Украйна и Русия

Първоначално се полагат усилия да се донесе християнството до хазарите, но в крайна сметка силата им отслабва, а главата на племето вече е приел юдаизма като своя религия и следователно религия на народа.

Киев е един от оцелелите аванпостове на старата Хазарска империя и следователно естествено място за опит отново да се въведе християнството. Християнската експанзия в Русия (Рус) сега се осъществява чрез викингите, които са имали контакти с Константинопол и търговски аванпостове в Русия. Първоначално е установена линия за комуникация с Византия чрез викингите (а по-късно: варяги – шведи), а след това византийската (православна) религия е въведена чрез тази комуникационна линия.

През 860 г. руски (или по-скоро варяжки, тъй като тогавашната династия в Киев е всъщност шведска) военни кораби плават по Днепър от Киев до Черно море и атакуват Константинопол. Те са разбити и почти веднага византийски мисионери са изпратени в Русия. На русите са предоставени търговски права в Константинопол през 911 г., но през 941 и 944 г., водени от княз Игор, те се връщат, за да атакуват Константинопол. И двете атаки са отблъснати и Роман I се заема да разбие враждебността и изолационизма на русите чрез дипломатически и търговски контакти. През 957 г. вдовицата на Игор, Олга, приема православно кръщение и прави държавно посещение в Константинопол. Тя приема новото име Елена (славянска версия на името на майката на Константин). Нейното влияние дава възможност на византийските мисионери да работят с по-голяма сигурност в Русия, като по този начин разпространяват християнството и византийската култура. Синът на Олга, Светослав, с удоволствие служи на Империята като съюзник срещу българите от 968 до 969 г., въпреки че амбицията му да окупира България довежда до война с Византия, в която той е победен и убит. През 971 г. византийският император побеждава русите и покорява България. Византийското влияние върху Русия достига връхната си точка, когато на Владимир Киевски, който е помогнал на император Василий II да заеме престола, му е позволено, като награда, да се ожени за сестрата на императора и е кръстен през 989 г. Последва масовото покръстване на руския народ. Съответно всички поданици на Владимир са кръстени и той нарежда да хвърлят статуите на старите езически богове в река Днепър. Следва създаването на официална руска църква, която е подчинена на Константинополския патриарх. Това се случва при сина на Владимир, Ярослав, през 1019 г. Първият епископ (грък, каквито ще бъдат повечето от неговите наследници) е ръкоположен за митрополит на Киев. През следващите 400 години глава на Руската църква винаги е грък, назначаван от константинополския патриарх. Ярослав умира през 1054 г., годината на окончателния разрив между източното и западното християнство.

Все пак основната привлекателност на православната вяра е повече естетическа, отколкото интелектуална или морална. Литургията е най-важното нещо. Когато един немски епископ посещава Киев малко преди смъртта на Владимир, той съобщава, че градът може да се похвали с 300 църкви и 8 пазара. Друг посетител оприличава Киев на онази блестяща слава на Изтока, Константинопол.

С течение на времето става обичайно князете и други богати хора да даряват манастирите с пари, стоки и земя, за да ги компенсират за задължението да се молят за душите им. През XV век натрупването на тези дарове прави църквата изключително влиятелен земевладелец и ѝ дава силен дял в търговията и производството, дотолкова, че тя се превръща в държава в държавата. 

Киев е не само национален институционален прародител на самата Русия, но и на два други важни източнославянски народа: украинците и белорусите.

Упадъкът на Киев през XII и XIII век, дължащ се до голяма степен на превземането на Константинопол, техния главен пазар, е придружен от руска колонизация на гористото междуречие на североизток, днешна централна Русия. По-ранните фински заселници постепенно са изгонени или асимилирани, тъй като малкото укрепено селище Москва, споменато за първи път в руските хроники през 1147 г., постепенно се превръща в малко, а след това и в главно княжество. Тук, много повече от Киев, човек сякаш разпознава люлката на великия руски народ, чиито физически черти обикновено включват изпъкнали скули и наклонени очи, свързани с финландците – характеристика, която не се среща при украинците и белорусите. Това издава техния скитски произход.

По това време започват първите монголски нашествия, последвани от дълъг период на монголско господство. Нашествието на управляваните от монголи татарски конни орди през и около 1240 г. опустошава страната и я подчинява до около 1480 – годината, в която традиционно се смята, че Московия е престанала да плаща данък на татарите. Това събитие е отбелязано с изграждането на катедралата Свети Василий на днешния Червен площад в Москва.

Въпреки че Московия отхвърля татарската зависимост около 1480 г. и преминава в настъпление през следващия век, завладявайки много от земите на бившите си господари, все още опасността не е ликвидирана. Следват векове на тормоз от татарските нашественици, които отвличат хора в робство – изпитание, което завършва едва със завладяването на Крим от Екатерина Велика в края на XVIII век. Така татарите са бич за Русия от около 1240 г. до около 1783 г. – повече от половин хилядолетие. Татарското управление установява принцип на автокрация, който по-късно характеризира Русия, като Москва постепенно смазва своите по-демократично настроени съперници в Новгород и Киев.

Монголският период бележи възхода на три ключови фигури за църквата, и тримата по-късно канонизирани.

1) На Александър Невски, победителя над шведите и тевтонските рицари през 1240-те, се приписва заслугата за спасяването на църквата от папството.

Германските рицари се опитват да се възползват от хаоса, причинен от нашествието на монголите на Чингис хан през XIII век и започват католически кръстоносен поход срещу северните руси. В крайна сметка западните нашественици са отблъснати под героичното ръководство на Александър Невски, владетел на Новгород, през 1242 г., който преди това доброволно се е подчинил на управлението на монголския хан.

2) Стефан от Перм през XIV век става мисионер на народа коми.

3) Сергей от Радонеж (край Москва). През 1350 г. той се оттегля в гората, за да стане глава на монашеска общност в Загорск, която сега е седалище на Руската православна църква. Именно чрез Сергей християнството започва да прониква между селяните. Дотогава християнството е съвсем повърхностно:

а) ръководителите на църквата са предимно чужденци и без връзка с хората;

б) за съвършени християни се считат монасите. Това води до двупластово християнство: всичко, което се очаква от по-ниското ниво, е спазването на няколко ритуала и известно съблюдаване на християнските добродетели;

в) енориите са огромни, а духовенството не е достатъчно обучено и е ниско заплатено.

Сергей насърчава съпротивата срещу монголите и помага за развитието на Москва, като вдъхновява монасите колонисти да отидат в горските райони. Той вдъхновява появата на руския артистичен гений, особено на великите иконописци като Андрей Рубльов (1360–1430). Разпалва духа на съпротива срещу монголското господство. През 1380 г. той вдъхновява московския княз Дмитрий да поведе руска съюзна армия срещу силите на хана, когото разбива при Куликово поле. Така Москва става най-важният руски град.

Повече от 200 години русите живеят под монголско иго. През този период руската църква продължава да се ръководи от Киевския и Владимирски митрополит, който обикновено е назначен и ръкоположен от Константинопол, но одобрен от монголските владетели. Тази ситуация до голяма степен обяснява защо Русия никога не е преживяла Ренесанс и Реформация: тя е доминирана от външни сили, които не ѝ оставят свобода на действие.

Руската църква остава подчинена на Константинопол до 1448 г., когато тя се отделя, след като отказва да се съгласи с политиката на търсене на помирение с Рим, ратифицирана на Събора във Флоренция през 1439 г., т.нар. Флорентинска уния. Пет години по-късно Константинопол пада в ръцете на османците. Руските епископи виждат в това Божия присъда над Константинопол за приемането му на унията с Рим. Турците назначават нов патриарх на Константинопол, който отхвърля Флорентинската уния.

Малко след падането на Константинопол Иван III (Велики) от Москва се жени за София Палеолог, племенница на последния император, и впоследствие отхвърля монголското господство. Иван приема византийския двуглав орел за символ на своята власт. Сега Русия става главен защитник на Източното християнство.

Приблизително по това време изниква въпросът коя трябва да бъде столицата на Русия. Киев е разграбен от монголите и по-късно попада под контрола на литовците. След това са Новгород и Псков, които имат контакти със Запада чрез Ханзейската лига. Новгород се превръща в търговска република и културен център, но е дом на много религиозни дисиденти. Обаче през 1478 г. е анексиран от Москва и така губи независимостта си. Финалният спор е между Литва и Москва. Той е окончателно приключен, когато литовците решават да се съюзят с Полша и да станат католици. Така остава само един православен бастион – Москва.

През 1589 г. е основана Московската патриаршия, която приема сан от Йерусалим. Но Русия трябва да премине през период на анархия и граждански войни, преди да може да стане защитник и освободител на православните народи. Православието се разширява на изток с разширяването на Русия. С това движение се появяват манастирите, които придобиват обширни земеделски земи. Тук, като почти никъде другаде в християнския свят, идва възраждането на идеала на египетските и келтски отшелници в дивите райони. Например Кирил от Новоезерска ходи бос на поклоннически пътувания и преживява с горски плодове, кора и трева, прекарвайки 10 години сред дивите животни, докато през 1517 г. не решава да построи колиба на отшелник и да се установи в Белозерск.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History