Какво е библиолатрия (библиопоклонство)?

Терминът библиолатрия идва от комбинирането на гръцките думи за Библия и поклонение. В християнски контекст, най-общо казано, библиолатрията е поклонение пред Библията. Обикновено обвинението в библиолатрия се използва като атака срещу онези, които вярват в безпогрешността, непогрешимостта и върховенството на Писанието. Често се използва като провокаторска и пренебрежителна атака срещу вярващи, които държат на „sola scriptura“ и / или буквално тълкуване на Библията.

Важно е да се отбележи, че обвинението в библиолатрия не засяга това, че някои християни буквално се прекланят пред Библията и я почитат, сякаш е идол. Макар че е възможно да съществува някакъв странен култ, който буквално се покланя на Библията, библиолатрията не визира това. Обвинението в библиолатрия твърди, че някои християни издигат Библията до степен, че тя е равна на Бога или до степен, че изучаването на Библията е по-важно от развиването на лични и интимни взаимоотношения с Исус Христос. Основателни ли са такива обвинения?

Първо, важно е да разберем какво казва Библията за себе си. 2 Тимотей 3:16-17 заявява: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“ Така че, ако Библията е „вдъхновена от Бога“ и „Бог не лъже“ (Тит 1:2), тогава всяка дума в Библията трябва да е вярна. Вярването в безпогрешна, непогрешима и авторитетна Библия не е библиолатрия, а е просто да се вярва на това, което Библията казва за себе си. В допълнение, да се вярва в това, което Библията казва за себе си, всъщност е поклонение пред Бог, Който е „вдъхнал“ Своето слово. Само съвършен, безпогрешен, всемогъщ, вездесъщ и всезнаещ Бог би могъл да създаде писмено откровение, което само по себе си е съвършено и непогрешимо.

Наистина ли някои вярващи наблягат на Библията до такава степен, че други важни неща – като традиция, природа, разум и опит – са пренебрегвани? Да. Библията обаче, въз основа на това, което казва за себе си, трябва да бъде по-висок авторитет от всички тях и всъщност трябва да бъде авторитетът, чрез който те биват преценявани. Бог никога не би си противоречил, като разкрие нещо чрез природата, разума или опита, което не е в съгласие с това, което Той разкрива в Своето слово. Библията не трябва да се издига като обект на поклонение, но Богът на Библията трябва да бъде почитан. Да се игнорира онова, което Бог е разкрил за Себе Си в Своето слово, и вместо това да се издигнат субективните „откровения“ за природата, разума и опита е идолопоклонство (Римляни 1:18-25).

Библията не е Бог. Библията не съдържа цялото Божие знание. Докато Библията дава принципи, приложими за всяка ситуация, тя не ни дава изрично цялата информация, от която се нуждаем, за да живеем ежедневно. Част от проблема е, че някои християни довеждат поговорката „Щом Библията казва, че е така, значи е така, аз го вярвам“ до крайност. Въпреки че твърдението е абсолютно вярно и трябва да отразява начина, по който да гледаме на Библията, Божието слово не ни инструктира да се откажем от умовете си или да игнорираме опита си. Истинският разум е напълно съвместим с Писанието. Опитът може да ни помогне в нашето разбиране на Писанието. Макар че Библията трябва да бъде наш авторитет, ние също трябва да я използваме, за да потвърдим и проверим заключенията, до които достигаме с нашия даден от Бога разум и управляван от Бога опит (1 Петрово 3:15). Да вярваш в това, което Библията казва за себе си, не е библиопоклонство. Приемането на Божието слово за това, което то твърди, че е, всъщност е поклонение пред Бога, Който го е вдъхновил.

Превод: Георги Титков

Източник: What is bibliolatry?