Как би трябвало да се отнася един християнин към традицията?

Думата традиция (предание) има две значения – светско и религиозно. Светското разбиране е, че традицията е отдавна установен ритуал, обичай или вярване, което се предава от едно поколение на следващо. Например семействата имат определени традиции в начина, по който празнуват празници, рождени дни или ваканции. Семейните традиции могат да бъдат здравословен и положителен начин за поддържане на семейната сплотеност. Социалните традиции могат да помогнат за създаването на усещане за принадлежност в дадена общност. Едно училище може да има традиция, че всяка година пристигащите първокурсници се придружават до първата футболна игра от тези в по-горен клас (по-старшите). Следването на тези традиции изгражда единство и помага за поддържане на социалните норми. В сферата на религията обаче традицията може да размие границата между Божията истина и човешката измислица, като по този начин обърква мнозина. Християните би трябвало да гледат на религиозната традиция с повишено внимание.

Религиозната традиция се разкрива в пълната си сила по време на земното служение на Исус. Той често мъмрел религиозните водачи, казвайки: „И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали“ (Марк 7:13). Книжниците и фарисеите добавят толкова много свои собствени идеи към Божия закон, че обикновените хора били объркани и се чувствали безпомощни да се подчиняват на всичко това. В Марк 7:6-8 Исус цитира Исая, за да порицае религиозните водачи, казвайки: „Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“ Забележете, че „човешки заповеди“ се преподават така, сякаш били боговдъхновени „поучения“. И точно това е проблемът.

Една от многото традиции, спазвани от фарисеите в дните на Исус, включва ритуално миене на ръце преди хранене. Спазването на тази традиция няма нищо общо с хигиената; фарисеите били загрижени за церемониалната чистота. Веднъж, когато един фарисей кани Исус да яде с него, Исус пропуска да изпълни традицията, изисквана от еврейския обичай: „Фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете първо преди обяда“ (Лука 11:38). Исус не беше нарушил Закона – нищо в Мойсеевите заповеди не изисква такова миене на ръце, но въпреки това, фарисеят очакваше спазване на обичая. Явното пренебрежение на Исус към тази човешка традиция създава ясно разграничение между това, което е обвързващо (Божиите заповеди), и това, което не е обвързващо (човешката традиция).

Религиозни традиции, които заместват или изместват Божия закон, съществуват от най-древни дни. Те все още са в пълна сила във всяка религия, както и в повечето християнски деноминации. Литургическите клонове на християнството имат най-очевидните традиции, но и по-малко стриктните в това отношение също могат да имат традиции. Повечето от нас имат любим стил на музиката, метод на проповядване, организационна структура и начин на протичане на службата, които приемаме, без да ги поставяме под въпрос. Когато сме изправени пред промяна, може дори да усетим чувство на морално възмущение, сякаш променянето на форма̀та на службата или добавянето на бас китара са директно нарушение на Божиите заповеди. Това, което всъщност правим, може би без дори да осъзнаваме, е да пазим собствените си любими традиции, точно както фарисеите. Можем дори да се обидим на Исус, както реагирали фарисеите, когато Той нарушава традиционния ни възглед за това, което според нас трябва да представлява християнството (вж. Йоан 9:16).

Писанието е многопластово по смисъл. Колкото повече се задълбочаваме в Божието слово, толкова повече научаваме за Бога и това често разстройва собствените ни идеи. Точно когато мислим, че сме разбрали всичко и сме сигурни, че сме теологично, морално и социално прави относно всичко това, ние откриваме друг пласт, който разбива тази увереност. Когато се придържаме към традицията – независимо дали е деноминационна, богословска или структурна – сякаш това е Божието слово, ние държим затворена вратата за Божието откровение на истината за нас. Той иска да ни изненадва с това Кой е Той, докато продължаваме да Го следваме (Еремия 29:13). Но религиозната традиция често се изпречва на пътя. „Това не е начинът, по който винаги сме го правили “, е бойният вик на традиционалистите. Нарушаването на традицията може да бъде неудобно за мнозина, точно както беше за фарисеите (Матей 5:33-34; Лука 6:26-27). Но когато можем ясно да видим разделителната линия между собствените си традиции и Божията истина, ние оставаме смирени и податливи, докато Бог продължава да ни преобразява в образа на Своя Син (Римляни 8:29).

Превод: Георги Титков

Източник: How should a Christian view tradition?