Да „изгориш“ Писанието със „страст“ – експозе на „Passion Translation“ 

5. Заключение: Страст, превод и писание

5.1. Целта: „Страст“

Целта на TPT е да „върне отново на англоговорящия читател страстта и огъня на Библията“ (стр. 7). „Това е превод на сърдечно ниво, от страстта на Божието сърце към страстта на твоето сърце“ (стр. 8). Въпросът може би е очевиден, но какво означава „страст“? За Симънс това означава някакъв вид емоция. Може да е щастлива, тъжна, ядовита или любяща, но това, което превръща всяка емоция в страст, е просто нейната сила. Речникът на Лонгман на съвременния английски език определя страстта като: „много силно чувство на сексуална любов“, „много силно убеждение или чувство за нещо“ или „много силно харесване на нещо“. Но нещо повече – Симънс иска преводът му да „задейства завладяващ отклик към истината на Библията“ (стр. 8). Значимостта на това да бъдеш завладян от нещо изглежда, че движи целия му проект. И работата е там, че това е уникално за съвремието, дори ново културно явление. Идеята, че нещата са по-реални, по-верни, по-ценни, когато ги чувстваме силно, е продукт на западния романтизъм от XIX век. Не че Симънс вярва, че нашите емоции правят самия Бог по-истински. По-скоро те Го правят по-истински за нас; колкото по-силна е емоцията, толкова по-пълно осъзнаваме нашето „търсене да преживеем Божието присъствие“ (стр. 4).

5.1.1. Емоциите в Библията

Емоциите са спорна тема в християнското богословие, защото те са едновременно мощни и морално нееднозначни. Библията едновременно дълбоко утвърждава човешките емоции и в същото време остро осъзнава опасността човек да бъде контролиран от тях.¹¹

Да бъдеш човек означава да имаш емоции и Библията е пълна с такива. Не може да се отрече дълбочината на любовта на Яков към Рахил (Бит. 29:20); мъката на изгнаниците при загубата на Йерусалим (Плач. 1:2); радостта на влъхвите да видят Исус (Мат. 2:10). Исус също споделя емоции, общи за човечеството – както отрицателни, така и положителни. Той изпитва силна скръб при перспективата за смъртта си (Мат. 26:38); Той е погълнат от ревност за Господа (Йоан 2:16-17); Той се възрадва, когато Духът му показа какъв е Отец (Лука 10:21).

Не всички емоции са желателни, разбира се, и Библията използва език, който изразява състоянието когато човек е „завладян“ от нежелани емоции, емоции, които идват отвън и ни „завладяват“, като ужас, вина или мъка (напр. Пс. 55:5; 65:3; 88:7-8). Не че има нещо лошо в това да ги усещаме – те са част от това да живеем в паднал свят. „Страстите“ обаче са друга история. Думата „страст“ се използва за превод на широк спектър от гръцки и еврейски думи, чието значение обхваща копнеж, силно желание, похот, ревност, ярост или мъка. Общото между тези различни вътрешни състояния е, че те са склонни да ни завладяват и контролират поведението ни. Те ни дърпат така, че ние да им се поддадем. Те целят да управляват живота ни наместо Святия Дух.¹²

Накратко, емоциите са нещо нееднозначно. Има добър страх и лош страх, добра скръб и лоша скръб, дори добра радост и лоша радост (Йер. 50:11-13). Един основен принцип държи тази смесена картина в единство: Правилната емоция произтича от правилното познаване на Бога. Като се срещаме с Бог в Писанието, ние се научаваме да обичаме това, което Бог обича, и да мразим това, което Той мрази (Втор. 6:5-6; Пр. 2:6-10). Да бъдем в Христос означава да бъдем преобразени чрез Божието слово, което включва нашите емоции (Кол. 3:16). Радостта например е плод на Духа, извикан от разбирането какво е направил Бог за нас в Христос (Пс. 105:43; Лука 2:10; Рим. 15:13). Емоциите на един вярващ не се засилват; вместо това чрез Божията благодат те се пренасочват. И този процес на пренасочване изисква също да се научим как да овладяваме емоциите, а не да бъдем управлявани от тях (Тит 2:11-12; Яков 4:1). Отново ключът е Божието слово.

5.1.2. Емоции в TPT

Фатално за „страстната“ програма на Симънс, емоциите, които TPT се стреми да извика, не възникват естествено от Божието слово, а са изкуствено вмъкнати. TPT поражда емоции от личния отклик на преводача на текста и ги използва за оформяне на нашето възприятие на текста. Очевидно той не се доверява на силата на Писанието да раздвижи сърцата на своите читатели без сериозно количество външна помощ. В крайна сметка излиза, че ако Писанието беше достатъчно, за да изпълни тази задача, нямаше да се налага TPT да усилва емоциите на „макс”. И проблемът не е само в това, че действителните препратки към емоционалните състояния в еврейските псалми се умножават, докато напълно и погрешно започнат да доминират цялата книга. Това е и естеството на тези вмъквания. Емоциите на Библията са изменени. Чувствата на страхопочитание са насочени към тотален екстаз; чувствата на плам и интимност са насочени към пълно предаване. Накратко, Симънс отправя невярно послание, когато заявява, че TPT ще „върне отново на англоговорящия читател страстта и огъня на Библията“. Всъщност е обратното – Симънс се опитва да вкара в Библията любимите на собствената си култура „страст и огън“. Той се опитва да накара Библията да представи, че цени нещо, което ние ценим – усещането да бъдем завладени от силна емоция – въпреки категоричната позиция, която Библията последователно заема точно срещу това. Както казва Пс. 117 в превода на TPT (но не и Библията): „Освободи цялата емоция!… давай, пусни всичко!… О, Яхве!“

TPT не само се стреми да залее читателите си с емоции, които са били натрапени на Писанието, а изкривяването на Божието слово, което произтича от тези допълнения, означава, че читателите са лишени от правилното познаване на Бога, което познаване е предпоставка за правилното оформяне на техните емоционални реакции. Порочната избирателност на Симънс относно емоциите, които той се опитва да „задейства“ у своите читатели, играе роля тук. В списъка си с основни жанрове в Псалмите („теми“, стр. 5-6) той напълно пропуска най-често срещания жанр на Псалтира, а именно оплакване. И макар преводът да включва псалмите на оплакване, той не им дава разширената обработка, която хвалебните получават.¹³ Трагично е, че това погрешно наслояване на селективни страсти върху Писанието – най-вече тези на физическата интимност и спиращото дъха издигане – не позволява на TPT да ни покаже действителните размери, „ширината и дължината, височината и дълбочината“ на Христовата любов, така както тя свети от всяка страница на Писанието.

Да наречем Библия един превод, наречен „Превод на страстта“, доскоро би било немислимо. Това би било като да имаме „Превод на алчността“ или „Превод на похотта“. Значенията се променят, разбира се, и днес „страст“ означава просто силна емоция. И все пак, макар да няма нищо лошо в силната емоция сама по себе си, нещо не е наред с поставянето ѝ в основата на „търсенето да се преживее Божието присъствие“. Симънс се стреми към „завладяващ отклик към истината на Библията“, но го прави, пораждайки емоция, чужда на Писанието и я използва, за да ни провокира към отклик, който не е оформен от Словото.

5.2. Методът: Двоен превод

Може да изглежда интуитивно вярно, че когато някоя еврейска дума няма точен английски еквивалент, е необходимо да се използва повече от една английска дума. Но TPT демонстрира колко погрешно може да бъде това. Цялата същност на смисловия превод е, че едно цяло изречение е по-преводимо от една дума. Контекстът е този, който добавя необходимата точност на смисъла, а не двоен превод, който само води до отдалечаване на читателя от оригинала. Когато преводачите на Септуагинтата срещнели фраза, която не може лесно да се повтори (пресъздаде) на гръцки език, те често уверявали, че тяхната перифраза има същия брой думи като в еврейската – това е, което днес учените наричат „количествен буквализъм“. Въпросът е, че всяка ненужна дума в превода го отдалечава с една крачка от точността. Симънс е създал текст, толкова отдалечен от оригинала, че вече не може да се счита за Библията.¹⁴

И това е още преди да си спомним за липсата на интерес при TPT към текстовата и езиковата точност. Толкова често TPT погрешно представя или пренебрегва оригиналния текст, че човек е принуден да заключи, че неговият автор е бил твърде малко заинтересован да предаде значението на оригинала, запазено в ръкописа. Вместо това той злоупотребява с древни свидетелства, използвайки ги за собствените си нови идеи относно това какво би трябвало да казва текстът. По думите на Найда това не е езиков превод; това е културен превод и следователно не е легитимна Библия.

5.3. Резултатът: Ново писание за нова секта

TPT не просто е нов превод; това е нов текст и неговият авторитет произтича единствено от неговия създател. Подобно на Джоузеф Смит и Книгата на Мормон, Брайън Симънс създава ново писание с потенциал да властва като канон над една нова секта. Съдейки само от книгата Псалми, бих казал, че това ще бъде християнска секта и че, за разлика от мормонския култ, писанията му ще насочат своите последователи към спасителна вяра в Бог Син, разпнатия и възкръснал Господ Исус. Но TPT не е Библия и всяка църква, която я третира като такава и я приема като канон, чрез това действие ще се превърне в неортодоксална секта. Ако преводът беше обозначен като коментар към Писанието, нямаше да е необходимо да пиша тази рецензия; но да се представя той като Писание е престъпление срещу Бога. Всеки вярващ, който е научен да третира този превод като записани Божи думи в Писанието, е в духовна опасност, не на последно място заради сантиментализирания портрет на Бог, който Псалмите на TPT си поставят за цел да нарисуват. Карикатурата на Бог, представена от Симънс като „Царят, който те харесва и ти се наслаждава“ („Въведение“, стр. 5) елиминира всички, освен един аспект на Божиите чувства към нас, а след това представя погрешно дори този аспект.

На 500-годишнината от Реформацията е време да си спомним колко належащ и спорен е бил въпросът за превод на Библията, когато почти никой в света нямал Писанията на собствения си език. Едно от обвиненията, които католическите апологети повдигнали срещу ранните преводачи на Библията, било, че те са добавяли думи към текста в подкрепа на своите протестантски ереси, точно както са направили арианите и пелагианите преди тях (всичко, което арианите трябвало да направят, било да променят една дума в Пр. 8:22). Това било опасно обвинение и защитата на Уилям Фулк от 1583 г. е подходяща за край на този обзор.

„Оригиналният текст на Светото писание ние не променяме нито чрез добавяне, нито отнемане или промяна на някоя буква или сричка за каквато и да е лична цел; което би било не само нещо най-порочно и светотатствено, но и напразно и невъзможно. Толкова много древни копия на оригиналния текст съществуват на различни места по света…, [че] трябва да сме по-скоро луди, отколкото глупави, ако го бяхме направили дори само веднъж с цел поддържане на собствените си мнения.“¹⁵

Бележки:

[11] За по-добро запознаване с тази обширна тема вж. Майкъл П. Дженсън, ред. Истински чувства: Перспективи по темата за емоцията в християнския живот и служение.  Michael P. Jensen, ed., True Feelings: Perspectives on Emotion in Christian Life and Ministry (Nottingham: Apollos, 2012).

[12] Вж. Рим. 1:26; 6:12; 7:5; 1 Кор. 7:9; Гал. 5:24; Еф. 2:3; Кол. 3:5; 1 Сол. 4:5; 1 Тим. 5:11; 2 Тим. 2:22; 3:6; 4:3; Тит 2:12; 3:3; Яков 4:1; 1 Петр. 1:14; 2:11; 4:2; 2 Петр. 2:10; Юда 18; Откр. 14:8. В почти всички тези стихове TPT избягва използването на думата „страст“.

[13] Ще посочим само два примера: TPT Пс. 22:1-2 + 4-6 ползва скромните 103 думи в сравнение с 90 в NIV, но думите на хваление в ст. 3 са удвоени. И мрачният последен стих на Псалм 39 става „Не ме оставяй да умра, без да възстановиш / радостта и веселието на душата ми. Нека твоето мръщене заради моя провал / се превърне в усмивка заради моя успех.“

[14] Интересно сравнение е доскоро популярната Разширена Библия (Amplified Bible), която ясно посочва своите разширения като допълнения към текста, така че читателите да могат да разграничат Писанието от разширението.

[15] Уилям Фулк, Защита на искрените и истински преводи на Светото писание на английски език, William Fulke, A Defence of the Sincere and True Translations of the Holy Scriptures into the English Tongue, ed. Charles Hartshorne for Parker Society (Cambridge: Cambridge University Press, 1843), 11. Вж. също стр. 547-56.

← 4. Стил и преводаческа техника на Псалмите

Автор: Андрю Г. Шийд

Превод: Георги Титков

Източник: Burning Scripture with Passion: A Review of The Psalms (The Passion Translation)