Формирането на държавния калвинизъм в Германия
Много лутерански държави приемат Формулата на съгласието, с изключение на следните, които предпочитат калвинистката доктрина: Дания, Бремен, Анхалт, Пфалц (Нюрбург), част от Хесен и курфюрството Бранденбург. Продължаващото съществуване на филипистките църкви в Германия насърчава растежа на реформираната вяра в тази страна. Но те не следват швейцарската система на църковно управление – имат или лютеранската форма на консистория, или пряко управление на принца над презвитерите.
Курфюрстът Фридрих III от Пфалц е този, който дава най-големия шанс на немската Калвинистка църква. Той превръща Хайделбергския университет в център на калвинистката теология и назначава учени (Урсиний и Оливетан), за да изготвят конституция за църквите във Пфалц, която да изразява калвинистките възгледи. Двамата учени са тези, които разработват концепцията на заветното богословие. Така Хайделбергският катехизис е съставен през 1563 г. Въпреки всичко се казва, че това всъщност са били лутерански църкви с калвинистка доктрина.
Калвинистките църкви стават най-силни в Прусия, Померания, Познан, Силезия, Вестфалия и провинциите на Рейн.
Но отношенията между лутераните и реформираните са много обтегнати. В лутеранската държава всеки, който е католик или калвинист, е преследван. Калвинистите, от своя страна, смятат лутераните за квазипаписти и невежи. Лутераните са ужасени от калвинисткото отричане на Истинското присъствие. Лутеранът Хутер гледа на мъченичеството на хугенотите във Франция като на справедлива Божия присъда срещу тази секта. До 1648 г. лутераните поставят калвинистите в една и съща група с анабаптистите, тъй като и двете са незаконни секти. Тази кавга отслабва политическата власт на протестантите в Германия, Полша, Франция, Унгария и Трансилвания, отваряйки врати за Контрареформацията и губейки пасторската енергия в спорове.
Превод: Георги Титков