Растежът на папството
Третият период (1300–1520): упадък на системата
Този трети период се характеризира със следното:
1. Заплахата от папското отлъчване започва да губи своята ефективност.
2. Папските индулгенции започват да губят своята стойност. Накрая започват да ги раздават на всеки по каквато и да е причина – духовна или политическа.
3. Папският политически суверенитет отслабва и постепенно се заменя с достойнството на арбитър в спорове. Значението на духовните въпроси намалява, тъй като национализмът става все по-важен фактор.
4. Докато папството продължава да бъде бюрократична институция, то губи инициативата в полза на по-малки неофициални групи в Църквата. Той престава да бъде център на иновациите.
5. От времето на папския разкол (1378–1415 г.) до Реформацията въпросът за съборността (отговорността на папата пред върховния съвет) се обсъжда, но по-късно съборниците губят спора с папството.
Папството и французите
Селестин абдикира през 1294 г. и е първият папа, който го прави. Неговият приемник, Бонифаций VIII, е политически папа. Въпреки че Хохенщауфените са отстранени, на хоризонта се задава нова заплаха: национализъм, който иска да се освободи от папския контрол. Папата скоро се оказва в противоречие с водещата по това време сила – французите. Френският крал Филип льо Бел иска да сложи ръка на църковните пари, за да финансира война срещу Англия, така че налага данък върху духовенството. Това дава началото на оспорвана битка с Ватикана. В крайна сметка папата издава своята була Unam Sanctam, която повтаря традиционното твърдение на папството за върховен суверенитет над европейския християнски социален ред и заключава, че „за спасението е напълно необходимо всяко човешко същество да бъде подчинено на римския понтифекс“. Съветниците на Филип отговарят на това, като съставят обвинителен акт срещу Бонифаций, обвинявайки го в убийство, ерес, симония, прелюбодеяние, разкол и отглеждане на демон като домашен любимец. Папата отлъчва Филип от църквата, а французите атакуват папската резиденция в Каноса, южно от Рим. Папата едва успява да избяга, но скоро след това умира от шока.
Оттук нататък французите са решени да окажат натиск върху папството, за да го подчинят. Оказват голям натиск върху кардиналите, които са разделени между анти- и профренски фракции. През 1305 г. архиепископът на Бордо е избран за папа, приемайки името Климент V, но той не желае да напусне родната си Франция. Затова се премества в Авиньон, където до края на века (1337–1378 г.) живеят повечето папи, тъй като всички те са профренски настроени.
При Климент V французите получават разрешение да закрият ордените на рицарите тамплиери и рицарите хоспиталиери, за да заграбят техните земи и богатства. През 1307 г. тамплиерите получават удар, от който никога не се възстановяват. Докато техният предстоятел и други висши рицари тамплиери са на посещение във Франция за разговори с папата относно възможността за нов кръстоносен поход, френският крал Филип льо Бел заповядва да бъдат атакувани на зазоряване къщите на тамплиерите из цяла Франция и ги арестува. Френският крал има нужда от пари и решава да конфискува големите златни и сребърни резерви на ордена, съхранявани в цитаделата на тамплиерите в Париж. Обвиненията срещу тях са: отричане от Христос, плюене върху разпятието, содомия и практикуване на сатанински ритуали. Фалшивите самопризнания са изтръгнати чрез мъчения във Франция, но в Арагон, Кипър или Англия не успяват да получат такива. Изглежда малко вероятно някой от тамплиерите да е участвал в някое от престъпленията, в които кралят ги е обвинявал. Също така изглежда малко вероятно Торинската плащеница някога да е била тяхно притежание.
Един резултат от отсъствието на папството в Италия е развитието на италианския Ренесанс без никакви ограничения върху художествения гений от страна на Църквата. Друг резултат е, че много интелектуалци използват възможността да започнат атаки срещу папството, особено Марсилий от Падуа (ректор на университета в Париж), и Уилям от Окъм, и двамата приютени от Луи Баварски, който впоследствие е отлъчен от папата. И двамата мислители твърдят, че Библията трябва да бъде източникът на доктрината и че всички разногласия трябва да бъдат изглаждани по демократичен начин от върховен църковен съвет, а не от един човек, действащ като духовен диктатор. Жан Жерсон от Парижкия университет също пропагандира идеята за съборността. Реформаторите по-късно черпят от тези идеи.
През целия период в Авиньон французите вземат нужните мерки да контролират всички избори за папството: 82% от кардиналите са французи, 13% италианци и 5% други националности. Един от резултатите от този период е, че папството се отъждествява с Франция и така враговете на Франция стават врагове на папството. Това излиза на преден план по времето на Реформацията, която е много по-силна в Германия и Англия, отколкото другаде.
През 1350 г. Рим е едно безнадеждно затънтено място. Кралете на Франция доминират в Рим и налагат избора на френски папа, който се установява в Авиньон. Без папата Рим губи своята морална и финансова мощ. Престъпността процъфтява по улиците му, доминирани от две аристократични фамилии, Колона и Орсини, които действат от своите укрепени дворци. Те управляват територията в града като гангстерски босове. Към този момент в Рим живеят само 30 хиляди души (по времето на Римската империя населението му е един милион). Една от жените, които връщат просперитета на Рим, е св. Екатерина от Сиена, която прави връщането на папата в Рим амбицията на живота си. Папата (Григорий XI) се завръща надлежно, но французите избират антипапа в Авиньон. Когато той умира, римляните искат да бъде избран италиански папа. В крайна сметка кардиналите се съгласяват и избират Урбан VI. Но скоро той се оказва твърде голям диктатор за тях и те избират друг папа, Климент VII, който се оттегля в Авиньон през 1281 г. след битки между съперничещи си папи. Някои държави подкрепят един папа, други – друг. Кардиналите, в опит да излекуват разкола, се срещат и избират трети човек, Александър V. Съборът в Констанц се провежда през 1414 г. и избира Мартин V за единствен папа. Към момента на избирането си той дори не е свещеник и трябва набързо да бъде ръкоположен като такъв, след това и като епископ и интронизиран като папа!
Съборът заседава 4 години. През това време населението на Констанс нараства от 6 000 на 60 000 души, в които влизат около 1200 проститутки, които обслужват нуждите на три папски двора!! Такива са и хората, които осъждат Ян Хус на смърт!!
Но тогава се появява друго разделение между Събора (на кардиналите) във Ферара и Събора в Базел: всеки избира конкурентни папи, но след това единият подава оставка. Ситуацията става толкова нелепа, че има трима мъже в три различни града, всеки с претенцията, че е законният папа. Това става известно като Западната схизма. През 1417 г. семейство Колона постига голям триумф с избирането на техния кандидат, Мартин V, за папа, което слага край на Западната схизма. Тримата претенденти за папския престол (в Рим, Авиньон и Пиза) са принудени да подадат оставка. След това ренесансовите папи стартират мащабна строителна програма, за да поставят Ватикана на картата.
През това време в Църквата се обсъжда въпросът за съборността. Силни личности като Марсилий от Падуа и Жан Герсон настояват за идеята за върховен съвет, пред който папата да отговаря, не само в името на демокрацията, но и за да се избегне въпросът за съперничещите си папи. В крайна сметка поддръжниците на съборния принцип губят и започва да се оформя идеята за папската непогрешимост.
След завръщането си от Авиньон папството става изцяло италианска институция и започва ерата на великите ренесансови папи. Първият, Николай V, дава тон на следващите: интерес към изкуствата, архитектурни украшения, хуманизъм, изучаване на гръцки и т.н. Александър е един от най-противоречивите папи от тази редица: той използва турска помощ срещу французите. В разгара на тези политически сблъсъци проповедникът Савонарола е екзекутиран във Флоренция заради противопоставянето му срещу папата и заради приятелството му с французите.
Класически пример за ренесансов папа е Александър V, който е член на прословутата фамилия Борджия. Синът му Чезаре става епископ 16-годишен, а на 18 години вече е кардинал, но вероятно убива собствения си брат. Жертвите му са намирани да плуват в Тибър всяка сутрин.
Борджиите безсрамно превръщат Ватикана в дворец на удоволствията. Самият папа има много любовници и деца. За папите от епохата на Ренесанса скандалните гуляи и показността на богатството се считат за нещо нормално. Наследникът на папа Борджия дори е още по-тясно свързан с Ренесанса. Това е Юлий II. Той събира екип от най-добрите художници и архитекти в страната, за да направи Рим най-красивия град в света. През 1505 г. той разрушава старата църква „Свети Петър“ и се заема с изграждането на нова, финансирана от продажбата на индулгенции – практика, започнала през VI век.
Този трети период от папското развитие се характеризира с повишена инфлация. Първите индулгенции са дадени през 1095 г. на всеки, който тръгва на кръстоносен поход. Индулгенцията се разглежда като заместител на всички други епитимии, чрез което тя ще осигури незабавното влизане в рая на кръстоносец, починал в състояние на благодат (чрез покаяние и изповед). Но постепенно се стига дотам, че всеки може да получи индулгенция срещу заплащане. Това довежда до духовна инфлация, при която една индулгенция има все по-малка стойност. Накрая се купуват индулгенции за мъртви хора, за да съкратят престоя им в чистилището.
Изграждането на новия храм „Свети Петър“ отнема 120 години, които преминават през управлението на 20 папи. Лъв X е член на банкерската фамилия Медичи, но за една година той пропилява всички спестявания на папството за лов, изкуство и хазарт. През 1528 г. немски протестантски наемници разграбват Рим, изпратени от император Карл V като предупреждение към нелепия папа от фамилията Медичи – Климент VII. Когато настъпва Контрареформацията, Павел IV нарежда прочистване. Той смята изкуството му за езическо и нарежда всички интимни части от анатомията, показани в стенописите, да бъдат покрити, което му печели титлата папата на смокиновия лист. И така започва неговото строго управление. Папата не просто атакува изкуството, но отприщва Инквизицията върху Вечния град. Хомосексуалистите се изгарят живи. Евреите, които живеят мирно в Рим в продължение на 1700 години, са затворени в гето. През 1539 г. Църквата създава ново войнствено крило – йезуитите. При папа Урбан VIII те лансират нов архитектурен стил, барок, проектиран от Бернини, който е Микеланджело на XVII век.
В края на средновековния период се надига опозиция срещу папата чрез дейността на хора като:
1) Хъс и Уиклиф;
2) светските писатели по това време като Бокачо, Лангланд и Чосър;
3) политическите владетели, които не харесват първостепенната лоялност на своите поданици към папата.
Превод: Георги Титков