Опитът, съвестта и здравият разум
Свидетелството на опита
Самоочевидни аргументи, вкоренени в общия човешки опит. Бракът е добър пример за това как маниакалният фокус върху съвършената индивидуална воля и съдба за мен като човек до точката на изключване и отричане на Божия суверенитет, е неизпълним. Ако някой правилно „разчита знаците“ от Бог, моли се в съдилищата за съпруг, но другият не го прави и избере някого другиго, тогава съдилищата имат ли реална власт? Ако вие не се консултирате с книгата, не ходите в съдилищата и неправилно сте се оженили за някого, който не е „най-добрият“ за вас, това означава ли, че този човек едновременно пропуска „най-доброто“ и краде „най-доброто“ на някой друг? Ако ние можем да откраднем „най-доброто“ на някой друг, като изберем да се оженим за неправилния човек, бихме могли собственоръчно да унищожим цялата институция на брака чрез ефекта на доминото, обричайки безброй поколения да се оженят за неправилния човек. Това е логиката на абсолютното човешко посредничество в молитвата като единственото средство за проявяване на Божията индивидуална воля в живота на вярващите.
Гласът на съвестта
1. В американската съдебна система исковете редовно се отхвърлят, тъй като ищецът не е подал правилната документация по съответния начин. От нас се иска да вярваме, че „небесната съдебна система“ работи по същия начин. Ако могат да се случат такива нарушения на протокола, тогава какво говори това за характера на съдията? Ако Бог е съдията, дали Той би позволил на някого, който би могъл да бъде изцелен от рак, да умре бавна и болезнена смърт само защото този човек не е подал правилната молитва по изисквания начин. Дори ако този човек с истинска вяра се остави на милостта на съда, той ще умре по технически причини. Би било нормално единствено да се предполага, че такъв съдия е студен, безразличен, неправеден и капризен. Липсата на състрадание в такъв отговор, както и отблъскващият характер на такъв съдия разкриват, че това е неправилен начин на разбиране на молитвата.
2. Концепцията за молитвата в тази книга се основава на егоистичния импулс да имаме удобен и лесен християнски живот, в който Бог е нашият иконом, а ние командваме. Съвестта на човек трябва да бъде прегоряла от егоистично желание, за да не вижда, че може да има нещо нередно с този възглед за молитвата.
Свидетелството на здравия разум
Подходът към молитвата в книгата е механичен. На Хендерсън му е нужно в продължение на осем глави да изгражда духовен мироглед, за да представи тази форма на молитвата като логична и последователна. Имаше един друг човек, който също поучаваше върху молитвата, и името му е Исус. Методът на Исус за молитва е всичко, от което се нуждаем. Той е основател на християнството, както и Господ и Спасител на света. Ако ни накарат да изберем между заплетен, изпълнен с формули метод за молитва, базиран на съдилища на нива и шепнещи ангели, метод, който ни кара да подадем правилната документация, да се надяваме въз основа на правилните показания, и метод, който започва с „Татко наш“ и е изложен за първи път от начинателя и завършителя на нашата вяра, аз винаги ще избирам Исус, без значение колко пъти някой претендира за по-голяма ефективност. Във всеки случай молбата на Исус „за ежедневния хляб“ ми напомня, че ефективността не може да бъде качествено измерена.
Свидетелството на самата книга →
Превод: Георги Титков