Седми кръстоносен поход

 

Луи IX повежда седми кръстоносен поход през 1248 г., който тръгва от Ег Морт, но този път срещу Египет, който кралят възнамерява да превземе, за да си осигури контрол над Палестина. Не успява и е пленен от новия султан Байбарс. Луи отдава това поражение на разпуснатия си живот. За освобождаването му се налага да бъде платен голям откуп. След това той отива в Кесария и укрепва града като акт на покаяние. Четиринадесет години по-късно същите тези укрепления са разрушени от мамелюкския султан Байбарс. Този султан е бивш роб (кипчакски турчин), който организира непобедима армия, състояща се от мамелюци или войници роби – нещо като предшественици на по-късните еничари. Именно негова е заслугата за поражението на монголите, които са започнали да нахлуват в Сирия и Северна Палестина, елиминирането на кръстоносните държави и триумфа на исляма.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History