Какво означава, че Библията е самопотвърждаваща се? Каква е разликата между самопотвърждението и кръговата логика?
Кръговата логика е аргумент, при който човек започва разсъжденията си от точката, която се опитва да докаже. Добронамерените християни, които се стремят да докажат, че Библията е Божието слово, често използват тази заблуждаваща логика. Например човек може да каже: „Библията е вярна, защото тя казва, че идва от Бога.“ Въпреки че твърдението е вярно, това не е валиден логически аргумент, защото използва заключението за доказателство на същото това заключение.
За сравнение, да се каже, че нещо се самопотвърждава е като да се каже, че даденото нещо е вярно, без да се предложат допълнителни доказателства. Добър пример е някой нотариално заверен документ. Нотариално завереният документ може да бъде представен като доказателство в съда, тъй като той вече е бил потвърден като верен в друг контекст. Някои твърдят, че Библията се самопотвърждава в същия смисъл, защото е доказана с други средства, като странична история или археология. Въпреки че това е вярно до известна степен, то не е вярно в същия смисъл като нотариално заверения документ.
За да покажем, че Библията се самопотвърждава, можем да разгледаме някои начини, по които Библията може да бъде доказана като вярна чрез странични средства. Има два типа логически разсъждения (аргументи): дедуктивни и индуктивни. Дедуктивните използват предпоставките на даден аргумент, за да докажат, че заключението е със сигурност и безспорно вярно, както 2 + 2 = 4. Индуктивните разсъждения вместо това събират доказателства, които показват вероятността заключението да е вярно. Това е по-добрият вариант за аргументация относно точността на Писанието.
За да се предоставят индуктивни аргументи за достоверността на Библията, могат да се предложат много доказателства, които показват високата степен на вероятност тя да е вярна. Това може да включва страничната история, която подкрепя библейските събития, археологията, ранните ръкописи на Библията, съгласието между множеството ръкописни копия и други доказателства. Тези средства могат да осигурят достатъчно подкрепа, за да покажат, че Библията е надеждна и точна; докато възгледът, че Библията е безпогрешна, се основава на богословски аргумент.
Библейски казано, Писанието твърди, че Библията е боговдъхновена (2 Тимотей 3:16-17). Щом е боговдъхновена, а Бог е съвършен, Писанието също трябва да е съвършено (Псалм 19). Друг начин да се каже това е, че Бог е верен (Римляни 3:4) и Бог е вдъхновил Писанието (2 Тимотей 3:16-17), следователно Писанията са верни. Мнозина твърдят поради тези и други пасажи, че Библията се самопотвърждава и доказва собствената си правота чрез собствените си думи. Това обаче е дедукция въз основа на самото Писание и като такава е неприемлива за всеки, който не се е съгласил предварително, че Библията е точна.
Вярващият, който споделя Библията със скептик, трябва да е наясно с тези въпроси. Важно е да се използват доказателства, които един скептик би приел за достоверни. Този подход ще осигури обща основа за дискусия, която може да доведе до по-нататъшно внимателно разглеждане на надеждността на Библията, без позоваване на презумпции, отхвърлени от невярващите.
Превод: Георги Титков
Източник: What does it mean that the Bible is self-authenticating?