Лутеранството извън Германия
Лутеранството се разширява на север в Скандинавия. Това се дължи на три фактора:
1) Влиянието на германските търговски колонии в почти всички северни градове.
2) Способностите и личния интерес на скандинавските крале.
3) Предприемчивостта и енергичността на мисионерите, обучени в кръга на Лутер.
Витенбергският университет става център на августиновата теология и център за обучение на лутерански мисионери. Лутер има много впечатляваща група от колеги университетски професори: Карлщат, Амсдорф и Филип Меланхтон с Фредерик и Спалатин като покровители.
Дания първа става лутеранска. По-късно това служи като модел за Норвегия, след като католическата инвазия е осуетена. Швеция се развива самостоятелно при братята Петри. Основният лутерански реформатор във Финландия е Михаел Агрикола, който също полага основите на писмения финландски. Във всички скандинавски страни преводът на Библията на народен език играе ключова роля.
Реформацията в Хърватия
Реформацията, която идва от Австрия на север и от Унгария на североизток, успява да се възползва от следните фактори:
1. Хърватия е във време на криза. Сцената е много подобна на неотдавнашните в Босна или Косово: поради ситуацията със сигурността има голям приток на чужди войски. Страната е на фронтовата линия на Империята срещу нахлуващите турци. Това означава, че там са разположени всякакви чужди армии. Сред тях има протестанти със свои капелани. Турците са опустошили източната част на страната (предимно Славония) и в резултат на това настъпват големи промени в населението и Католическата църква е сериозно отслабена. Навсякъде има хаос и несигурност. По времето, когато Католическата църква се възстановява, протестантството вече е там, за да остане през следващите два века.
2. Протестантите идват със Свещеното писание на националния език, което хората са нетърпеливи да прочетат.
3. В Славония, която е окупирана от турците, протестантството е предпочитано пред католицизма и реформаторите имат свобода на действие.
Лутеранството идва от Австрия и по крайбрежието от Италия (Триест), а калвинизмът от Унгария. Както в Полша, напредъкът на евангелието зависи до голяма степен от покровителството на различни могъщи земевладелци като Ердьоди (Загреб), Зрински (Чаковец и Далмация) и Унгнад (Вараждин).
Протестантството успява да се наложи в днешна Североизточна Хърватия (Меджимурие) до голяма степен благодарение на покровителството на Юрай Зрински. Зрински е защитник на лутераните и в Северозападна Унгария. Неговите владения се превръщат в убежище за лутеранските печатари.
Иван Манлий (Ян Манделц) за първи път отпечатва проповеди през 1586 г. във Вараждин. Той управлява печатница в Любляна от 1575 г. нататък. Той също така има печатница в Еборово, която е в земите на Зрински. Рудолф Хофхалтер има печатница в Неделище, също в земите на Зрински, като преди това е управлявал такава в Долня Лендава. Именно в Неделище (1571–73) той отпечатва за сметка на Зрински три протестантски творби на отлъчения свещеник от Неделище Михал Бучич: Новия завет, Катехизис и брошура, озаглавена Против присъствието на тялото и кръвта на Христос в тайнството на евхаристията. През 1560 г. протестантски произведения се отпечатват на хърватски и словенски в Тюбинген (Урах).
През 1596 г. нещата стават твърде напрегнати за протестантите в Любляна и известният проповедник Янц Знойлсек намира убежище в Хърватия при Юрай Зрински.
Още един ключ към техния успех е, че протестантите инвестират много в образованието – мнозина посещават лутеранските училища в Любляна, Грац и Германия.
В Славония протестантството успява да се разпространи сред населението, защото турците го предпочитат пред католицизма. Виден реформатор в тази област е Михайло Старин.
Протестантството се разпространява в полуостров Истрия от Австрия и Италия. За кратък период от време Венецианската република благоприятства Реформацията и ние знаем от архивите, водени от Инквизицията (1542–1775), че Реформацията е достигнала до почти всеки град в Далмация през този период. Дубровник се оказва изключение, защото богатите търговци се страхуват от финансовите последици. Както епископът на Копер, така и епископът на Пула (братята Вергерие) са привлечени от Реформацията, но в крайна сметка са принудени да напуснат.
В началото на XVII век протестантството в Хърватия претърпява две големи поражения:
1) Хърватският парламент през 1609 г. постига окончателно решение да откаже признаването на протестантството. Още от 1567 г. те приемат закони, предназначени да забавят напредъка на Реформацията.
2) Горе-долу по същото време Юрай Зрински Младши се връща към Католическата църква, въпреки че остава изключително благосклонен към протестантството. Той построява манастир за францисканци в Чаковец.
Друг фактор, който работи срещу Реформацията, е непрекъснатата емиграция на хърватските протестанти. Протестантството винаги остава в географската периферия на Хърватия, за разлика от Словения, където засяга центъра на нацията, докато Контрареформацията не го помита.
Превод: Георги Титков