Какво е „текстус рецептус“ (textus receptus)?

Textus Receptus (от латински „приет текст“) е наречен гръцкият Нов завет, който дава текстовата основа за преводите на Новия завет на местните говорими езици в периода след Реформацията. Това е печатен текст, не ръкопис, създаден през XV век, за да посрещне нуждата от текстово точен гръцки Нов завет. С разпространението на християнското учение в различни страни, книгите на Новия завет е трябвало не само да бъдат занесени, но и преведени на езиците на хората, на които е дадено посланието. При предаването на текста са направени копия, предимно от християни, които не са били специално обучени в това изкуство, така че не е било отделено достатъчно внимание на коректността на копията. С нарастването на броя им се оказва, че в различните версии съществуват много различия и несъответствия. В крайна сметка става ясно, че има нужда да се приложи текстовият критицизъм.

Изобретяването на печатането с подвижни печатарски букви в средата на XV век революционизира света на литературата. Първата Библия, отпечатана през 1456 г., е латинската Вулгата, станала известна още като Гутенберговата Библия. Библейските учени по това време са малко загрижени за гръцкия текст на Новия завет; тяхната Библия била латинската Вулгата.

Едва в края на XV век гръцкият език, неизвестен в продължение на стотици години, е преоткрит на Запад. Тогава латинският превод е подложен на критически преглед и сравнение с гръцкия оригинал. Учените откриват множество грешки във Вулгата. Това става причина за отпечатването на Новия завет на оригиналния му език – гръцки.

Еразъм, холандски богослов от XV век, работещ усърдно, за да изпревари отпечатването на друг гръцки Нов завет, което се подготвя в Испания, събира всички гръцки ръкописни копия, които успява да намери. Той открива пет или шест, по-голямата част от които датират от XII век. Работейки възможно най-бързо, Еразъм дори не преписва ръкописите, а просто прави бележки върху самите ръкописи и ги изпраща на печатарите. Целият Нов завет е отпечатан за около шест – осем месеца и публикуван през 1516 година. Въпреки грешките си, първото издание скоро е изчерпано. Второ издание е публикувано през 1519 г., като някои от грешките са коригирани.

Еразъм публикува две други издания през 1527 и 1535 година. Подтикнат от критики, че работата му съдържа множество текстови грешки, той включва части от гръцкия Нов завет, публикуван в Испания, в по-късни издания на неговия собствен. Гръцкият текст на Еразъм се превръща в стандарт, а други редактори и печатари продължават делото след смъртта му през 1536 г. През 1633 г. е публикувано още едно издание. В предговора на издателя намираме следните думи на латински език: „Textum ergo habes, nunc ab omnibus receptum“, което може да се преведе като „[Читателят] вече има текста, който е приет от всички.“ От анотацията на този издател идва фразата „Приет текст“. Текстус рецептус става доминиращият гръцки текст на Новия завет през следващите двеста и петдесет години. Едва след публикуването на Новия завет на Уесткот и Хорт през 1881 г. текстус рецептус изгубва позицията си.

Причината за загубата на неговата водеща позиция като основа на библейската текстова интерпретация е възникването на текстовия критицизъм. Влиятелни учени проправят пътя за приемането на критичен текст. Работата на Уесткот и Хорт довежда до окончателното детрониране на текстус рецептус и установяването на принципа на критичния текст. Текстус рецептус не е „лош“ или подвеждащ текст нито в богословско, нито в практическо отношение. Технически обаче е далеч от оригиналния текст. Въпреки това трябва да изминат три века, докато библейските учени спечелят борбата за замяна на този набързо сглобен текст с текст, за който съществуват доказателства, че е по-близо до новозаветните оригинални авторски ръкописи.

Мнозина смятат версията на Библията на крал Джеймс (KJV) за короната на английските Библии. Дори в началото на XVII век гръцкият текст, използван при подготовката на KJV, е текстус рецептус. И Лутер, и Тиндейл превеждат Писанията на своите езици, използвайки един и същи основен гръцки текст. Лутер използва второто издание на Новия завет „Еразъм“, а Тиндейл използва третото издание.

Независимо от нечия позиция относно текстус рецептус, очевидно е, че той оказва голямо влияние върху запазването на Божието вдъхновено слово в продължение на векове. Текстовият критицизъм към Писанията е толкова очевидно важен, че всички учени и изучаващите Божието слово трябва да използват принципите му, за да изпълнят библейския мандат: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината“ (2 Тимотей 2:15).


Превод: Георги Титков

Източник: What is the Textus Receptus?