Евангелизационни етапи 1 и 2
Експанзията на мисионерството може да се раздели на няколко етапа.
Първи етап: евангелизиране на евреите в Палестина и диаспората.
Книгата Деяния на апостолите разказва историята. Първите обръщенци са тези, които чуват първата проповед на Петър. Освен евреи от Юдея, сред слушателите на Петър има евреи от разпръснатите (Деяния 2: 5–13). Вероятно тези хора, връщайки се по домовете си, довеждат и други при Христос. След това книгата Деяния на апостолите продължава да изрежда важни групи: 1) самаряните, 2) езичниците, 3) Йоановите ученици. Всяка от тези групи приема Святия Дух по същия начин като апостолите: има съзнателно повторение на някои от явленията на Петдесятница, показвайки по този начин приемственост с църквата майка в Йерусалим.
Християнството първоначално е консолидирано в Йерусалим, където възниква. Яков впоследствие става епископ на тази църква.
След мъченичеството на Стефан Филип отива в столицата на Самария (Неаполис, сега Наблус, старият Сихем) и проповядва на самаряните там, а след това в много други градове и села в Самария (Деяния 8: 5,25).
По-късно благовестието бива проповядвано в областите на юг и запад от Йерусалим до Кесария и крайбрежието. Вярата достига до Дамаск, при което еврейските управници се възпротивяват и изпращат Савел след християните. Деяния 9: 31 представя проповядването на благовестието в Галилея, където започва езическата територия. След това благовестието достига до Антиохия.
Втори етап: евангелизиране на езичниците
Първата езическа мисия е изпратена от Антиохия – третия по големина град в Римската империя. Преди това тези „боящи се от Бога езичници“ са между хората, които чуват благата вест в деня на Петдесятница. Наистина „боящите се от Бога“ са първите, които откликват на благовестието, когато Павел проповядва в езическите области. От Деяния 2-ра глава научаваме, че на Петдесятница присъстват боящи се от Бога от следните провинции: партяни (т.е. персийци, хора от Мидия и Елам – древни провинции на Персийската империя), Месопотамия, Юдея, Кападокия (Мала Азия), Понт (на Черно море), Азия (Мала Азия), Фригия и Памфилия (древни провинции в Мала Азия) и някои от Либия близо до Киринея (римска колония в Африка), Рим и хора от Крит и Арабия. Така всички тези области трябва да са получили някакво свидетелство за благовестието.
Не след дълго в Ранната църква възниква въпросът дали езичниците, които се обръщат към Христос, трябва да бъдат принуждавани да се съобразяват с юдейските обичаи и всъщност да станат юдеи. Разликата в мненията по този въпрос между консервативните в Ерусалим като Яков, „универсалистите“ като Павел и тези от разпръснатите води до провеждането на събора в Йерусалим през 49 г. (Деяния 15). Резултатът от това противоречие е компромис, но компромис в полза на универсалистите, на които Павел е представител. Ап. Павел е този, който поддържа мисионерството сред езичниците и спечелва неговото одобрение от останалата част от църквата. Павел е този, който развива богословската защита на това мисионерство, която е изложена ясно в Римляни 1–11. Той работи много упорито, за да пази единството на еврейските и езическите християни.
Павел предприема други пътувания – до Мала Азия, Гърция, Рим, а може би Испания, все още използвайки Антиохия за трамплин. Той споменава други хора, работещи в Мала Азия, като е загрижен да не дублира тяхната работа (вероятно тази на Петър?). Някои предания говорят за пътуване на Вартоломей (Натанаил Вар-Толомей) до Армения, други за престой на Марк в Египет (вероятно използвайки Рим за база), за Андрей, който достига до Скития, а също Албания, за Тома, който основава църква в Индия, където има голяма еврейска общност. Няма нищо невероятно в тези може би тенденциозни разкази с оглед на факта, че Исус е заповядал на учениците Си да занесат евангелието „до краищата на земята“. Според християнското предание Андрей е разпънат на Х-образен кръст в Патрас (Ахайя), Вартоломей (Натанаил) е одран жив в Армения, Юда (Тадей) е прострелян със стрели в Армения, Матей е убит с меч в Партия, Филип е обесен на стълб в Хиераполис във Фригия, Симон Зилот е разпънат на кръст в Персия, Тома е убит с копие в Индия, а Матия е убит с камъни и обезглавен. Всичко това показва, че много апостоли са ангажирани с мисионерство на изток от Римската империя, но дори те се асоциират с различни места и на изток, и на запад, което свидетелства за тяхната извънредна мобилност.
Изглежда, че тези апостоли са си поставили за цел да посетят почти всяка голяма еврейска общност в Римската империя и извън нея, което означава най-вече останалите от 10-те изгубени племена на Израил, мигрирали на изток, а не на запад, както твърдят „Британските израилтяни“. Повечето от тях загиват мъченически, а мощите им са запазени като реликви и биват пренасяни от едно място на друго. Тъй като партите и по-късно мюсюлманите нахлуват в тези райони, мощите им са преместени на запад, често с крайна дестинация Константинопол, където император Константин ги поставя в новопостроената си катедрала. По-късно много от тях са преместени отново на запад към Рим и Западна Европа.
Малко по-късно началото на Еврейската война вероятно води до преместването на Йоан (заедно с Мария, майката на Исус) в Ефес и преместването на Филип във Фригия. Евсевий разказва как е станало това. Известно време след екзекуцията на Яков (62 г.) през 66 г., когато избухва първата революция, църквата в Ерусалим получава известие от Господа (пророчество?) с инструкции да избягат преди да стане твърде късно. Някои християни отиват отвъд Йордан, някои в Египет, а други в Мала Азия, докато други остават в Юдея. През този период правят впечатление две неща:
1. Изключителната мобилност на християните.
2. Фактът, че много църкви са основани от анонимни мисионери (предполага се измежду 500-те души, на които Исус се явява след възкресението Си, за да им възложи тази мисия).
Превод: Георги Титков