Разделение сред лутераните в Германия
Една година след смъртта на Лутер, през 1546 г., немският протестантизъм е изправен пред унищожение. Карл V сключва мир с Франция, като по този начин нарушава баланса на силите, под прикритието на които протестантите действат дотогава. Освен това турците са престанали да бъдат заплаха. Императорът печели на своя страна херцог Мориц Саксонски, който жадува за титлата и земите на курфюрста на Саксония. Саксонската армия е разбита и курфюрстът е взет в плен. Цяла Саксония и Хесен скоро са под негова власт, с изключение на Тюрингия.
Временният Аугсбургски период
След тази победа над протестантите Карл решава, че може да наложи религиозно единство на Германия. Затова той изготвя Временното споразумение, което трябва да бъде в сила, докато Трентският събор завърши своята работа по проучване на възможните реформи. В този период Карл се опитва да наложи отново римокатолическата йерархия в немската църква и да възстанови старите пости, празници и церемонии. За да смекчи недоволството на протестантите, той въвежда някои външни реформи, като разрешава брака на духовенството и даването на чашата с вино на миряните при отслужването на Господната вечеря. Разбира се, подобен компромис не удовлетворява никого.
Реакцията сред протестантите довежда до разделение между йенската група от ученици на Лутер, които не биха се съгласили на компромис, и Меланхтон, който е за компромис и иска да направи известни отстъпки на херцог Мориц. Резултатът (компромис, подходящ за Меланхтон) е Лайпцигският временен договор, който дава на протестантите формулировка на изповедта на вярата според лутеранските убеждения. В Южна и Централна Германия не възразяват срещу временния договор и той е наложен от испански войски, в Саксония и Бранденбург евангелистки звучащите формули го правят приложим, но в Северна Германия има твърда опозиция. Католиците също се съмняват в такова споразумение, което не е одобрено от папата. Но резултатът е разцепление сред лутераните. Меланхтон е единственият останал лутерански водач с международна репутация, но половината лутерани са срещу него заради компромиса с католиците. Разцеплението води до установяването на:
1. Меланхтон и умерената партия със седалище във Витенберг.
2. Флаций Илирик и строгата партия със седалище в Магдебург и Йена.
Лутераните никога не възстановяват единството. Последователите на Меланхтон скоро стават известни като филиписти. Меланхтон също се притеснява да не обиди Реформираната партия в Швейцария.
През 1540 г. той изготвя ревизирана версия на Аугсбургската изповед на вярата, която е приспособена към реформирания възглед за евхаристията. Меланхтон също така казва, че Лутер не е бил безпогрешен. Всичко това налива масло в огъня. По-строгите лутерани на този етап почти смятат, че католицизмът е за предпочитане пред реформираната вяра.
Флациус е решен да защитава Лутер докрай и смята временните договори за предателство в полза на папството от хора като Меланхтон, готови на компромиси. В ревността си да защитава доктрините на Лутер за пълната поквара на човека, Флаций отива толкова далеч, че казва, че грехопадението напълно е заличило Божия образ в човека и че той се характеризира единствено и само с греха. Поради това е обвинен, че е манихей. Той превръща доктрината на Лутер за Божието избиране в доктрина за двойното предопределение. Обръщането на човека за него не е въпрос на това, че Бог въздейства върху човешката воля, а на това, че Бог напълно се налага над нея. Той се придържа към учението за телесна вездесъщност на Христос, като по този начин укрепва доктрината на Лутер за физическото присъствие на Христос в евхаристията.
През 1555 г. ситуацията се обръща срещу императора чрез формирането на протестантски алианс, подкрепен от турците и от Франция, в резултат на което е подписан Аугсбургският мирен договор: на всяка територия, която е била лутеранска преди 1552 г., е позволено да остане такава, а що се отнася до другите територии, всеки владетел трябва да избере или католицизма, или лутеранството. Въпреки това нито калвинистите, нито анабаптистите са включени в това споразумение. Този пропуск по-късно води до избухването на Тридесетгодишната война през 1618 г. Несъгласните с мирния договор могат да напуснат. Това споразумение осигурява религиозен мир в Германия за още 60 години.
През 1577 г. Формулата на съгласието постига частично уреждане на лутеранските спорове. Но тъй като съдържа безкомпромисно изключване на реформираната доктрина за евхаристията и на калвинистката доктрина за предопределението, никой филипист не може да я подкрепи.
Превод: Георги Титков