ГРИГОРИЙ ВЕЛИКИ

ГРИГОРИЙ ВЕЛИКИ (540–604) може да се счита за последния от четиримата учители на Латинската църква – след Амвросий, Йероним и Августин. Именно той може да се нарече бащата на Средновековната римска църква. Той поучава смесица от августинизъм и популярен католицизъм, който е бил популярен в ранния средновековен период. Поддържа доктрината за чистилището, издигайки го от едно от възможните мнения до догма. Той вярва, че душите в чистилището могат да бъдат освободени чрез жертвата на мѐсата. Григорий Велики насърчава някои от суеверията на епохата, като почитането на мощи. Той критикува епископа на Константинопол заради претенцията му за титлата „вселенски патриарх“.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History