Можем ли / трябва ли да тълкуваме Библията буквално?
Не само можем, но и трябва да приемаме Библията буквално. Това е единственият начин да определим какво Бог всъщност иска да ни съобщи. Когато четем каквото и да е литературно произведение, особено Библията, трябва да определим какво е искал да съобщи авторът. Мнозина днес прочитат стих или пасаж от Писанието и след това дават свои собствени определения на думите, фразите или параграфите, игнорирайки контекста и намерението на автора. Но не това е било намерението на Бог, поради което Той ни казва да боравим правилно със Словото на истината (2 Тимотей 2:15).
Една от причините да приемаме Библията буквално е, че Господ Исус Христос я приемаше буквално. Всеки път, когато Господ Исус цитира Стария завет, винаги беше ясно, че Той вярва в буквалното му тълкуване. Като пример, когато Исус беше изкушаван от Сатана в Лука 4, Той отговори, цитирайки Стария завет. Ако Божиите заповеди във Второзаконие 8:3, 6:13 и 6:16 не бяха буквални, Исус нямаше да ги използва и те щяха да бъдат безсилни да затворят устата на Сатана, което всъщност направиха.
Учениците също приемаха буквално Христовите заповеди (които са част от Библията). Исус заповяда на учениците да отидат и да правят още ученици в Матей 28:19-20. В Деяния 2 и нататък откриваме, че учениците приеха заповедта на Исус буквално и обиколиха познатия свят по онова време, проповядвайки Христовото благовестие и казвайки: „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш“ (Деян. 16:31). Точно както учениците приеха думите на Исус буквално, така и ние трябва да го правим. Как иначе можем да сме сигурни в своето спасение, ако не Му вярваме, когато Той казва, че е дошъл да потърси и да спаси изгубените (Лука 19:10), да плати наказанието за нашия грях (Матей 26:28) и да осигури вечен живот (Йоан 6:54)?
Въпреки че приемаме Библията буквално, на нейните страници все пак има метафори. Пример за метафора е, когато някой каже „навън вали из ведро“ и знаете, че това всъщност не означава, че някой излива вода от ведро. Това би означавало, че вали много силно. В Библията има фигури на речта – тропи, които не трябва да се приемат буквално, но те са очевидни (вж. Псалм 17:8 напр.).
И накрая, ако поставим себе си в позицията сами да решаваме кои части от Библията трябва да се тълкуват буквално, ние издигаме себе си над Бога. Кой може да каже, че нечие тълкуване на библейско събитие или истина е повече (или по-малко) валидно от това на някого другиго? Объркването и изкривяванията, които неминуемо биха били резултат от такава система, по същество правят Писанията нищожни и невалидни. Библията е слово на Бог към нас и Неговото намерение е било да ѝ вярваме – буквално и напълно.
Превод: Георги Титков