Въведение в апологетиката
Думата „апологетика“ идва от гръцката дума απολογία, която означава „словесна защита“. Тя е използвана осем пъти в Новия завет: Деяния 22:1, 25:16; 1 Коринтяни 9:3; 2 Коринтяни 7:11, 10:5-6; Филипяни 1:7; 2 Тимотей 4:16 и 1 Петрово 3:15. Но последният стих е този, който се асоциира най-често с християнската апологетика.
„А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“ (1 Петрово 3:15)
„Апологетиката е дейността по убеждаване на хората да променят вижданията си“
Следователно християнската апологетика се занимава с представяне на отговор на всички критици, които се противопоставят или поставят под въпрос откровението за Бога в Христос и в Библията. Тя може да включва изучаване на такива предмети като древни библейски ръкописи, философия, биология, математика, еволюция и логика. Но апологетиката може да представлява просто отговор на въпроси, свързани с Исус или с някой библейски пасаж. Това се случва най-често и не е необходимо да се прочетат тонове книги, за да можем да го направим.
Апологетиката може да бъде дефанзивна (защитна) или офанзивна (настъпателна). Филипяни 1:7 ни дава наставления за дефанзивната ѝ страна: „И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта както в оковите ми, така и в защитата и в утвърждаването на благовестието.“ 2 Коринтяни 10:5 ни дава указания за офанзивната страна: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа“. Апологетът може и трябва да защитава своите причини да вярва (1 Петрово 3:15). Но той също може и да атакува. Той може да издирва онези, които се противопоставят на християнството (2 Коринтяни 10:5). Разбира се, той трябва предварително да бъде подготвен за това, а всяка апологетика трябва да се прави с кротост.
Апологетиката е дейността по убеждаване на хората да променят вижданията си. В това тя прилича на проповядването, защото крайната ѝ цел е защитата и представянето на валидността и необходимостта на благовестието. Тя е опит да бъде убеден слушателят да промени вярванията и живота си в съответствие с библейската истина и да стигне до едно спасително взаимоотношение с Христос.
Принципно апологетиката може да бъде доказателствена (често още наричана „класическа“) и презумптивна. Доказателствената апологетика се занимава с доказателствата за християнството: възкресението на Исус, библейските ръкописи, изпълнените пророчества, чудесата и т.н. Презумптивната апологетика се занимава с презумпциите на онези, които се противопоставят на християнството, защото презумпциите влияят на начина, по който всеки човек преценява доказателствата и аргументите.
Някои области, обект на дебати в християнските апологетски среди, се отнасят до използването на доказателства, аргументи, философия и т.н. Трябва ли апологетът да използва само онези критерии, които са приемливи за невярващите? Позволено ли ни е да използваме Библията за защита на нашата позиция, или трябва да докажем истинността на християнството без нейна помощ? Достатъчни ли са логическите аргументи и доказателства, за да се докаже съществуването на Бога и истинността на християнството? В каква степен трябва да се използват тези аргументи в светлината на учението на Писанието, че Бог е Този, Който отваря ума на човека, за да разбере? Каква роля играят молитвата, употребата на Библията и грешната природа на невярващия при споделянето на християнското свидетелство? Как се съотнасят тези фактори, за да доведат невярващия до вярата? Въпросите са лесни. Отговорите не.
Исус избра един високообразован човек за апостол. Това беше Павел. Останалите бяха рибари, бирник, лекар и т.н. Те бяха нормални за времето си хора, които бяха на разположение и желаеха да бъдат използвани от Господа. Те бяха изпълнени с Божия Дух и използвани като Божии съдове. Бог използва всички неща за Своя слава. И така, ние използваме апологетиката чрез вяра.
Бог е призвал всеки християнин да бъде готов да защитава вярата си. Това означава, че ти си призван да даваш разумни отговори на въпросите по отношение на християнството. Това не означава задължително да бъдеш доктор на философските науки или да отидеш в семинария. Това обаче означава, че поне би трябвало да бъдеш готов да дадеш отговор за нещата, в които вярваш. Ако установиш, че не можеш да го направиш, тогава се обърни към Бога в молитва и започни изучаването.
Какво трябва да изучаваш?
Можеш да се молиш Бог да те научи на това, което Той иска ти да знаеш. Помоли Го да постави върху теб товар за нещо, което да научиш. Няма значение какво е то. Просто се помоли. Онова, което привлече интереса ти, е нещото, което трябва да изучаваш, защото вероятно това Бог иска да знаеш, за да може да те използва по-нататък. Това е като да имаш приготвени инструменти. Колкото повече имаш, толкова повече можеш да постигнеш.
Друг начин да разбереш какво иска Бог от теб е да се учиш чрез обстоятелствата. Да кажем, че някой от Свидетелите на Йехова дойде пред вратата ти и дебатира божествеността на Христос с теб и ти установиш, че не знаеш как да я защитиш чрез Библията. В този случай знаеш, че е нужно да изучаваш библейски стихове, които сочат, че Исус е Бог в плът. Или може би твой колега ще те попита откъде знаеш, че Библията е истина? Ако нямаш отговор, помоли се и започни да изучаваш тази тема. Иди в християнска книжарница и си вземи книги, които разглеждат въпроса. Говори с пастора си. Ще намериш начин да научиш.
Понякога Бог ще „оживи“ някой стих или някоя тема от Библията, които могат да ти се сторят интересни или странни. Можеш да потърсиш библейски коментари и да прочетеш повече по въпроса. Можеш да питаш други за него. Правейки това, ти се подготвяш чрез изучаване да бъдеш готов да отговаряш на въпроси и да насочваш хората към истината. Ще се изненадаш колко много детайли Бог може да използва, за да ти помогне в твоето свидетелство, дори чрез онези на пръв поглед странни моменти, когато стиховете внезапно „оживяват“.
Автор: Мат Слик
Превод: Георги Титков