Какво трябва да бъде отношението на християните към Книгата на Мормон?
Когато мормони мисионери (наричани „светиите на Исус Христос от последните дни“) почукат на вашата врата, те често ще ви предложат безплатно копие на Книгата на Мормон и ще ви разкажат за нейния автор Джоузеф Смит. Смит, ще кажат те, преведе Книгата на Мормон от златни плочи, които изкопа на хълм в Ню Йорк в началото на XIX век. Това трябва да потвърди призванието му от Бога като новия пророк на земята в последните дни. Освен това те ще ви кажат, че Святият Дух ще потвърди истината на Книгата на Мормон, като предизвика приятни чувства във вас. Следва поканата „да прочетете Книгата на Мормон, да се помолите и да поискате Бог да ви покаже, че това е истина.“ Разбира се, че трябва да направите това с искреност, иначе няма да проработи.
Преди да паднете на колене, има някои неща, които трябва да знаете, че те ви спестяват (и няма да ви кажат, освен ако не попитате). Първото се отнася до многото вярвания на мормоните, които ги отделят от историческото ортодоксално християнство и които не се намират в Книгата на Мормон. Всъщност в тази книга наистина има много малко неща, с които ортодоксалните християни са доктринално несъгласни. Истинската същност на мормонизма се намира в другите им писания: „Учението и заветите“ и „Скъпоценният бисер“. Тези книги обаче мормоните не раздават на вратата, и то с основателна причина. Ако хората предварително знаеха в какво всъщност ще бъдат накарани да вярват (неща като това, че Бог някога е бил човек; отричане на Троицата; че Сатана е брат на Исус; съществуване на душата на човек, преди неговото раждане и т.н.), може би нямаше да са така готови да оставят настрана скептицизма си.
Второто нещо, което трябва да се осъзнае, е че човек, приемайки Книгата на Мормон, всъщност приема Джоузеф Смит за пророк. Можем ли тогава да приемем техните критерии за това кой е пророк? Не би ли трябвало „да се остави този въпрос на Бога?“ Не, не би трябвало. Бог вече е дал Своя критерий за оценка на кандидатпророци и той няма нищо общо с молитва или чувства. Бог не е длъжен да отговаря на молитви, на които вече е отговорил! Не е нужно да питаме Бог дали трябва да ограбим банка или да убием някого. Вместо това, както казва Яков1:5: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога […] и ще му бъде дадена.“ Мъдростта е знание, приложено на практика, а не липсата на такова.
Бог никога не ни казва да търсим истината в молитва. Когато искаме да знаем колко висока е стената, ние не се молим за това; имаме нещо, което знаем, че отговаря на истината (метър) и измерваме стената. Библията – Божието слово – е истина. Това е нашата мерна единица за истината. Деяния 17:11 например нарича група хора „благородни“, защото, когато Павел дойде при тях с християнското послание, те „приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.“
Чувствата са ненадеждни, защото са субективни, пораждат се лесно и не са предназначени да установяват фактите, а да ни покажат как се чувстваме относно фактите. Техниките за психологическо убеждаване, интензивност, очен контакт или обикновено желание могат да създадат чувства, които се усещат истински, защото са истински! Но истинските чувства все още само ни позволяват да разберем как ние реагираме на нещо, а не истинността на това нещо. Наръчникът на мормоните мисионери конкретно описва тези техники, а самите те преминават обучение как да убеждават хората за времето преди да напуснат дома им.
Какви са библейските критерии за пророк? Те са описани в Божието слово: Второзаконие 18:21-22 казва: „И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем кое слово Господ не е казал? Когато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него.“ Твърдял ли е Джоузеф Смит някога „в името на Господа“, че нещо ще се случи, а то не се случва? Да, всъщност много пъти.
Джоузеф Смит пророкува, че Ню Йорк ще бъде унищожен, ако хората отхвърлят мормонското благовестие (Учения и завети 84:114-115). Той също пророкува, че бунтът на Южна Каролина и Войната между Щатите ще доведе до война, обхващаща всички нации; че робите ще въстанат; че жителите на земята ще скърбят; че ще има глад, чума, земетресения, гръм, мълнии и че в резултат на това ще настъпи окончателният край на всички нации (Учения и завети, гл. 87). Странно, че това пророчество е най-често цитираното от мормоните, за да докаже пророческата сила на Джоузеф Смит!
По-нататък във Второзаконие 13:1-3 се казва, че: „Ако се въздигне сред тебе пророк или съновидец и ти посочи знамение или чудо, и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори и каже: Да идем след други богове (които ти не си знаел) и да им служим, – да не слушаш думите на онзи пророк или на онзи съновидец; защото Господ, вашият Бог, ви изпитва, за да узнае дали обичате Господа, вашия Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.“ Джоузеф Смит повежда ли своите последователи към други богове? Да.
Джоузеф Смит е политеист. История на църквата 6:474 съдържа писмено сведение за думите на Смит: „Искам да заявя, че винаги и във всички събрания, когато съм проповядвал по темата за Божеството, това е било множество Богове.“ Джоузеф Смит заявява, че „самият Бог някога е бил такъв, каквито сме ние сега, и е възвишен човек, и седи на трон в небесата!“ (Учения на пророка Джоузеф Смит, 345.) Това очевидно не е библейският Бог.
Галатяни 1:6-7 казва, че хората могат да „преминат към друго благовестие – което не е друго благовестие […] и искат да изопачат Христовото благовестие.“ И Павел произнася проклятие върху тях заради това. В Римляни 1:16 Павел казва, че благовестието е „Божия сила за спасение“ – това е много важно. Джоузеф Смит поучава ли „друго благовестие“? Да.
Мормоните вярват, че Книгата на Мормон съдържа „пълнотата на благовестието.“ Самата Книга на Мормон казва това в своето въведение (вж. също Учения и завети 20:9; 27:5; 42:12; и 135:3). И така, какво е благовестието според мормонизма? За много от „светиите от последните дни“ е трудно да отговорят на този въпрос. Според мормонския апостол Брус Макконки, автор на книгата „Учението на Мормон“, благовестието е „планът за спасение [който] обхваща всички закони, принципи, доктрини, обреди, наредби, действия, правомощия, власти и ключове, необходими за спасението и възвисяването на хората.“ С други думи – цялото мормонско богословие. В мормонското благовестие виждаме вяра + покаяние + кръщение + полагане на ръце + храмова работа + мисионерство + църковно служение + десятък + невършене на грях + въздържане от употреба на упойващи вещества и силно алкохолни напитки, тютюн и кофеин + изповядване на Джоузеф Смит като Пророк + храмов брак + кръщение заради мъртвите + проучване на родословието… списъкът може да продължи още и още. Едва след завършване на всички тези неща мормоните достигат до третото и най-високото небесно ниво, като по този начин постигат крайната цел на мормонското благовестие – божественост (вж. Макконки, Учението на Мормон 116-117; Книга на Мормон [3 Нефи 27:13-21]; Учения за спасението 1:268; 18:2. 107; Бригъм Йънг, Журнал за беседи 3:93; 03:247; 9:312; Евангелски принципи 290; Учение и завети 39:5-6; 132:19-20). По същество Христовата смърт за един мормон не означава нищо повече от придобиването на способността да бъде възкресен, така че неговите дела да бъдат съдени.
Въпреки че не можем да съдим мотивите на друг човек, можем и трябва да отсъдим какво прави или казва този човек. Джоузеф Смит, а оттам и Книгата на Мормон, не издържа двойния изпит от Второзаконие 13 и 18. Бог приема лъжепророците много сериозно. Второзаконие 13:5 казва: „А онзи пророк или съновидец да бъде умъртвен, защото е проповядвал отстъпление от Господа, вашия Бог […], за да те отклони от пътя, в който Господ, твоят Бог, ти заповяда да ходиш. Така да отмахнеш злото отсред себе си.“ Второзаконие 18:19-21 казва: „А който не послуша думите Ми, които той [пророкът] ще говори в Мое име, Аз ще искам сметка от него. Но пророк, който дръзне да каже от Мое име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре […]“. А Галатяни 1:8-9 казва: „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет! Както по-горе казах, сега пак казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет!“
Благовестието е Божията сила, която ни е довела при Него. Той няма да защитава онези, които го извращават. Той ни е дал способността и отговорността да разпознаваме дали благовестието е било фалшифицирано, или не. Трябва внимателно да проучим твърденията на „светиите от последните дни“, ако искаме да следваме това, което Бог е заповядал. Всъщност мормоните канят не-мормоните да проучат внимателно твърденията им: „Убедете ни в нашите доктринални грешки, ако имаме такива“ (Апостол на „Светиите от последните дни“ Орсън Прат, „Пророкът“, с. 15).
(Бел. ред. – много от препратките в нашите статии за мормонизма са мормонски публикации като например: „Учението на Мормон“, „Точки на вярата“, „Учения за спасението“, „История на църквата“, „Учения и завети“ и т.н. Други са от самата Книга на Мормон, напр. книги като 1 Нефи, 2 Нефи и Алма.)
Превод: Георги Титков