Формирането на Лутеранската църква
а) Политическа защита. През 1526 г. императорът свиква събрание в град Шпайер, на което на всички е предоставена религиозната свобода, докато не бъде проведен събор, който да възстанови единството. Така той печели време. През 1529 г. в Шпайер се провежда друго събрание, на което предишното решение е отменено. Императорът вижда, че предишната политика не работи и че не всички се връщат в католическото лоно. Целта на това второ събрание е да забрани разпространението на лутеранството, но да осигури толерантност към католиците в лутеранските територии. С други думи, римокатолиците трябва да бъдат толерирани в лутеранските земи, но лутераните не трябва да бъдат толерирани в римокатолическите! Лутеранските принцове са възмутени и подписват документ, наречен Протест (откъдето идва думата протестант). Но императорът изисква всички да приемат върховенството на папата. Реакцията на това e Колоквиумът в Марбург през 1529 г., на който принцовете се опитват да накарат различните реформатори да се споразумеят, така че да може да се формира политически съюз срещу императора. (Провеждат се дискусии между реформаторите в опит да постигнат съгласие относно доктрината за евхаристията, но те се провалят до голяма степен поради непримиримостта на Лутер.) Принцовете излизат с протестна декларация, че императорът няма право да се намесва в религиозния живот на която и да е германска държава. Така те стават протестиращи държави или протестанти. След дълги спорове с Лутер, те в крайна сметка го убеждават, че не са законово задължени да се подчиняват на императора на всяка цена и че следователно е политически оправдано да прибягнат до сила, за да се противопоставят на неоправданите му претенции.
Императорът бива убеден да даде възможност на лутераните да обяснят своята вяра. Това довежда до Аугсбургския събор и Аугсбургската изповед на вярата през 1530 г. Императорът все още се надява на помирение, но по това време и двете страни вече са започнали да се въоръжават. Селският бунт кара католиците да повярват, че се планира революция. През 1531 г. протестантските принцове и градове се свързват в политическа конфедерация, наречена Шмалкалдическа лига. Те са решени да се противопоставят на император Карл V и католическите империалисти. Лигата се превръща в новата сила в Европа и през 1532 г. е официално призната от императора при сключването на Нюрнбергския мир. През 1539 г. протестантската лига включва следните провинции: Курфюршество Бранденбург, Прусия, Курфюршество Саксония, Хесен, Мансфелд, Брауншвайг, Анхалт и други територии, както и 20 града на Империята. Императорът е твърде зает другаде (опитвайки се да победи турците), за да се противопостави на протестантите със силата на оръжието. Французите, от своя страна, не искат протестантите да бъдат смазани, защото те гарантират разделена, и по този начин отслабена, Германия. Това е една от причините контрареформацията да се провали. Най-важната задача за всички е да спрат турското нашествие през Балканите, което към 1529 г. вече е стигнало до портите на Виена.
1. бракът на духовенството;
2. причастието с хляб и вино;
3. свободата да се поучава истинското присъствие на Христос в причастието, без то да се дефинира като транссубстанциация;
4. свобода от папската юрисдикция (но протестантите са готови да признаят принципно папското върховенство над християнския свят).
Но Рим не се поддава: Франция и двамата баварски херцози, дори и папата не се съгласяват поради политически съображения. Тази непреодолима схизма най-накрая е призната в Аугсбургския мирен договор, сключен през 1555 г.
б) Изповедта на вярата. На Библията е отредено да бъде на преден план и скорошните доктрини, които не се основават на Писанието, се премахват. Тайнствата са намалени до три. Лутер и Меланхтон не смятат, че основават нова църква, а просто реформират Католическата църква от злоупотреби. Транссубстанциацията е сведена до доктрината за Истинското присъствие, свещениците могат да се женят, монасите и монахините са освободени от прибързани обети, които може да са дали, Църквата трябва да спре да печели пари от продажбата на църковни постове или тайнства. Всичко това е канонизирано на Аугсбургския събор през 1530 г., чиито доктрини стават известни като Аугсбургска изповед на вярата. Тя е съставена от Меланхтон и от Лутер, като първият има възпиращо влияние.
в) Организацията в Лутеранската църква. Тенденция е епископът да бъде изтласкан и заменен от принца или от местния градски съвет. През 1542 г. във всяка лутеранска държава е създадена система от консистории (състояща се от юристи и теолози, назначени от правителството), контролирана от принца, който е мирянин – нещо като извънредни епископи, действащи от името на папата, и епископи, които отказват да проведат каквато и да е реформа. Те посещават църквите, за да налагат наказания. Тази система, замислена като временна, по-късно става постоянна след бунта на селяните, за да се предотврати пълна анархия. Лутер обаче категорично отхвърля идеята за мирянско църковно управление, при което събранието на вярващите би имало правото да избира и контролира пастора.
Парите, събрани преди това от дарения и частни мѐси, сега се дават за благотворителни цели: плащания на пастори, учители и бедни. В Хесен тези средства допринасят за основаването на Марбургския университет – първия университет, основан от протестанти. Някои дарения са посветени на първите опити на държавата да се грижи за бедните, за да замени помощите, предоставяни преди това от религиозните ордени.
г) Литературна продукция: Немската Библия (между 1534 и 1584 г. са произведени 100 000 копия само на една печатна машина), немската мѐса, немски химни и немски катехизис. Все пак трябва да се подчертае, че Лутер не е първият човек, превел Библията на немски. Има редица преводи, направени преди него. Това, което е революционно в неговия превод, е че той е на идиоматичен немски, какъвто се говори от народа, а езикът е по модела на официалния немски, който е език, общ за различните германски държави, всички от които говорят различни диалекти. Лутер пише и два катехизиса, един за духовенството (Голям катехизис) и един за миряни (Малък катехизис). Той написва книга с 8 химна и след това още една с 24 химна, на основата на стари религиозни песни и мелодии.
Лутер отдава голямо значение на образованието, особено на богословското образование, което е омаловажавано от анабаптистите.
Лутер се стреми да донесе религията до сърцето и в ежедневието, но би било наивно да се мисли, че той е постигнал за един миг това, което Средновековната църква не е успяла да постигне в продължение на векове. Например дори през 17. век четенето на Библията в провинцията (за разлика от градовете) не е обичайно, освен сред висшите класи.
д) Лутеранско богослужение. Литургията е в основни линии същата като тази, практикувана от средновековния католицизъм, с изключение на 3 неща:
1) използва се немски, а не латински;
2) въведена е нова литургия за службата за причастие, която заменя тази на мѐсата;
3) проповядването е издигнато на централно място в богослужението.
Свещеническите одежди са запазени в лутеранските църкви в Северна Германия и Скандинавия, но премахнати в Южна Германия.
Превод: Георги Титков