Прочитът на гръцките думи порнея (πορνεία) и мойхея (μοιχεία) в Евангелието от Матей и позицията за перманентността на брака

Чарли Олбрайт

Като допълнителна информация за липсата на адекватна библейска обосновка на тезата, изложена в книгата „Освен поради блудство“, и като отговор на статията на Ивайло Тинчев в подкрепа на нейните твърдения, д-р Венцислав Стойков препоръча следната статия, която в дълбочина разглежда употребата на гръцките думи „порнея“ и „мойхея“ в светлината на позицията за перманентността на брака.

Абстракт: И така, ето го плода на моите усилия. През следващите няколко седмици ще публикувам моето проучване върху използваните от Матей думи порнея (сексуална безнравственост) и мойхея (прелюбодейство). Ще го разделя на части, така че човек да не трябва да чете в блога публикация от над 25 000 думи. Но ако искате да го прочетете наведнъж, можете да го направите от тук.

Защо полагам този труд (включително вероятните преработки на текста след взаимодействие с читателите)? Преди всичко защото това е важен въпрос за църковната общност. Много хора не само задават въпрос, но и живеят в ситуацията да искат да знаят какво се посочва в Библията за развода и брака. Затова реших, че си струва да се разгледа тази тема, особено и в светлината на растящата популярност на възгледа за перманентността на брака.

Позицията за перманентността всъщност се включи в дискусията чрез Джон Пайпър, въпреки че е поддържана и от други преди него. Тя гласи, че няма библейско изключение, в което да е разрешен разводът и повторният брак. След като човек встъпи в брак, това е за цял живот, независимо от всичко – буквално. Нищо освен смъртта не нарушава връзката. Ако другият човек не е мъртъв, не можете да се ожените повторно, независимо от всичко.

Единственият проблем с този възглед, макар той да изглежда много добър, са няколко библейски пасажа, които на пръв поглед сякаш не носят същата категоричност. 1 Коринтяни 7:15, Матей 5:32 и Матей 19:9 изглежда дават позволение за развод и повторен брак.

Поради това поддръжниците на тази позиция започнаха опити да покажат как горните стихове се вписват в техния прочит на библейския текст. По-специално, в отговор на публикацията, която написах, те представиха интерпретация на Матей 5:32 и 19:9, според която Исус не дава изключение от последствията от развода. Тук няма да навлизам в подробности, можете да прочетете статията на Пайпър за това. Но е достатъчно да се каже, че част от техните аргументи защо няма изключения в тези стихове, представляват лингвистичен аргумент, според който Матей пише по начин, който трябва да ни накара да не виждаме изключения в текста. Аргументът е употребата от Матей на порнея (обикновено превеждана като „сексуална безнравственост“; в българските преводи „блудство“ – б. пр.) и мойхея (обикновено превеждана като „прелюбодейство“). Подробностите са налични в моята публикация, но някои твърдят, че порнея и мойхея не се отнасят до един и същи грях – „прелюбодеяние“ – в тези пасажи. Вместо това те се отнасят до два отделни гряха, след което дават аргументи защо това е правилният прочит на тези две думи. Моята публикация разглежда тези аргументи и ги подлага на изпитание.

В светлината на новопредставените аргументи от тази позиция, считам, че е добре да се върнем назад и да изпитаме позициите, които някога сме поддържали, като и да видим отново какво казва Библията. Така че тази статия се опитва да изпълни това начинание. В самата публикация аз давам обяснение на тестовете, които прилагам. Това по никакъв начин не е изчерпателен отговор срещу позицията на перманентността, а е подробно разглеждане на важна част от аргумента. А именно, какъв е най-вероятният начин, по който Матей използва термините порнея (сексуална безнравственост) и мойхея (прелюбодеяние). Аргументите на позицията за перманентността се подлагат на изпитание, за да се види дали те са състоятелни. Дано това, което съм написал, допринесе за дискусията, докато се стремим към вярност към Библията.

Въведение

В тази статия искам да проуча твърденията на поддръжниците на позицията за перманентността на брака относно употребата на порнея и мойхея от Матей. Причината е, че това е много важна част от дискусията за развод и повторен брак. Дава ли Матей изключения, които позволяват развод и повторно сключване на брак, или не? Отговорът на този въпрос има сериозни последствия за това как християните мислят и поучават по този уместен въпрос, засягащ реални хора в нашите църкви.

Нека да дефинирам дискусията, която тече. Традиционното евангелистко разбиране относно развода и повторното сключване на брак е, че разводът и повторният брак нямат легитимно основание, освен при две условия. Номер едно, когато брачният партньор е изневерил; и номер две, ако човекът, който иска да прекрати брака, е невярващ. Извън тях няма библейски причини за развод. В дискусията се включва и един по-консервативен възглед. Той е наречен „възглед за перманентността“, поддържащ вярването, че не съществуват причини за развод и че човек не може да се жени повторно – без изключения.

Теза

Това няма да бъде пълномащабно обсъждане на двете гледни точки. Вместо това ще се фокусираме върху една конкретна част от дискусията. Ще се съсредоточим върху употребата на две гръцки думи от Матей: порнея (πορνεία) и мойхея (μοιχεία). Ще разгледаме конкретни твърдения за това как трябва да разбираме тези думи в Евангелието на Матей.

Пълните аргументи ще бъдат дадени по-долу, но засега е достатъчно да се каже, че възможните клаузи за изключения в Матей са важни стихове в дискусията. Матей 5:32 и 19:9 може да изглежда, че твърдят, че има изключения от осъждането на развода, които позволяват ситуационни разводи и повторни бракове. Превеждаме гръцката дума порнея като сексуална аморалност, а думата мойхея – като прелюбодейство. Така че в тези два стиха тълкуването на тези две думи е важно. Ако човек установи, че думите означават нещо различно, това би повлияло на начина, по който четем учението на Исус за развод и повторен брак. Така че се отваря голяма дискусия за тези два стиха.[1]

Гръцки език

Преди да се заемем с това, искам да кажа няколко думи за работата със старогръцки език за тези, които всъщност не знаят много за лингвистичните изследвания. Когато навлизаме в света на гръцкия, не бива да мислим, че навлизаме в мистериозен и омагьосан свят. Гръцкият език има последователни модели, точно както и английският. Просто ние не се замисляме как използваме езика през по-голямата част от времето. Правим това, което сме усвоили от употребата на езика около нас, без да мислим за него. Но когато влизаме в света на гръцкия език, трябва да мислим защо хората са направили дадено нещо в него. Това е разликата. Те са били последователни в използването на езика си по различен от нашия начин. Но принципът за необходимост от разбиране на последователността важи и в двата случая.

Това не е, както вече казах, някакво голямо приключение в мистичния свят на гръцкия език. То е вглеждане в езика, с цел откриване на консистентна употреба на думи и граматика, за да можем да получим най-вероятното значение от автора, когото изучаваме. Това е същото, както на английски, където може да се натъкнете на дума или фраза, които не разбирате. Ако нямате речник, който да ви я обясни, можете да прегледате творбата на автора и да видите как той я използва. След това можете да помислите как думата се използва в други книги, които сте чели. Ако думата се използва често в книги, написани приблизително по едно и също време, можете да се досетите как авторът вероятно я използва. Това правим с гръцкия език. Нямаме оригинален старогръцки тълковен речник, за да проверим как хората са използвали дадени думи. Трябва да изучаваме употребата им и да използваме тази информация, за да получим най-вероятното значение.[2]

Изложение

След всичко казано, нека навлезем в конкретната дискусия. Ще разгледаме как трябва да тълкуваме значенията на думите порнея (πορνεία) и мойхея (μοιχεία) в Евангелието от Матей. По-конкретно, ще разгледаме твърденията на поддръжниците на позицията за перманентността относно последователните езикови модели, които формират нашето разбиране за употребата на думите. И така, анализирайки старогръцкия език, можем да зададем въпроса: „Има ли езикови модели, показващи употребата на използваните думи, които да ни дадат яснота за това как ги е използвай Матей?“

Ето информацията, която имаме и как поддръжниците на позицията за перманентността я разбират. Имаме четири текста, в които Матей използва μοιχεύω (5:27, 28, 23; 19:18), два стиха, където използва μοιχάω (5:32; 19:9), и едно място, където използва μοιχεία (15:19). Освен това Матей три пъти използва πορνεία (5:32; 15:19; 19:9).

Твърдението на поддръжниците на позицията за перманентността

Когато хора, застъпващи тази позиция, разглеждат стиховете за развод и повторен брак в Матей (5:32 и 19:9), те се опитват да се измъкнат, твърдейки, че Матей използва мойхея само в смисъла на брачна изневяра, а порнея само в смисъл на сексуална аморалност на неженени хора. Тогава те предявяват претенция, че извънбрачната сексуална аморалност, за която говори думата в Матей 5:32 и 19:9, се отнася за годежния период според еврейските брачни обичаи.[3]

Как стигат до тук? Има два лингвистични аргумента. Първо, те наблюдават, че всеки път, когато Матей използва порнея, думата се намира в непосредствена близост до мойхея, „Забележете, че всеки път, когато Матей използва порнея (блудство), той също използва или мойхея (прелюбодеяние), или глаголната форма.“[4] (Никой от тях не споменава въпроса, че Матей използва две различни думи по отношение на прелюбодейството). Второ, подчертава се, че „в 15:19 той поставя думите, и двете съществителни, непосредствено една до друга.“[5]

Това, което правят, е да конструират координатна система как трябва да видим употребата на тези термини от Матей. За да се върнат към това, за което говорим, те твърдят, че виждаме модел на последователност, чрез който можем да интерпретираме думите. Те казват, че тъй като порнея се намира в непосредствена близост до думи, които означават изневяра (макар че признават само едната), всеки път, когато се използва, трябва да има отделно, неприпокриващо се с другите думи значение. Така тази координатна система създава онова, което бих определил като категория „отделни значения“ затова как Матей използва думите. Всяка дума има отделно значение, което не трябва да се смесва при никой случай на употреба. Пример за това биха били „маса“ и „стол“. Въпреки че те биха могли да се включат в категорията на мебелите, човек никога не би нарекъл масата стол. Те имат отделни значения.

И така, това са твърденията на поддръжниците на позицията за перманентността. Както например човек не би нарекъл една маса стол, така Матей не би нарекъл прелюбодейството порнея. Оттук те казват, че порнея в Матей 5:32 и 19:9 трябва да се разглежда като обозначаваща неморалност преди или в периода на годежа. Това е според тях изключението, което дава Матей в този контекст. Така че имаме твърдение как трябва да разбираме употребените от Матей думи порнея и мойхея. Въз основа на това как той използва термините на други места, можем да стигнем до извода, че той влага отделни значения за всяка от думите.

Всичко това е интересно и добро. Няма проблем с наблюдението на тенденциите и предлагането на различни теории как трябва да превеждаме нещата. Но това, че наблюдаваме някаква тенденция, не означава, че авторският замисъл е бил непременно такъв. Трябва да разгледаме доказателствата, за да видим дали това, което се твърди, е най-правдоподобно и дали отговаря на онова, което виждаме на други места. По-конкретно можем да разгледаме твърденията за начина на функциониране на езика:

– Първо, ако порнея и мойхея са използвани в непосредствена близост една до друга, това е доказателство, че думите имат отделни значения за автора.

– Второ, ако думите са използвани в изброяване заедно, това е категорично доказателство, че думите имат отделни значения на останалите места, където са употребени в творбата.

Така че ще подложим на тест координатната система, която изграждат. Съответстват ли тези две точки в списъка по-горе с това, което виждаме на други места в съответната литература? Това последователен модел, следван от Матей ли е?

Преглед на литературата

Това, което можем да направим, е да прегледаме съответната литература, за да тестваме тези твърдения. Първо ще разгледаме примери в старозаветния превод на Септуагинтата, Апокрифите и Апостолските отци, които противоречат на твърденията на поддръжниците на позицията за перманентността. Както вече казахме, ако съществуват примери, които противоречат на твърденията им, достоверността им отслабва или бива изцяло опровергана.

Трябва веднага да се отбележи, че поддръжниците на позицията за перманентността не представят доказателства за своя възглед. Освен твърденията им за Матей няма позоваване на нито едно произведение във или извън Библията, където автор третира порнея и мойхея по същия начин, по който твърдят, че Матей ги използва. Това означава, че те от самото начало нямат на какво да стъпят. Както беше посочено, старогръцкият не е мистериозен език, в който стават мистични неща. Както при всеки език, нещата се случват последователно и в съответствие с начина, по който хората го използват. Хората искат да общуват помежду си и затова е важна последователната и съгласувана употреба на езика. Ако не съществува пример, в който някой друг прави това, което се твърди, че прави Матей, то говори против достоверността на предявените претенции на позицията за перманентността. Това може много да улесни задачата по опровергаване на твърденията ѝ. А ако има примери за използването на езика по начин, противоречащ на твърденията, достоверността на претенциите става много слаба или напълно се опровергава.

Септуагинтата. Първият текст, на който можем да се спрем, е Старият завет. Бихме получили употребите от Септуагинтата (LXX), тъй като преводачите са решавали кои старогръцки думи да използват като съответствие на еврейските. Изборът на думи в Стария завет е изключително важен. LXX е Библията на читателите на посланията от Новия завет. Помислете само как можете лесно да свържете библейски думи и фрази, които хората могат да използват във всекидневния живот със значенията, които имат в Библията. Читатели в древността са имали същата способност. Също така самите новозаветни писатели цитират и се позовават широко на LXX. Те очакват техните читатели да са добре запознати със Стария завет. По този начин LXX трябва да е оказал силно влияние върху това как ранните християни биха разбрали значенията на думите и фразите.

За тази дискусия въпросът, който изследваме, е: „Преводачите на LXX използвали ли са порнея някога, когато са имали предвид прелюбодейство?“ Ако са, това би подчертало много силно факта, че порнея може да включва прелюбодейството в значението си в Новия завет. И в тези рамки търсим дали думите се използват в непосредствена близост една до друга и дали се употребяват при изброяване. Като цяло порнея се използва 45 пъти в старозаветния LXX и нейната глаголна форма се използва 18 пъти.

Всъщност има няколко места, където порнея се отнася за прелюбодейство и е използвана заедно с думите за прелюбодейство. Първият пример, който ще разгледаме, е Йеремия 3:6–9, където порнея (πορνεία) се използва за акт на прелюбодейство в съседство с мойхея (μοιχεία) и мойхеуо (μοιχεύω).

Йеремия 3:6–9:  „Пак в дните на цар Йосия Господ ми каза: Видя ли ти какво стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудства (ლπόρνευσαν) там. Аз казах: Като направи всичко това[6], тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юдея, видя това. И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодейства (ἐμοιχᾶτο), и Аз по тази именно причина я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, но сестра ѝ, невярната Юдея, пак не се уплаши, а отиде и тя да блудства (ἐπόρνευσεν). И с невъздържаното си блудство (πορνεία) тя оскверни земята и прелюбодейства (ἐμοίχευσεν) с камъните и дърветата.

В този пасаж Бог осъжда Израил и Юда за тяхната невярност. Неверността на тези народи се характеризира като изневяра. За нашите цели е уместно да видим, че порнея (πορνεία и нейната глаголна форма πορνεύω) и съответно мойхея (μοιχεία и μοιχεύω) в различни форми се използват в непосредствена близост една до друга (дори в един и същи стих в Йеремия 3:9), но се отнасят до прелюбодейство. В края на стих 7 за обозначаване на неверността на Израил се използва порнея, докато същата неверност е наречена мойхея в началото на стих 8. Порнея ясно се отнася до изневярата, а след това втория път двете думи се използват в непосредствена близост една до друга. Толкова близо, че и двете думи се използват в стих 9. Аргументът на поддръжниците на позицията за перманентността е, че тъй като в Матей порнея и мойхея се използват в непосредствена близост една до друга, те трябва да имат отделни значения. Обаче същото правило не би могло да се приложи към Йеремия 3:6–9. Думите ясно говорят за един и същи грешен акт на изневяра.[7]

Това, което се казва в пасажа от Йеремия, е основна тема в книгите на старозаветните пророци, където те говорят за неверността на Израил към брачния завет с Бога, като порнея заедно с мойхея и глаголната форма мойхеуо се използват в непосредствена близост, отнасяйки се до едни и същи действия.

В книгата на Йезекиил, 16-та глава, Израил е представен като млада жена, която Бог призовава от самото ѝ раждане, отглежда я и след това влиза в брачен завет с нея (16:6–14). В следващия стих (15) обаче Израил започва да блудства (πορνείαν). „Но поради известността си ти си уповавала на хубостта си и си блудствала, и към всеки, който минаваше, си изливала блудството си (πορνείαν); и то е станало негово.“ В следващите 6 стиха (22, 25, 33, 34, 36 и 41) Бог чрез пророк Йезекиил нарича прелюбодейните дела на Израил порнея (преведено като „блудство“). След това в стих 32 Бог нарича Израил „жена прелюбодейка“ (ἡ γυνὴ ἡ μοιχωμένη), след като изобличава неговото блудство.

След това в глава 23 подобно изобличение идва върху Самария и Йерусалим. Тяхната невярност към брачния завет, който са имали с Бога, се назовава с термина порнея. В стих 7 Бог заявява чрез Йезекиил: „И тя извърши блудствата си (πορνείαν) с тях – с всички най-отбрани между асирийците; и за които и да залудяваше, с всички техни идоли тя се оскверни.“ В още 9 други стиха по-долу прелюбодейните действия на Самария и Йерусалим са етикетирани като порнея. Тогава в стих 37 тези действия на порнея се наричат прелюбодейство: „че прелюбодействаха  (ἐμοιχῶντο), че има кръв в ръцете им, да! Че прелюбодействаха (ἐμοιχῶντο) с идолите си и че за да бъдат изядени от тях, превеждаха през огън децата, които Ми родиха“.

Следващият голям пасаж, в който виждаме същото, е в Осия. Пророк Осия е призван да се ожени за блудница, която да представлява блудството на Израил срещу Бога: „Когато Господ започна да говори чрез Осия, Той му каза: Иди, вземи си блудна жена (πορνείας) и добий деца от блудство (πορνείας), защото земята с многото си блудстване се отклони от Господа“ (1:2). Неверността на Израил към брака им с Господа е основна тема на Осия. В цялата книга тяхната неверност е обозначена с порнея (2:4–6, 4:11–12, 5:4 и 6:10). Важна употреба за целите на тази дискусия откриваме в 2:2: „Съдете се с майка си, съдете се; защото тя не Ми е жена и Аз не съм ѝ мъж. Нека премахне блудствата си (πορνείαν) от лицето си и прелюбодействата си (μοιχείαν) – от гърдите си“. Ето още един пример, където порнея и мойхея се използват, за да представят едно и също деяние в един и същи стих.

Има и други места, където пророците използват порнея, за да покажат съпружеската неверност на Израил към Бога. В глава 43 на Йезекиил има две употреби на думата в стихове 7 и 9.  По същия начин се използва и в Йеремия 2:20, 3:2 и 13:27. А Йеремия 13:27 е още един пример, където не само че порнея и мойхея са в един и същи стих, но и в изброяване, което се отнася до същия акт: „Видях твоите мерзости по хълмовете и полетата, прелюбодействата ти (μοιχεία) и цвиленето ти, безсрамното ти блудство (πορνείας). Горко ти, Йерусалиме! Докога още няма да се очистиш?“

Трябва да отбележим, че глаголната форма на порнея следва модела на съществителното. Може да се намерят в същите основни пасажи, които дискутирахме: в Йезекиил 16 и 23, Йеремия 3:6–9 и Осия.

Други места в Стария завет, които следват тази линия, се намират в Числа 14:33 и 4 Царе 9:22. Всъщност 31 от 45-те употреби на съществителни и 13 от 18-те глаголни употреби на порнея в LXX следват този модел.

Какво ни показва това? LXX говори за делата на Израил на невярност към брачния завет, като казва, че са извършили порнея срещу Бога. Така виждаме ситуация, в която контекстът е бракът и актът на невярност в брака е наречен порнея. Какво доказва това? Няма преки доказателства, че Исус се е опирал на същото като контекст за Своите изявления. Така че тези стихове не говорят дефинитивно за казаното от Исус. Но те ни дават да разгледаме използването на порнея и мойхея в ситуации, свързани с тази, за която говори Исус (брачна) и която е важна тема в Стария завет. По този начин, гледайки Стария завет, особено пророците, интерпретацията на двете думи като отделни значения изглежда е в пълно противоречие с това, което намираме. Порнея може да се използва за акт на изневяра и се използва заедно с мойхея и мойхеуо, за да предаде значението си. А такава основна тема в Стария завет като неверността на Израил не би била чужда за читателите на Матей.

Апокрифи и псевдоепиграфи. След това се обръщаме към употребите на думите в еврейски произведения, предшестващи Новия завет. Това са съчинения, които датират от периода между Стария и Новия завет. Те са важни, защото ни дават картина как евреите са използвали думите преди и веднага след като стигнем до новозаветните времена. За нашите цели вярвам, че Фридрих Хаук и Сейфрид Шулц в Богословския речник на Новия завет вършат добра работа в обобщаването на това, което изследваме.

По-късно юдаизмът ни показва как използването на πορνεία и нейните производни постепенно се разширява в сравнение с първоначалната употреба. На първо място πορνεία е най-вече „блудство“, „извънбрачно сношение“, Пирке Авот 2, 8, често „прелюбодейство“, Гръцко-славянският апокалипсис на Барух 4:17; 8:5; 13:4; Възнесение на Исая 2:5; Пещера на съкровищата, 12.[8] По същество обаче често означава „прелюбодейство”.[9]

Като примери за последното твърдение могат да се разгледат два текста.

Първият и най-важен е Сирах 23:23, който гласи: „Първо, защото не се е подчинила на закона на Всевишния, второ, съгрешила е против своя мъж, и трето, блудствала е (πορνείᾳ) в прелюбодеяние (ἐμοιχεύθη) и е придобила деца от друг мъж.“ Ето двете думи, които се срещат отново в един и същи стих, ясно отнесени към едно и също действие. Освен това в стих 17 от същата глава порнея се използва, за да опише прелюбодеец: „Целият хляб се услажда на блудния човек (ἄνθρωπος πόρνος) – няма да се насити, докато не умре“.

Следващият пример е от Заветът на Йосиф, намиращ се в Заветите на дванадесетте патриарси от II век пр. Хр.[10] Контекстът на стиха е Йосиф, разказващ как съпругата на Потифар се опитва да прелюбодейства с него: „И за известно време тя ме прегръщаше като син, но след това разбрах, че тя се опитва да ме примами в сексуална връзка (πορνείαν)“ (Заветът на Йосиф 3:8–9). И тук авторът използва порнея, за да се позове на акта на прелюбодейство, който съпругата на Потифар се опитва да принуди Йосиф да извърши.

Постновозаветна литература. Последната категория писания, която ще разгледаме, са раннохристиянските. Това са произведения, писани в новозаветни времена. Стихът, който е важен за нашия въпрос, е в „Пастирът“ от св. Ерм, написан или в края на I век, или в началото на II век.[11] В „Пастирът“ отново откриваме, че порнея се отнася до прелюбодейно деяние, a мойхея се употребява в непосредствена близост. „Казвам му: „Господине, позволи ми да ти задам няколко въпроса“. „Питай“ – отговори той. „Господине, ако някой мъж има жена, вярваща в Господа, и я изобличи в някакво прелюбодеяние (μοιχείᾳ), съгрешава ли мъжът, ако продължи да съжителства с нея?“ „Докато не е знаел, не съгрешава – каза той. – Ако обаче мъжът научи за нейния грях и жената не се покае, но продължава да постоянства в нейната неморалност (πορνείᾳ), а той продължава да съжителства с нея, той става отговорен за греха ѝ и съучастник на нейното прелюбодеяние.“[12] Дори след завършването на Новия завет, писателят може да използва порнея и мойхея близо една до друга, като визира едно и също действие.

Отделни употреби. И така, има ли употреби във всички категории, които разгледахме, където порнея се различава от мойхея? Да, има. Вземете за пример този стих от „Пастирът“: „Сър – отговорих, какви са видовете зло, над които е необходимо да упражняваме самоконтрол?“ „Слушай – каза той, прелюбодейство (μοιχείας) и блудство (πορνείας), беззаконно пиянство, нечестив лукс, много видове храна и екстравагантно богатство…“[13]. Въпреки това, вместо да подкрепят аргументите на поддръжниците на позицията за перманентността, тези примери говорят директно срещу тях. Защото забележете, че последните два цитата са от едно и също произведение – „Пастирът“. Авторът с лекота използва порнея за нещо различно от прелюбодейство в един стих и същевременно я отнася към на акт на изневяра по-рано в творбата. Друг важен пример е от Осия 4:14, където Господ казва: „Няма особено да накажа дъщерите ви, когато блудстват (πορνεύωσιν), или снахите ви, когато прелюбодействат (μοιχεύωσιν)“. Вече видяхме в Осия, че порнея и мойхея могат да се отнасят към едно и също действие, докато са в непосредствена близост една до друга. А тук Осия може да използва думите с отделно значение за всяка. Порнея се отнася до сексуалния грях, когато жената е неомъжена, а мойхея говори за сексуалния грях на омъжената жена. В рамките на същата книга авторът може да превключи употребите от отличително използване на думите към синонимно.

Обобщение на релевантната литература. И така, какво можем да заключим от всичко това? Както бе посочено по-горе, поддръжниците на позицията за перманентността на брака твърдят, че тъй като порнея и мойхея се използват в непосредствена близост една до друга в Евангелието от Матей, тогава трябва да се използват отделни значения при превода им, така че порнея не може да се отнася за същото, което означава мойхея. Ние обаче видяхме, като разгледахме Стария завет и литературата, близка до Новия завет, че твърдението не е съобразено с особеностите на езика. Порнея и мойхея могат често да се използват в един и същи стих, отнасяйки се до едно и също прелюбодейно действие. Освен това има доказателства, че авторът може да превключи начина на употреба на думите в една и съща книга. Като добавим това, че поддръжниците на позицията за перманентност не представят никакви доказателства, които да подкрепят твърденията им, те изгубват всякаква достоверност. Да се твърди, че тъй като Матей използва думите в непосредствена близост и при изброяване, то те непременно имат отделни значения, е напълно против представените тук доказателства. Последователната и съгласувана употреба на езика не изисква порнея в Матей да се отнася за сексуален акт, различен от прелюбодейство. Различната и синонимната употреба на порнея, мойхея и мойхеуо може да работи отлично в Евангелието на Матей. Той може да използва порнея, имайки предвид прелюбодейство в 5:32 и 19:9, или други сексуално неморални действия в 15:19, като при това последователно следва гръцкия език.

Знам, че това е технически поглед върху малка част от този дебат. Има още много аргументи, които трябва да се кажат от двете страни относно други текстове, които имат значение. Но крайният аргумент е толкова силен, колкото са неговите части. Ако стълбовете са слаби, тогава и постройката е слаба. Разгледахме един от онези стълбове, който е важен за този дебат. Този стълб е твърдението на позицията за перманентността, че Матей употребява по специфичен начин думите порнея и мойхея, което според тази позиция означава, че Матей не дава основания за развод по изключение. Поддръжниците на тази позиция твърдят, че има индикации, които подсказват, че Матей използва именно това специфично значение на думите. Но ние поставяме тези твърдения на изпитание, като проверяваме дали подобни индикации съответстват на това, което виждаме в друга релевантна литература.

Новозаветни употреби. Сега се обръщаме към Новия завет. Какво да кажем за другите автори? Начинът, по който използват думите, говори ли ни нещо?

Когато разглеждаме езиковите правила, които поддръжниците на позицията за перманентността привеждат като аргумент, виждаме, че няма нищо, което да отговаря точно на тях. Няма примери за думите, които да се намират в непосредствена близост една до друга извън обсъжданите пасажи в Матей 5:32 и 19:9. Има само едно място, където мойхея се изброява заедно с порнея: Марк 7:22, което е паралелен пасаж с Матей 15:19.

Твърдението обаче е, че новозаветните писатели следват модела на отделните значения при използването на порнея и мойхея, както е в Матей. „Дори извън Евангелията порнос (блудник; този, който се занимава с порнея) ясно се отличава от мойхос (прелюбодеец; този, който се занимава с мойхея) като две различни категории грешници (напр. 1 Кор. 6:9; Евр. 13:4)“.[14] Сега можем да поставим това твърдение на изпитание.

Порнея се използва 25 пъти в Новия завет. Но въпросът, който изследваме, е дали думата включва в значението си и прелюбодейство в някой от случаите, където е употребена? Или има отделно значение при всяка употреба?

За да има смисъл разбирането на отделните значения, трябва да видим двете думи, използвани във всеки или повечето случаи в Новия завет по този начин, за да се установи основателността на такова разбиране. Това е така, защото езикът е последователен в употребата. Ако един автор иска да сподели идеите си (Матей в нашия случай), той ще използва езика така, както всички го употребяват. И така, когато стигаме до Новия завет, има ли случаи на употреба на порнея, които последователно сочат към разбирането за отделните значения, а именно, че тя никога не означава прелюбодейство?

И тъй като това е твърдение за абсолютно използване на думата (Матей задължително трябва да я използва по този начин), единственото нещо, което е необходимо, за да се усъмним в твърдението, е да се намерят някои примери, при които заявеният модел не работи.

Ето няколко употреби на порнея, при които разбирането за отделните значения изглежда не работи:

„Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство“ (1 Сол. 4:3).

„А делата на плътта са явни; те са: блудство (πορνεία), нечистота, сладострастие“ (Гал. 5:19).

„Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство (πορνείαν), нечистота, страст, пагубни похоти и сребролюбие, което е идолопоклонство“ (Кол. 3:5).

„А блудство (πορνεία) и всякаква нечистота или сребролюбие даже да не се споменават между вас, както прилича на светии; нито срамни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение. Защото добре знаете това, че нито един блудник (πόρνος) или нечист, или сребролюбец (който е идолопоклонник) няма наследство в царството на Христос и на Бога“ (Еф. 5:3–5).

Според разбирането за отделните значения Павел не включва прелюбодейството в нито една от тези заповеди или изброявания. Това твърдение е много трудно за разбиране. Да третираш порнея като включваща прелюбодейството е много по-смислено при четенето на изброените забрани.

Много интересен аргумент може да се вземе от пасажа в Ефесяни 5. Има паралелна фраза от 1 Коринтяни, където Павел казва почти същото: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците (πόρνοι), нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците (μοιχοὶ), нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство“.

Павел дава списък с неща, които характеризират онези, които няма да наследят Божието царство. Ако има отделно значение на думите за блудството и прелюбодейството, защо в аналогичния пасаж в Ефесяни не се споменава прелюбодейството? Говори ли Павел само на онези, които не са в състояние да бъдат изкушени от прелюбодейство или да видят какво е прелюбодейството? Това изглежда безсмислено. Ако обаче порнея и различните ѝ форми и отношения може да включват прелюбодейството, тогава няма проблем.

И така, какъв извод може да се направи от всичко това? Разбирането за отделни значения на порнея и мойхея е много трудно да се изведе от някои употреби на двете думи от Павел и няма доказателства, които да подкрепят двата езикови модела, на които настояват поддръжниците на позицията за перманентността. С оглед на доказателствата, изглежда много по-добре да се разбира употребата на думите така, както се появяват в Стария завет, апокрифите и апостолските писания.

Заключение

Това не е проучване на абсолютно всеки случай на употреба на порнея и мойхея в релевантната литература. Вместо това изучаваме твърденията относно употребите на порнея и мойхея в Евангелието от Матей. Твърденията са, че (1) тъй като Матей използва термините в непосредствена близост, когато употребява порнея, и (2) тези думи се появяват в един и същ списък с пороци в 15:19, следва, че двете думи трябва да приемат „отделни значения“. Ние сме отнесли тези твърдения към съответната литература, за да ги тестваме. Означава ли употребата на двете в непосредствена близост, че порнея не може да се използва за обозначаване на акт на прелюбодейство? Дали присъствието на двете думи при изброяване означава, че те трябва да имат отделни значения и при всяка друга употреба? Отделните значения съгласувани ли са с другите употреби в Новия завет?

Видяхме много ясни употреби на порнея в LXX, апокрифите и писанията на апостолските отци, където първото твърдение явно се оказва невярно. Порнея може да се използва в същия стих с мойхея и да се отнася до акт на прелюбодейство. По второто твърдение видяхме няколко примера, които го поставят под съмнение по два начина: първо, понеже авторите могат да използват термините както отделно, така и синонимно в рамките на една и съща творба, и второ, автори използват термините с отделно значение при изброяване, но и синонимно по-рано в творбата си. По този начин твърдението, че Матей „трябва“ да следва принципа за отделните значения, е опровергано. Има примери, които доказват, че Матей не е длъжен да го прави.

Какво означава това за дискусията?

Трябва да кажем, че това не потвърждава по безспорен начин традиционната евангелистка интерпретация на Матей 5:32 и 19:9 като изключения. То подкрепя идеята, че употребите на порнея и мойхея в традиционната евангелистка интерпретация са в съответствие с това, което намираме другаде. Но не дава окончателното решение. Възможно е при Матей да има специална употреба на думите, която да не съответства на това, което намираме другаде. За да се докаже тази хипотеза обаче ще са нужни съществени доказателства от самия текст.

Така обаче се оборва единственият лингвистичен аргумент на поддръжниците на позицията за перманентността за тяхната интерпретация на Матей. Двата модела, представени като доказателство за специалния прочит, не издържат при критически анализ. С представените тук доказателства няма лингвистична причина да припишем на Матей позицията за перманентността. Нищо в употребата от Матей на порнея, мойхея и мойхеуо не подсказва, че той използва отделни, различни значения. Това означава, че аргументът, че Исус в Матей 5:32 и 19:9 визира периода на годежа като единствено изключение за основание за развод, не се подкрепя от употребата на порнея и мойхея.

Бележки:

[1] Трябва да се отбележи, че това не са „неясни стихове“. Само защото хората са писали много за тях, не означава, че стиховете са объркващи, като например споменаването от Павел на коринтяните, кръщаващи се заради мъртвите (1 Коринтяни 15:29). Павел тук споменава нещо мимоходом, като няма начин да се установи със сигурност какво точно е имал предвид. За разлика от това, стиховете в Матей са ясни в онова, което съобщават. Проблемът идва от трудното им вписване в нечии възгледи. Така проблемът е в тълкувателите, а не в стиха.

[2] Това не означава, че авторът не може да има специална употреба, която противоречи на последователния модел на онова, което бихме намерили другаде. Но в повечето случаи хората са последователни в употребата на езика.

[3] Пълно изложение на прочита на тези стихове според позицията за перманентността може да бъде намерено в: Daryl Wingerd, Jim Elliff, Jim Chrisman, and Steve Burchett, Divorce & Remarriage: a Permanence View (Kansas City, MO: Christian Communicators Worldwide, 2009), 38–39.

[4] Wingerd, Divorce & Remarriage, 39. Срвн. също Джон Пайпър: „Единственото друго място освен в Матей 5:32 и 19:9, където Матей използва думата порнея, е в 15:19, използвана заедно с мойхея. Следователно основното контекстуално доказателство за употребата им от Матей е, че той възприема порнея като нещо различно от прелюбодейството.“ John Piper, Divorce & Remarriage: A Position Paper,  http://www.desiringgod.org/resource-library/articles/divorce-remarriage-a-position-paper.

[5] Wingerd, Divorce & Remarriage, 39.

[6] В LXX тук се използва πορνεῦσαι, което преводачите превеждат като „това“, за да изгладят превода.

[7] За да обори това, Ивайло Тинчев развива тезата, че тук Бог гледа на Израил като на годеница, а не на съпруга, след като надълго е обяснил как годеж се сключва с брачен договор и се разтрогва с разводно писмо. (Бележка на д-р В. Стойков)

[8] Riessler, 956.

[9] Theological dictionary of the New Testament. 1964–1976. Vols. 5–9 edited by Gerhard Friedrich. Vol. 10 compiled by Ronald Pitkin. (G. Kittel, G. W. Bromiley & G. Friedrich, Ed.) (electronic ed.) (6:587). Grand Rapids, MI: Eerdmans.

[10] Информация и превод от: H. C. Kee, „Testaments of the Twelve Patriarchs: A New Translation and Introduction”. – In: The Old Testament Pseudepigrapha: Apocalyptic Literature and Testaments, vol. 1, ed. James H. Charlesworth (Doubleday: New York, NY, 1983), 820.

[11] И датата, и преводът са взети от: Michael W. Holmes, The Apostolic Fathers: Greek Texts and English Translations, 3rd ed. (Grand Rapids,MI: Baker Academic, 2007), 442–685.

[12] „Пастирът“ от св. Ерм, Заповед IV, I, 5.

[13] „Пастирът“ от св. Ерм, Заповед VIII, I, 3.

[14] Wingerd, Divorce & Remarriage, 43.

Превод: Георги Титков

Източник: Permanence’s reading of Porneia and Moicheia in Matthew