Апологетиката се сблъсква със скептицизма
До периода след Реформацията повечето европейци вземат християнството за даденост и големите религиозни дебати са предимно вътрешнохристиянски диспути относно значението на определени ключови доктрини на вярата. Но XVII в. става свидетел на надигането на религиозния скептицизъм, който отправя предизвикателство към самата истинност на християнската вяра. Този скептицизъм води до ново развитие на апологетиката. Някои апологети отвръщат на рационалистичните критики срещу християнското учение, като на свой ред изразяват скептицизъм – по отношение на надеждността на човешките разсъждения – и предлагат подход към религията, който набляга на вярата като отговор на сърцето. Други апологети приемат рационалистичното предизвикателство и се опитват да отговорят с доказателства, че християнството е точно толкова рационално, колкото заключенията на съвременната наука. Тези два подхода са типизирани от Блез Паскал през XVII в. и Джоузеф Бътлър през XVIII в.
В своята класическа творба Мисли френският католик, математик и апологет Блез Паскал (1623–1662) отхвърля традиционните рационални аргументи за Божието съществуване и набляга на аспекта на личното взаимоотношение, присъстващ в идването на един нехристиянин до вярата в Исус Христос. Паскал посочва, че някои неща, които са ясни за една група от хора, могат да бъдат неясни или съмнителни за друга група. Той е един от първите апологети, които представят аргумента, че апологетиката трябва да взема предвид разликите между хората. Християните, които защитават вярата, трябва да се стремят да покажат, че тя не е ирационална, че това е чудесна новина, ако е истина, и че в действителност може да бъде доказано, че е истина.
Паскал се стремял да улучи баланса между две крайности. Той не искал напълно да изостави логическата аргументация, но също не искал нейната важност или стойност в познаването на Христос да бъде преувеличавана. Бог е дал достатъчно доказателства за истинността на християнството, така че онези, които искат да знаят истината, ще я видят, но Той не Се е показал по начин, който би принудил към вяра онези, които не ги е грижа или които не искат да повярват. Паскал е особено загрижен за онези, които не се замислят сериозно по въпроса. Той ги призовава да осъзнаят, че ако християнството е истинно и те не повярват, се намират в най-сериозна опасност.
Въпреки красноречието и дълбочината на „Мислите“ на Паскал, неговият подход към защитата на вярата щял да остане нeсподелен от мнозинството. Естествената наука, чрез гиганти като Галилео и Нютон, постигнала големи пробиви през XVII в. и революционизирала нашите възгледи за света. В резултат на тези развития, повечето апологети от следващите три столетия разбират задачата на апологетиката предимно в това да показва научната достоверност на християнската вяра. Общо взето, апологетиката се фокусира върху осигуряването на емпирични доказателства дали научни, или исторически, в подкрепа на християнството. Основоположник на този емпиричен подход е Джон Лок (1632–1704), британски философ, който разработил една от най-ранните формулировки на емпиризма.
Класическата апологетична творба в този емпиричен стил е книгата на Джоузеф Бътлър Аналогия на религията, естеството и откровението, до конституцията и природния закон (1736). Бътлър (1692–1752), англикански епископ, си поставя за цел да обезвреди възраженията срещу ортодоксалната християнска вяра, поставени от деистите, които отдават предпочитание на една чисто природна религия, която била по принцип достъпна за всички хора във всички времена и места и която можела да бъде доказана по пътя на логиката. Стъпвайки върху това, те започват да поставят под въпрос и накрая отхвърлят идеята за религия на откровението, която не може да бъде рационално доказана и е позната само на онези, които са чули откровението.
В отговор Бътлър представя аргумента, че интелектуалните затруднения, с които деистите се сблъскват при вярата в християнското откровение, имат аналогии в нашето познание на естествения свят. Построявайки аргумента си, той приема за дадено, че Бог съществува, тъй като деистите са съгласни с тази презумпция. Неговата употреба на аналогии не цели да докаже нито че Бог съществува, нито че християнството е истинно, а само, че вярата в християнското откровение не е неоснователна. Това е основната тема на почти цялата книга на Бътлър; само в заключителната глава той преглежда положителните доказателства за истинността на християнството. През цялата книга подходът на Бътлър е емпиричен, фокусиращ се на фактите и доказателствата, а заключенията са формулирани от гледна точка на вероятността. Приемайки този подход, той търси начин да се срещне с деистите на тяхна собствена територия и отрича да смята, че християнската вяра следва да се базира на този вид вероятностни аргументи, каквито той представя.
Възходът на съвременната апологетика: Пейли, Рийд, Ходж, Уорфийлд →
Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж.
Превод: Георги Титков
Източник: A Brief History of Apologetics