Как процесът на превод влияе върху боговдъхновеността и непогрешимостта на Библията?

Този въпрос засяга три много важни точки: боговдъхновеност, запазване и превод.

Доктрината за боговдъхновеността на Библията гласи, че Писанието е „боговдъхновено“; тоест Бог лично контролира процеса на писане, насочвайки човешките автори, така че пълното му послание да бъде записано за нас. Библията е наистина Божие слово. По време на процеса на писане е позволено на личността на всеки автор и на стила му на писане да намерят израз; Бог, обаче, така насочва писателите, че 66-те книги, които те написват, са без грешки и отразяват точно това, което Бог иска да имаме. Вж. 2 Тимотей 3:16 и 2 Петър 1:21.

Разбира се, когато говорим за „боговдъхновение“, имаме предвид само процеса, по който са съставени оригиналните ръкописи. Следващият етап засяга доктрината за запазването на Библията. Ако Бог се е постарал да ни даде Своето слово, със сигурност Той също и ще предприеме стъпки, за да запази това Слово непроменено, нещо, което виждаме в историята, че Бог е направил.

Старозаветните еврейски писания са старателно преписвани от еврейски книжници. Групи като соферим, зугот, танаим и мазоретите имали дълбоко уважение към текстовете, които преписват. Почитането им е съчетано със строги правила, ръководещи тяхната работа: типът на използвания пергамент, размерът на колоните, видът мастило и разстоянието на думите са точно определени. Писане на каквото и да е по памет било изрично забранено, а редовете, думите и дори отделните букви били методично преброявани като средство за двойна проверка на точността. Резултатът от всичко това е, че думите, написани от перото на Исая, са налични и днес. Откриването на свитъците от Мъртво море ясно потвърждава точността на еврейския текст.

Същото важи и за новозаветния гръцки текст. Хиляди гръцки текстове, някои датиращи от около 117 г. сл. Хр., са налични. Леките вариации сред текстовете – нито една от които не засяга основна доктрина на вярата – лесно се съгласуват. Учените стигат до заключението, че Новият завет, който имаме в момента, практически не се различава от оригиналните писания. Текстовият учен сър Фредерик Кениън казва за Библията: „Практически е сигурно, че истинското звучене на всеки съмнителен пасаж, за който сме се съмнявали, е запазено… Това не може да се каже за никоя друга древна книга в света.“

Така стигаме до превода на Библията. Преводът е до известна степен интерпретативен процес. При превод от един език на друг трябва да се направи избор – трябва ли да се избере по-точната дума, дори ако значението на тази дума е неясно за съвременния читател, или трябва да има съответствие на мисълта, за сметка на по-буквалния превод?

Като пример, в Колосяни 3:12 Павел казва, че трябва да се облечем с „вътрешности на милосърдие“. Гръцката дума за „вътрешности“, която буквално е „черва“, идва от корена на думата, означаваща „далак“. Преводачите на KJV избират буквален превод на думата. Преводачите на NASB избират „сърцето на състраданието“ – „сърцето“ е това, което днешният читател смята за седалище на емоциите. В Разширената Библия се среща като „състрадателна жалост и милост.“ Версията NIV просто поставя „състрадание.“

И така, KJV използва най-буквалното значение в горния пример, но другите преводи със сигурност превеждат стиха коректно. Основното значение на заповедта е да имаме състрадателни чувства.

Повечето преводи на Библията се извършват от комисия. Това помага да се гарантира, че нито един индивидуален предразсъдък или нечие богословие няма да повлияе на решенията за избор на думи и т.н. Разбира се, самата комисия може да има конкретна дадена задача или пристрастия (като тези, които правят настоящите „неутрални по отношение на пола“ злополучни преводи). Но все пак има и много добро прилагане на науката и са налични много добри преводи.

Да има добър, истинен превод на Библията е важно. Един добър преводачески екип ще си свърши работата и ще остави Библията да говори сама за себе си.

Като общо правило, по-буквалните преводи, като KJV, NKJV, ASB и NASB, имат по-малко „тълкувателна“ работа. „По-свободните“ преводи, като NIV, NLT и CEV, по необходимост правят повече „тълкувания“ на текста, но като цяло са по-лесни за четене. След това са парафразите като The Message и The Living Bible, които всъщност не са преводи, а преразказ на Библията от един човек.

И така, предвид всичко това, преводите на Библията вдъхновени и непогрешими ли са? Отговорът е – не, не са. Бог никъде не включва в обещанието за боговдъхновеност  преводите на Неговото слово. Въпреки че много от наличните днес преводи са превъзходни по качество, те не са вдъхновени от Бога и не са съвършени. Това означава ли, че не можем да се доверим на даден превод? Отново отговорът е не. Чрез внимателно изучаване на Писанието, с напътствието на Святия Дух, можем правилно да разберем, тълкуваме и прилагаме Писанието. Още повече, поради верността и усилията на посветени християнски преводачи (и разбира се надзора на Святия Дух), наличните днес преводи са превъзходни и надеждни. Фактът, че не можем да припишем непогрешимост на даден превод, трябва да ни мотивира към още по-внимателно изучаване и отдалечаване от сляпа преданост към който и да е конкретен превод.


Източник: How does the translation process impact the inspiration, inerrancy, and infallibility of the Bible?

Превод: Георги Титков