Съществува ли все още оригиналната Библия?
Отговорът на този въпрос е и „да“, и „не“. В най-общ смисъл – „не“. Никой не разполага с оригиналните документи, които съдържат 66 книги от Библията, наричани понякога „оригинални (авторски) ръкописи“. Въпреки това всъщност отговорът е „да“. Човечеството има действителните думи и книги, които съставят Божието слово – Библията. Как е възможно това? За да добием представа как е написана оригиналната Библия и дали тя отговаря на това, което четем днес, е необходимо да се разгледа процесът, довел до първоначалното ѝ съставяне, и какво се случва след това.
Предистория на оригиналната Библия
Според скептиците никога не е имало истинска „оригинална“ Библия. Например художественият роман на Дан Браун Шифърът на Леонардо има своя „експерт“ в сюжетната линия, който казва следното за Библията: „Библията не е пристигнала по факс от небето… Библията е продукт на човека, уважаеми. Не на Бога. Библията не е паднала магически от облаците. Човек я е създал като исторически запис на бурни времена и тя се е развила чрез безброй преводи, допълнения и ревизии. В историята никога не е имало окончателна версия на книгата.“ Мястото на обвинението на Браун наистина е в художествено произведение, защото твърдението просто не е вярно.
Вярно е, че Библията е писана от 40 автори в продължение на дълъг период от време – близо 1500 години. Състои се от 66 книги – 39 в Стария завет и 27 в Новия. Старият завет се състои от три раздела: (1) Петокнижието, което понякога се нарича „Законът“ и включва първите пет книги от Библията; (2) Пророците – всички големи и малки пророчески книги – и (3) Писанията, които включват Псалми, Притчи и редица други книги.
Новият завет също може да се раздели на три основни части: (1) Евангелията; (2) Църковна история, която по същество включва само книгата Деяния, и (3) Апостолските писания, които включват всичко останало.
Съставяне на оригиналния Стар завет
Как е съставена оригиналната Библия? Това може да се проследи през самото Писание по доста точен начин. След като Мойсей написва Петокнижието (вж.Изход 17:14; 24:4, 7; 34:27; Числа 33:2; Исус Навин 1:8; Матей 19:8; Йоан 5:46-47; Римляни 10:5), то е поставено в Ковчега на завета и запазено (Второзаконие 31:24). С течение на времето към първите пет книги на Библията са добавени други боговдъхновени текстове. По времето на Давид и Соломон вече съществуващите книги са поставени в храмовата съкровищница (3 Царе 8:6) под грижите на свещениците, служещи в храма (4 Царе 22:8). Още книги са добавени по време на управлението на цар Езекия: псалмите на Давид, притчите на Соломон и пророческите книги като Исая, Осия и Михей (Притчи 25:1). Докато Божиите пророци говорят, думите им са записвани и записаното е включено в днешния Стар завет.
По време на плена на евреите през VI век пр. Хр. книгите биват запазени. Около 538 г. пр. Хр. евреите се завръщат от Вавилонския плен и по-късно свещеник Ездра добавя още боговдъхновени произведения към компилацията. Копие от Тората (Петокнижието) е оставено на съхранение в пресвятото място на Втория храм, където е бил ковчегът на завета. Посредством щателен процес са направени още копия на Тората, за да се защитят и запазят боговдъхновените писания. Тази колекция от старозаветни книги, написана на еврейски език, е „Еврейската Библия“ на юдаизма.
През III век пр. Хр. старозаветните книги са преведени на старогръцки от екип от 70 еврейски учени, като завършената работа се нарича LXX (което означава „70“) или Септуагинта (от лат. със значение „преводът на седемдесетте“). Септуагинтата със сигурност е използвана и цитирана от апостолите, включително Павел, в техните писания. Най-старите ръкописи на Септуагинтата включват някои фрагменти от I и II век пр.н.е.
През 1947 г. в района на Кумран са открити т.нар. свитъци от Мъртво море. Различните свитъци датират някъде откъм V в. пр. Хр. до I в. сл. Хр. Историците смятат, че еврейските книжници са поддържали мястото, за да запазят Божието слово и да защитят Писанията по време на унищожаването на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. Свитъците от Мъртво море представят почти всяка книга от Стария завет, а сравненията с по-нови ръкописи показват, че са практически идентични – основните отклонения са изписванията на имената на някои хора и различни числа, цитирани в Писанието.
Свитъците от Мъртво море са свидетелство за точността и запазването на Стария завет и дават увереност, че Старият завет, който имаме днес, е същият Стар завет, използван от Исус. Всъщност Лука записва изявление, направено от Исус относно събирането на книгите на Стария завет: „Затова и Божията премъдрост каза: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и гонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създанието на света – от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение“ (Лука 11:49-51). Исус потвърди 39-те книги от Стария завет в тези стихове. Смъртта на Авел е разкрита в Битие, а тази на Захария във 2 Летописи – първата и последната книга от Еврейската Библия.
Съставяне на оригиналния Нов завет
Дан Бърстийн в своята книга Тайните на кода (книга, подобна на книгата на Дан Браун), казва за Новия завет: „В крайна сметка четири Евангелия и двадесет и три други текста са канонизирани в една Библия. Това обаче се е случило чак през шести век“. Вярно ли е това твърдение? Всъщност това е 100% лъжа. Истината е, че съдържанието на Новия завет е официално окончателно уредено на Картагенския събор през 397 г. сл. Хр. По-голямата част от Новия завет обаче е приета като авторитетна много по-рано. Първата колекция от новозаветни книги е предложена от човек на име Маркион през 140 г. сл. Хр. Маркион е докетист (докетизмът е система от вярвания, която приема, че всичко духовно е добро, а всичко материално е зло) и затова той изключва всяка книга, която говори за това, че Исус е и Бог, и човек едновременно, а също така редактира писмата на ап. Павел, за да съответстват на неговата собствена философия.
Следващата предложена колекция от новозаветни книги е Мураторианският канон от 170 г. сл. Хр. Той включва всички четири евангелия, Деяния на апостолите, тринадесет от писмата на Павел, 1, 2, 3 Йоан, Юда и Откровение. Окончателният новозаветен канон е идентифициран за първи път от църковния отец Атанасий през 367 г. сл. Хр. и е ратифициран от Синода в Картаген през 397 г. сл. Хр.
Но историята показва, че действителният Нов завет в съвременните Библии е бил признат много по-рано и че е точно отражение на съдържанието на „оригиналните ръкописи“. Първо, самото Писание показва, че писанията на Новия завет са били считани за боговдъхновени и равноправни на Стария завет. Например Павел пише: „защото Писанието казва: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“ и: „Работникът заслужава заплатата си“ (1 Тимотей 5:18). Последният цитат е от Лука 10:7, което показва, че Павел счита Евангелието на Лука за „Писание“. Друг пример включва изявление, направено от Петър: „И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост, както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания, за своята погибел“ (2 Петрово 3:15-16). Ясно е, че Петър счита писмата на Павел за еднакви по боговдъхновеност със старозаветния канон.
Второ, цитатите от ранните църковни отци позволяват възстановяването на почти целия Нов завет, какъвто е познат днес. Например Климент (95 г. сл. Хр.) цитира от единадесет новозаветни книги, Игнатий (107 г. сл. Хр.) цитира от почти всяка новозаветна книга и Поликарп (ученик на Йоан, 110 г. сл. Хр.) цитира от седемнадесет новозаветни книги. Като се използват цитатите на ранните църковни отци, целият Нов завет може да бъде събран парче по парче, с изключение на 20-27 стиха, повечето от 3 Йоан. Подобни доказателства свидетелстват за факта, че Новият завет е бил признат далеч по-рано от Картагенския събор през 397 г. сл. Хр. и че Новият завет, който имаме днес, е същият като този, написан преди 2000 години.
Трето, в античния свят Новия завет няма литературен конкурент по брой копия на ръкописите и ранното им датиране. Днес съществуват 5300 гръцки, 10 000 латински и 9 000 разнородни копия на Новия завет, а други продължават да бъдат откривани от археолозите. Комбинацията от ранна датировка и огромния брой новозаветни копия кара исторически експерти като сър Фредерик Кениън (бивш директор и главен библиотекар на Британския музей) да кажат: „Интервалът между датите на първоначалната композиция и най-ранно съществуващите материални доказателства става толкова малък, че всъщност е незначителен и последното основание за всяко съмнение, че Писанията са стигнали до нас по същество така, както са написани, вече е премахната. Както автентичността, така и общата цялост на книгите на Новия завет могат да се считат за окончателно установени.“
Оригиналната Библия. Заключение
В обобщение, макар че никой днес не притежава оригиналните ръкописи, ние имаме много съществуващи копия и работата на библейските историци през науката на текстовия критицизъм ни дава огромна увереност, че днешната Библия е точно отражение на записаното от писателите ѝ. Като аналогия, ако оригиналната и запазена мерна единица, известна като „ярд“, е загубена при пожар в нейното хранилище във Вашингтон, окръг Колумбия, няма съмнение, че тази мярка може да бъде заменена с пълна увереност чрез всички точни копия от нея, които съществуват на други места. Същото се отнася и за Божието слово.
Превод: Георги Титков