Защо не могат всички християни да са в съгласие за използването на една Библия?
Има много различни версии на Библията – нови преводи излизат непрекъснато и понякога е трудно християните да са на едно мнение по въпроса кой е най-добрият за използване. Различните църкви препоръчват различни преводи, а много от вярващите предпочитат версията, която се проповядва от амвона. Добрата новина е, че християните не са длъжни да изберат в съгласие един-единствен превод на Библията.
На първо място, поради езиковите бариери е невъзможно всички християни по света да използват само един превод на Библията. Ако всички се съгласим, че KJV (например) е единствената истинска Библия, тогава какво да четат християните, които говорят испански или френски? Няма такова нещо като руски KJV или KJV на папиаменто [креолски език – б.пр]. Освен на английски, преводи се правят и на всякакви други езици, а няма нищо по-„боговдъхновено“ в един английски превод, в сравнение с превод, да речем, на урду.
Въпреки че ограничаваме нашето обсъждане до английските преводи, християните не трябва непременно да са в съгласие относно ползването на един конкретен библейски превод. Има няколко причини, поради които различните преводи на Библията са добри и дори необходими:
1) Езикът се променя с времето, а думите и правописът остаряват. Християните през XXI век не е нужно да се съгласяват с правописа от XIV век. Помислете например за Йоан 3:16 в първия превод на английски език, правен някога – версията на Джон Уиклиф от XIV век:
„For God louede so the world, that he yaf his ‘oon bigetun sone, that ech man that bileueth in him perische not, but haue euerlastynge lijf.“
И ето същия стих в KJV от 1611 година:
„For God so loued þe world, that he gaue his only begotten Sonne: that whosoeuer beleeueth in him, should not perish, but haue euerlasting life.“
Очевидно тези преводи (които са били необходими за времето си) трябва да бъдат заменени с преводи, отразяващи съвременния правопис.
2) Християните не трябва непременно да се съгласят да ползват един конкретен превод на Библията, защото само оригиналните ръкописи на Писанието са боговдъхновени. Думите, които Исус Навин написа в Книгата на Божия закон (Исус Навин 24:26), бяха вдъхновени от Бога. Всеки превод на тези думи оттогава насам включва известна доза човешка интерпретация – това е естеството на превода. Например еврейската дума, която Исус Навин използва относно лъжливите богове, е „nekar“ в Исус Навин 24:23. Тази боговдъхновена дума може да бъде преведена на английски като „странен“, „чужд“, „чуждестранен“ или въпросните богове могат просто да бъдат наречени „идоли“. Това зависи от преводача, но основното значение не се променя. Така или иначе боговдъхновен е не самият английски превод, както биха се съгласили повечето християни.
3) Християните не е нужно да се съгласят да ползват само една конкретна версия на Библията, защото такова съглашение благоприятства автокрация и абсолютизъм. Наличието на различни преводи не позволява на която и да е група или църква да каже: „Само нашият превод е свят. Ние сме единствените, които имаме Божието слово“. Всъщност това се е случвало през Средновековието. Римокатолическата църква (а по-късно и англиканската) държи в своя власт всички копия на Библията (на латински, на който повечето хора не могат да четат) и забранява на когото и да било друг да прави копие или самият той да го чете. Библиите на простолюдието са незаконни. За щастие, Реформацията променя всичко това: Лутер прави немски превод, а Тиндейл – английски превод, а останалото, както се казва, е история.
4) Християните не би трябвало задължително да постигнат съгласие само върху една версия на Библията, защото наличието на различни преводи позволява на повече хора да се докоснат до Божието слово. Различните версии на Библията са написани на различни нива на четене. KJV например е за ниво на четене около 12-ти клас, NKJV е ниво на четене около 7-ми клас, NCV – около 3-ти клас. ERV (Лесна за четене версия) е по-добра за хората, които в момента учат английски. Йоан 3:16 в ERV е: „Да, Бог обикна света толкова много, че даде единствения си Син, така че всеки, който вярва в него, да не бъде изгубен, а да има вечен живот.“ Ако всички християни се съгласят да използват само Библията на NIV, например всеки на ниво на четене по-ниско от прогимназия, би имал затруднения да чете тази версия на Божието слово.
Важно е да знаете, че не всеки превод е еднакво верен на оригиналния текст: някои предприемат по-буквален подход, а други предприемат по-динамичен подход. Но всички добри преводи на Библията правят всичко възможно да останат верни на оригиналните гръцки и еврейски текстове и да предадат точно Божието слово.
В заключение съгласието за един конкретен превод не е чак толкова решаващо. Повечето от разликите са доста незначителни. Марк 3:5 например се чете така в четири популярни превода:
„Той ги изгледа с гняв, дълбоко натъжен от крайно упоритите им сърца… “ (NIV).
„И той ги изгледа с гняв, наскърбен от закоравяването на сърцето им…“ (ESV).
„И когато той ги изгледа с гняв, скърбящ за закоравяването на сърцата им…“ (KJV).
„След като ги изгледа с гняв, скърбящ заради закоравеността на сърцето им…“ (NASB).
Формулировката е различна, но всички споменават погледа на Исус, Неговия гняв, Неговото натъжаване/скръб и упоритите/твърди сърца на хората. Каква е ползата от популяризирането само на един от тези преводи за сметка на изключването на всички останали?
Разликите между добрите преводи не са различия в доктрината. Независимо дали четем KJV, NIV, NAS, ESV или ERV, Исус все още е Господ и единственият Спасител, а спасението все още е по благодат чрез вяра.
Превод: Георги Титков