ОРИГЕН

ОРИГЕН (183–254) е наследник на Климент като глава на катехизическото училище в Александрия и дори е още по-повлиян от платонизма. Става признат експерт по теология и обикаля целия Античен свят като вид консултант. Той е в постоянно противоречие с епископа на Александрия, който иска да доминира в училището и когато Ориген е ръкоположен за старейшина в Кесария, епископът отказва да го приеме обратно, твърдейки, че е непригоден поради по-ранна кастрация и Ориген трябва да остане до края на живота си в Кесария (20 години). Макар и голям учен, той твърде много се отдава на спекулации. Ако е бил обвинен в ерес, Ориген несъмнено би заявил, че просто е мислел на глас, а не че е излагал доктрина.

ТРОИЦАТА. Идеята на Ориген за Троицата като степенувана йерархия (средноплатонова идея) ще повлияе на Арий през следващия век. Ориген заявява, че Бог Отец е източникът на всяка божественост и че Синът извлича Своето божество от Отца, а Духът от Сина. С други думи, Ориген вярва в степенуване на божествеността, така че Синът е една степен по-малко божествен от Отец, а Духът от Сина. Тази гледна точка по-нататък ще доминира в източното богословие.

Ориген е първият, който използва израза „вечно рождение на Сина“. Той също така вярва, че всички духове са били „вечно породени“. С това има предвид, че Отец и Синът са вечно свързани, както този, който ражда, е свързан с този, който е роден. Той стига до това заключение поради влиянието на гръцката философия. Разсъждава, че разликата между Създателя и създанието е толкова голяма, че не е уместно Отец да създава директно. Има нужда от посредник, който да прави това вместо него. Ето защо трябва да бъде „породен“ Синът. Излишно е да казваме, че това е погрешно разбиране на библейския термин, който се отнася до божественото назначение, а не до каквато и да е форма на „пораждане“ или еманация.

Той също така твърди, че създаването на духовните същества е станало преди времето и е „вечен акт“ – никога не е имало време, когато те да не съществуват! Времето започва само с материално творение, така че всяко творение, извършено преди това, разсъждава той, е „вечен акт, т.е. извършен извън времето. Като добър платоник Ориген предполага, че няма време в паралелната вселена, където съществува Бог. Библията ни казва, че има време, но различен вид време или времева скала („един ден е хиляда години“). Скоростта на светлината (където няма време) е просто границата между двете.

СЪТВОРЕНИЕ. Доктрината на Ориген за сътворението също е повлияна от гръцката философия, но също така има необичайно сходство с идеята за прераждането. Според него светът е създаден, защото Отец трябва да има къде да упражнява Своето всемогъщество. Следователно Синът е създал вечен света, в който Отец може да упражнява силата Си. Вечният свят, който Синът е създал, е свят на духовете. В този свят всички духове са създадени равни по слава и добродетелност и всички са създадени със свободна воля. Някои от тези духове са използвали тази свобода с добродетел и благородство и са станали ангели. Други напълно са злоупотребили с тази свобода и са станали зли – демони. И още една, трета група, която не е била толкова послушна като ангелите, нито толкова непокорна като демоните, са станали хора. Следователно тяхното сегашно състояние е адекватно на това, което са правили в предишния си живот като духове. Това наподобява учението за прераждането. Всъщност Ориген тълкува Битие 1-ва и 2-ра глави като отнасящи се до две творения, първото духовно (Бит. 1), а второто материално (Бит. 2). Бог създава второто едва след като първото е паднало. Това е подобно на теорията за интервала на Скофийлд (според която между Битие 1:1 и Битие 1:2 има голям интервал от време с продължителност милиони години, през който интервал се случва падението на първоначалното творение, довело до катастрофичното му унищожение и последващо пресътворяване, описано в стиховете от 2-ри надолу – бел. пр.). В съзнанието на Ориген физическият свят е вторият възможно най-добър, но е резултат от греха.

Тук можем да видим как идеи на хиндуизма са дошли на Запад чрез гностицизма и как Ориген е възприел някои от тези идеи.

ВЪПЛЪЩЕНИЕ. Възгледът на Ориген за въплъщението също е особен. Той разсъждава, че Синът се нуждае от помощта на посреднически дух, за да стане човек. Поради тази причина Синът се свързва с един непаднал дух от предишното вечно творение. Този дух, едно със Сина, отива да живее в човешко тяло. Именно този дух в човешкото тяло е страдал и умрял. По този начин Ориген се опитва да защити гръцката идея, че е невъзможно Бог да страда.

ДУШАТА. Ориген твърди, че душата е свързана с Бога, но е длъжна да живее в този материален свят, който ѝ е чужд, а не е истинският ѝ дом. Христос е единствената душа, която не е паднала и която се обединява с Логоса (рационалния принцип). Злото идва само от отсъствието на доброто, а безпорядъкът в света идва от злоупотреба със свободната воля от страна на хората, а не от първородния грях. Изкуплението се смята за прогресивно и изкупването на греховете – за продължаващ процес. Тъй като никой не е съвършен към момента на смъртта, всички трябва да преминат през огъня на пречистването (чистилище). Всъщност Ориген си представя ада като това, което бихме нарекли чистилище – пречистващ огън, очистващ душата от греховете.

ИЗКУПЛЕНИЕ. Ориген има особено виждане за изкуплението. Според него цялото човечество справедливо се намира в хватката на дявола поради греха. Нападайки Христос (на кръста), дяволът е превишил справедливите си претенции към грешниците (защото Христос беше съвършен) и за наказание е лишен дори от законната си плячка (човечеството). Следователно смъртта на Христос е откуп, платен на дявола, а кръстът е средството, чрез което дяволът е победен и измамен. Този аргумент по-късно е подет от теолозите през Средновековието. Ориген първи изразява надеждата, че в крайна сметка може би всички ще бъдат спасени (универсализъм) и дори Сатана ще спре да върши зло, тъй като дори дяволът има свободна воля и може да си промени съзнанието.

БИБЛИЯТА. За да се пребори с езическата критика на Стария завет (която го атакува такъв, какъвто го възприема на пръв поглед), Ориген се впуска в прекомерно одухотворяване и алегоризиране, като по този начин несъзнателно отнема от стойността на Стария завет. Той твърди, че тъй като Библията е преди всичко средство за духовна истина, няма нужда да се настоява за нейната историчност, въпреки че той не я отрича. По този начин Старият завет започва да се разглежда като източник на доказателствени текстове и алегоризация на християнството и нищо повече.

Неговата интерпретация на библейския текст е новаторска. Според него във всеки библейски текст има три нива на значение:

а) Буквален смисъл.

б) Морално приложение на текста към душата.

в) Алегоричен или духовен смисъл, който е бил скрит от повечето читатели и се разкрива само на тези със специална дарба на разпознаване. 

По-късно Тома Аквински възражда тази идея.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History