Резултати от кръстоносните походи
Резултатите от кръстоносните походи са следните:
1. Кръстоносците се провалят в целите си главно поради вътрешни разделения и неспособност да използват стратегическото предимство. На няколко пъти по време на кръстоносните походи западните сили разглеждат възможността да сключат съюз с монголите, за да победят мюсюлманите. Но това така и не се осъществява. Монголите на този етап не са били мюсюлмани и са обмисляли да приемат християнството, но накрая се отказват. Мотивите им са основно егоистични. Когато монголите настъпват към Палестина през 1259 г., кръстоносците са имали възможност да сключат с тях договор, според който монголите да им дадат цяла Палестина като буферна държава между тях и мамелюците в Египет. Те не успяват да се възползват от възможността и в крайна сметка мамелюците напредват през Палестина и побеждават монголите през 1260 г. при Айн Джалут.
2. Много кръстоносци, които живеят известно време в Палестина, възприемат източните обичаи като използването на молитвена броеница, които въвеждат на Запад. Освен това чрез кръстоносните походи източната ерес на манихейството достига до Запада и води до възхода на катарите в Южна Франция. Контактите с Палестина също довеждат до обсебеност от историческия Исус и последващото развитие на индустрията за реликви.
3. Кръстоносните походи възпрепятстват помирението между Православната и Католическата църква.
Насилието над Константинопол има такъв неблагоприятен ефект върху православния народ, че всички връзки, които все още съществуват между тях и Рим, са прекъснати.
4. Папата дори организира кръстоносни походи срещу еретици като албигойците или някои свои политически врагове (дори католици).
5. Някои започват да настояват за мирни мисии за покръстване на мюсюлманите, а не за въоръжени експедиции за тяхното покоряване.
6. Кръстоносните походи довеждат до установена вражда между християни и мюсюлмани. Преди това има значителна толерантност от мюсюлманите към християните, които са живели на тяхна територия, стига да са плащали данъците си. Занапред те са заклети врагове.
7. Провалът на кръстоносните походи довежда до мюсюлманската инвазия в Южна Европа, защото Западът вече няма адекватни армии, за да защити тази област.
8. В Йерусалим повечето от паметниците, издигнати по време на кръстоносните походи, са разбити от завръщащите се мюсюлмани при султан Байбарс. Това, което не разрушава, той превръща в джамии или ислямски училища. Новото строителство е забранено, ремонтите подлежат на специално разрешение – евфемизъм за прекомерни глоби или подкупи. Камбаните замлъкват, а шествията по улиците са малко. Християнските поклонници разказват за постоянен страх, за монаси, арестувани и умъртвени набързо.
Християните все още помнят седемвековния период на мюсюлманско управление – от края на кръстоносните походи до британското завладяване на Палестина през 1917 г. Статутът им през този период е на граждани от втора класа, подложени на тежки данъци, редовно притискани за допълнителни плащания от алчни и корумпирани местни длъжностни лица. До средата на XIX век им е забранено да строят нови църкви или да поправят стари; биенето на камбани е забранено и в много случаи камбаните са премахнати от църкви и други религиозни институции. Поклонниците, идващи в Светите земи, са карани да плащат умопомрачителни такси за привилегията да влязат в страната и да получат достъп до светите места, голяма част от които са под опеката на мюсюлманите. Така ключовете на църквата на Божи гроб са предадени „за съхранение“ на две мюсюлмански семейства и само те могат да отварят вратите на най-голямата светиня на християнския свят. На християните е отказан достъп до Стаята на Тайната вечеря на планината Сион; до гробницата на патриарсите в Хеврон; до гроба на Рахил близо до Витлеем; до мястото на Възнесението на Елеонската планина. Много църкви са превърнати в джамии.
Превод: Георги Титков