Г. Кларк, Карнел, Хакет, Крейг

По-консервативната евангелска апологетика е доминирана през втората половина на ХХ век от дебатите за презумпционализма на Ван Тил. През 50-те години на миналия век трима американски апологети предлагат три различни отговора на предизвикателството на Ван Тил към традиционната апологетика. Единият е Гордън Х. Кларк (1902–1985), реформиран философ, чийто акцент върху дедуктивната логика довел до ожесточен дебат с Ван Тил, който разделя презумпционалисткото движение. Кларк твърди, че законите на логиката и твърденията на Писанието осигуряват единствената надеждна основа за знанието. Най-известният ученик на Кларк е Карл Ф. Х. Хенри (1913–2003), един от лидерите на новия евангелизъм, представен от такива институции като Фулърската теологическа семинария и списанието Christianity Today (Християнството днес).

Вторият основен апологет на 50-те години на миналия век е Едуард Джон Карнел (1919–1967), друг новоевангелист, който е президент на семинарията Фулър през по-голямата част от 50-те години на ХХ в. Книгите на Карнел представят една полупрезумпционна апологетика, която подхожда към християнството като към хипотеза, която трябва да бъде потвърдена, като се покаже, че единствено християнството е систематично последователно и практически приложимо в живота. Подобно на презумпционалистите, Карнел отхвърля традиционните доказателства за съществуването на Бог. Обаче срещу презумпционалистите той настоява, че поради естеството на случая апологетичните аргументи в полза на твърденията за историческата истинност на християнството, най-вече възкресението на Исус, могат да се основават само на вероятности. Карнел преподава на поколение студенти, много от които сами стават завършени апологети. Сред тях е Гордън Луис, който защитава подхода на Карнел към апологетиката в своя учебник „Защита на твърденията за истинността на християнството“.

Третият основен апологет през 50-те години е Стюарт Хакет. За разлика от вече споменатите апологети, Хакет по общо признание е некалвинист. Той призовава за „възкресението на теизма“ (в книга със същото заглавие) като рационална философска система, защитава традиционните теистични доказателства и предлага една от първите подробни критики на Ван Тил. Докато Дойеверд, Ван Тил, Кларк, Карнел и много други апологети били съгласни, че критиките на Хюм и Кант към традиционните теистични доказателства и доказателствената апологетика са валидни, Хакет изразява енергично несъгласие и подлага на фронтална критика критицизма на Кант.

Уилям Лейн Крейг, студент на Хакет, публикува редица значителни апологетични творби, в които се придвижва от позиция, подобна на тази на Хакет, към по-еклектична. Творбите на Крейг са равномерно разделени между сложни защити на съществуването на Бог (основаващи се главно на философски и научни форми на космологичния аргумент) и еднакво сложни исторически и богословски защити на възкресението на Исус Христос. Въпреки че неговият подход има силно сходство с евиденциализма, като цяло неговата апологетика се вписва най-добре в класическата традиция.

Кнудсен, Монтгомъри, Морланд, Гайслер

Луис, Барт, Рам, Блоеш


Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж. 

Превод: Георги Титков

Източник: A Brief History of Apologetics