Екзегеза означава „тълкуване или обяснение“. Библейската екзегеза включва изследване на определен текст от Писанието, за да се тълкува правилно. Екзегезата е част от процеса на херменевтиката, науката за тълкуване на библейски текстове. Човек, който се занимава с екзегеза, се нарича екзегет.

Добрата библейска екзегеза всъщност е заповядана в Писанията. „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.“ (2 Тимотей 2:15). Според този стих трябва да боравим правилно с Божието слово чрез усърдно изучаване. Ако не го правим, ще имаме причина да се срамуваме.

Съществуват някои основни принципи на добра екзегеза, които решилите да изучават задълбочено Библията трябва да следват:

1. Граматически принцип. Библията е написана на човешки език, а езикът има определена структура и следва определени правила. Затова трябва да тълкуваме Библията по начин, съобразен с основните езикови правила.

Обикновено екзегетът започва своето изследване на даден пасаж, като дава определения на думите в него. Определенията са основни за разбирането на пасажа като цяло и е важно думите да се дефинират в съответствие със значението, което авторът е имал намерение да вложи в тях, а не според съвременната им употреба. За да достигне такава точност, екзегетът използва прецизен превод на своя език, както и гръцки и еврейски речници.

След това екзегетът изследва синтаксиса или граматическите връзки на думите в пасажа. Той намира паралели, определя кои идеи са първостепенни и кои са подчинени, открива глаголи, подлози и техните определения. Той дори може да направи диаграма на един-два стиха.

2. Буквален принцип. Взема се за дадено, че всяка дума в определен пасаж има основно, буквално значение, освен ако няма основателна причина да я разглеждаме като метафора. Екзегетът не се отклонява неоснователно от този принцип, за да одухотворява или алегоризира. Думите означават каквото означават.

Така че, ако Библията споменава „кон“, това означава „кон.“ Когато Библията говори за Обещаната земя, това означава буквално земята, дадена на Израел и не трябва да се тълкува като препратка към небето.

3. Исторически принцип. С течение на времето културата се променя, гледните точки се променят, езикът се променя. Трябва да се пазим от тълкуване на Писанията според това как нашата култура гледа на нещата; винаги трябва да поставяме Писанията в историческия им контекст.

Прилежно изучаващият Библията ще вземе предвид географията, обичаите, събитията и дори политиката по времето, когато е написан пасажът. Разбирането на древната еврейска култура може значително да помогне за разбирането на Писанията. За да направи своите изследвания, екзегетът трябва да използва библейски речници, коментари и исторически книги.

4. Принцип на синтеза. Най-добрият тълкувател на Писанията е самото Писание. Трябва да разглеждаме дадения пасаж във връзка с неговия непосредствен контекст (стиховете около него), по-широкия му контекст (книгата, в която се намира) и пълния му контекст (Библията като цяло). Библията не си противоречи. Всяко богословско твърдение в един стих може и трябва да бъде в хармония с богословски твърдения в други части на Писанието. Доброто тълкуване на Библията свързва всеки един пасаж с общото съдържание на Писанията.

5. Практически принцип. След като вече подробно сме разгледали пасажа, за да разберем значението му, ние носим отговорността да го приложим към собствения си живот. Да „излагаш право словото на истината“ е нещо повече от интелектуално упражнение; това е събитие, променящо живота.

Превод: Георги Титков

Източник: What is the difference between exegesis and eisegesis?