Какво е текстов критицизъм?

Казано накратко, текстовият критицизъм е метод, използван за определяне на това какво е пишело в оригиналните ръкописи на Библията, които са или изгубени, скрити, или вече не съществуват. Това, което имаме, са десетки хиляди копия на оригиналните ръкописи, датиращи от I до XV век за Новия завет и от IV век пр. Хр. до XV век сл. Хр. за Стария завет. В тези ръкописи има голям брой малки и малко на брой по-значителни разлики. Текстовият критицизъм е изучаването на тези ръкописи в опит да се определи какво всъщност е представлявало оригиналното четиво.

Има три основни метода на текстов критицизъм. Първият е Textus Receptus (текстус рецептус). Текстус рецептус е ръкопис на Библията, съставен от човек на име Еразъм през 1500 г. Той взема ограничения брой ръкописи, до които има достъп, и съставя това, което в крайна сметка става известно като текстус рецептус – текстовата основа на преводите King James Version и New King James Version.

Вторият метод е известен като текст на мнозинството. Текстът на мнозинството взема всички ръкописи, които са достъпни днес, сравнява разликите и избира най-вероятния правилен вариант според честотата, с която всеки вариант се среща в ръкописите. Например, ако в 748 ръкописа пише „каза“, а в 1429 ръкописа пише „казаха“, текстът на мнозинството ще избере „казаха“ като най-вероятен оригинален вариант. Няма значими библейски преводи, които да се основават на текста на мнозинството.

Третият метод е известен като критически или еклектичен метод. Еклектичният метод включва разглеждане на външни и вътрешни доказателства за определяне на най-вероятния оригинален текст. Външните доказателства ни карат да зададем въпросите: в колко ръкописа се среща даден вариант, от кога датират тези ръкописи, в какъв географски регион са открити? Вътрешните доказателства трябва да отговорят на следните въпроси: каква би могла да е причината за тези разлики, кой вариант може да обясни произхода на другите варианти? Преводите New International Version, New American Standard, New Living Translation и повечето други преводи на Библията използват еклектичния текст.

Кой метод е най-точен? Именно там започва дебатът. Когато методите бъдат описани на някого за първи път, той обикновено избира текста на мнозинството като метод, който да се използва. По същество това е принципът „мнозинството решава“ и „демократичният“ метод. Тук обаче трябва да се вземе предвид въпросът за географския произход. През първите няколко века от историята на Църквата огромно мнозинство християни говори и пише на гръцки. От IV век латинският език започва да се превръща в най-използвания език, особено в Западната църква. След превеждането на Библията на латински Новият завет започва да се преписва вече на латински, вместо на гръцки.

В Източния християнски свят обаче гръцкият продължава да бъде доминиращ език на Църквата повече от 1000 години. В резултат на това по-голямата част от гръцките ръкописи са от източния/ византийския регион. Всички тези византийски ръкописи са много сходни помежду си. Вероятно всички те произхождат от едни и същи няколко гръцки ръкописа. Въпреки че са много сходни помежду си, византийските ръкописи имат многобройни различия с ръкописите, открити в западните и централните райони на Църквата. И така, отговорът по същество се свежда до това: ако сте започнали с три ръкописа, един е копиран 100 пъти, друг е копиран 200 пъти, а третият е копиран 5000 пъти, коя група ще получи правото на мнозинство? Третата, разбира се. Третата група обаче няма по-голяма вероятност да е най-близо до текста на оригинала, отколкото първата или втората. Тя просто разполага с повече копия. Критическият/ еклектичният метод на текстов критицизъм придава еднаква „тежест“ на ръкописите от различни региони, въпреки че ръкописите от Изтока имат преобладаващо мнозинство.

Как критическият/ еклектичният метод работи на практика? Ако сравните Йоан 5:1-9 в превода King James Version (текстус рецептус) и New International Version (критически текст), ще забележите, че стих 4 липсва от NIV. В KJV Йоан 5:4 гласи: „Защото ангел слизаше в определен сезон в басейна и раздвижваше водата: който влезеше пръв след раздвижването на водата, беше изцеляван от всякаква болест, която имаше.“ Защо този стих липсва в NIV (и другите преводи от Библията, които използват критическия текст)? Еклектичният метод работи по следния начин: (1) Текстът на Йоан 5:4 не се среща в повечето от най-старите ръкописи. 2) Текстът на Йоан 5:4 се среща във всички византийски ръкописи, но не в повечето от неизточните ръкописи. 3) По-вероятно е преписвачът да добави обяснение, отколкото да премахне обяснение. Йоан 5:4 дава пояснение защо сакатият човек е искал да влезе в басейна. Защо преписвачът би премахнал този стих? Това не би имало смисъл. Смисъл ще има да се добави към текста съществуващо устно предание относно причината сакатият човек да е искал да влезе в басейна. В резултат на тези съображения, критическият/ еклектичният текст не включва Йоан 5:4.

Без значение какъв метод на текстов критицизъм смятате за правилен, това е въпрос, който трябва да се обсъжда с благодат, уважение и доброжелателност. Християните могат да имат несъгласия по този въпрос. Можем да обсъждаме методите, но не трябва да атакуваме мотивите и характера на онези, с които не сме съгласни по този въпрос. Всички имаме една и съща цел – да определим най-вероятната оригинална формулировка на библейския текст. Някои просто ползват различни методи за постигане на тази цел.

Превод: Георги Титков

Източник: Textual criticism – what is it?