Отцепнически ордени и новото благочестие
Те възникват заради тенденцията през последните два века на Средновековието към по-голяма свобода от социален и йерархичен натиск и по-голямо разнообразие на индивидуалните усилия. Заради това се наблюдава връщане към малките, скромни, сенчести организации за големи и неопределени цели.
МИСТИЦИТЕ. Това поражда такива личности като св. Катрин от Сиена, Юлиан от Норич или Герт Гроот от Девентер; съзерцатели и мистици, критици и реформатори, които стоят донякъде отделно от организираното религиозно общество около тях. На мястото на духовните воини идват критиците и съзерцателите. Вместо върху воина, новата надежда на християнския свят лежи върху отделния пророк.
Майстер Екхарт от Доминиканския орден в началото на XIV век казва някои неща, които могат да се тълкуват в много подривен смисъл. Ядрото на посланието му е, че бедността трябва да се намери в самата душа – не в действията, а в отношението. Той говори за вътрешно обръщане на душата, което се проявява по подходящия начин, определен само от Бог. Когато човек е изпитал това обръщане, всички останали прояви на посвещението остават на заден план. В действителност Екхарт е нещо като гностик. Това лежи в основата на мисленето на движението devotia moderna.
БЕГИНИТЕ са неофициален женски орден. Те са отделна категория – нито миряни, нито монахини. Нямат общо правило или йерархия, свободни са да притежават частна собственост и да се омъжват. Живеят строго, но без обети: дават обет за служба на Христос, но не и задължителен обет за целомъдрие. Те работят предимно в болници, тъкат одежди и бродерии и прекарват времето си в проста молитва и размишление. Името им вероятно идва от Ламбер льо Бег (поч. 1177 г.), проповедник в Лиеж. Дълго време са подозирани в ерес, вероятно поради връзката им с духовните францисканци.
РЕЛИГИОЗНИТЕ БРАТЯ НА ДЕВЕНТЕР. Герт Гроот е популярен проповедник, който през 1380 г. събира много последователи на своите доктрини за естествения съюз между човека и Бога и за безполезността на институционализираната религия. Той основава и манастири, в които обитателите не дават обет, а изкарват прехраната си чрез преписване и по-късно печатане на книги. Значението на този орден е в неговата сила да оцелее извън редиците на формалните религиозни ордени, без потискане и без радикална промяна. Оцеляването на тези нерегулирани общности противоречи на някои от най-дълбоките убеждения на Средновековната църква.
Онова, което обезпокоява съвременниците на ордена, е:
1. Липсата на правило или обвързващ обет.
2. Изборът на обикновената работа като източник на препитание и общо възстановяване на работата като нещо, което допринася за духовното здраве.
3. Поставяне на духовници и миряни на една и съща основа. Член от второ поколение на една от неговите общности (Тома Кемпийски) написва Подражанието на Христос. Тази книга е класическият израз на devotia moderna (новото благочестие).
4. Те вече не се смятат за средство за спечелване на спасението на други хора.
Превод: Георги Титков