КРИТИЧНА ОЦЕНКА НА ДОКТРИНАТА ЗА НЕБЕСНИТЕ СЪДИЛИЩА
Да започнем с основите
Първо, Писанието нарича Бог Съдия (макар и не в пасажите, които Хендерсън използва в аргументите си). Божията съдебна роля е във връзка с Неговото царство. Бог е Цар и съдия на цялата земя, така че вечните постановления на Бог имат суверенна власт. Второ, Писанието не казва нищо за юридическа система, която действа на небето. Ние имаме основно разбиране за йерархията и властта. Писанието не ни учи да използваме тази юридическа система като метод за по-ефективна молитва. В Писанието има изобилие от правни метафори, но към тях трябва да се подхожда внимателно и да се поставят в подходящ исторически контекст. Помислете за този съвет от Речника на библейските образи[1]:
Правните метафори изобилстват в Библията… Предвид значението на Синайския и Мойсеевия закон, правилата за поведение на хората и церемониалния закон не е изненадващо, че метафорите, извлечени от Закона, и правните процедури се повтарят. Но има опасност в един твърде опростен подход към тези въпроси.
Както при всички метафори, езиковите изрази, опиращи се на Закона и правните процедури, предават информация, пропорционална на това, което се разбира от тяхното неметафорично съдържание. В случая с библейските метафори това създава затруднение, тъй като са включени редица различни и много разнообразни правни системи, както и много векове на развитие. Културната история и презумпциите на англо-американската или друга правна традиция не трябва да се наслагват върху такъв материал.
Допълнителен проблем е да знаем кога и дали пасаж или дума, използвана като метафора, е реалност или реалността просто е изразена по начин, който да улесни нашето разбиране… (Речник на библейските образи, с. 500)
Например в пророческите книги се намира точният библейски, литературен и исторически контекст за съдебната образност. Отново и отново пророците използват образа на съдебната зала. В тази образност Бог е представен като съдия и цар, „Божият народ“ е този, който е подсъдим, а пророкът е в ролята на прокурор. Обвиненията на пророка се основават на престъпването на Божия завет от страна на хората. Процесът изисква покаяние или осъждение, а не подаване на документи в небесната съдебна служба, за да се даде право на Бог да ни благослови.
В името на правилното разбиране на метафората на „съдебната зала“ бих искал да представя доказателства срещу тази книга и нейния аргумент. В отделно изучаване ще разгледаме тежките екзегетични грешки, допуснати в книгата.
Като казвам това, бих искал да заявя предварително, че не съм пророк, нито син на пророк, но бих искал да представя пред вас, скъпи читатели, няколко доказателства. Свидетелства, ако щете, съдебни гласове, в подкрепа на твърдението, че тази най-продавана книга е фалшификация от класа. Има осем готови свидетелства, така че нека да започнем с първото от тях…
[1] Dictionary of biblical imagery
Свидетелствата на Писанието, църковната история и херменевтиката →
← Гностически аспекти на „Опериране в небесните съдилища“
Превод: Георги Титков