Луис, Барт, Рам, Блоеш

Докато Ван Тил преподава презумпционната си версия за реформирана апологетика във Филаделфия, от другата страна на Атлантическия океан най-популярният християнски апологет на ХХ век прави радиообръщения във Великобритания и пише книги. К. С. Луис (1898–1963) е учен, специалист по средновековна литература, който приема християнството на средна възраст. Неговите апологетични творби включват „Проблемът болка“ (разглеждаща проблема за съвместяването на човешкото страдание с всеблагия Бог), „Писмата на душевадеца“ (от стар дявол, наставляващ млад дявол в изкуството на изкушението), „Чудесата“ (защита на вярата в чудесата) и „Обикновено християнство“ (защита на вярата в Бог и Христос). Луис настоява, че християнството се основава на разумни доказателства и че след като човек е приел вярата, истинското отношение на вярата е да вярва, въпреки такива привидни доказателства срещу християнството като лични страдания и загуби. Сред най-популярните аргументи, които той развива, е „трилемата“ (както се нарича по-късно): тъй като Исус твърди, че е Бог, то човек трябва или (1) да Го отхвърли като лъжец, (2) да Го отхвърли като луд или (3) да Го приеме като Господ. Тъй като първите две алтернативи противоречат на очевидната искреност и уравновесеност на Христос, твърди Луис, трябва да заключим, че той наистина е Господ. Съчиненията на Луис оказват огромно влияние върху християнската апологетика. Сред съвременните апологети, които са най-задължени на Луис, е римокатолическият философ Питър Крейфт, чието артикулиране на евангелието е изненадващо евангелистко и чиято философия е по същество томистична.

По-възрастен съвременник на К. С. Луис, който възприема твърде различен поглед към апологетиката, е швейцарският богослов Карл Барт (1886–1968). Докато Луис преминава от скептицизъм към англиканско християнство, Барт преминава от германския богословски либерализъм в радикално ориентирана към Христос вяра. Неспособен повече да преглъща либерализма и нежелаещ да се върне към предмодерна, консервативна протестантска ортодоксалност, Барт намира за необходимо да реконструира християнското богословие според една нова парадигма. Основното му и постоянно твърдение е, че Бог бива познат само в Исус Христос. Въз основа на тази предпоставка Барт отхвърля както либерализма, който смята, че може да намери Бог в собственото морално и духовно усещане на човека, така и фундаментализма, който, Барт аргументира (погрешно), третира Библията като крайна цел, а не като средство за познаване Бог в Христос. По същата причина той отхвърля и естественото богословие, проекта за опит да се докаже Бог от природата. Според Барт апологетиката, каквато обикновено човек си представя, е невярна на принципа, че Бог може да бъде познат само чрез Своето себеразкриване в Исус Христос.

Консервативните евангелисти общо взето отхвърлят подхода на Барт към теологията и не са съгласни с неговата отрицателна оценка на апологетиката. Някои евангелисти обаче, които не са съгласни с вярата в библейската непогрешимост, същевременно поддържат евангелистки възглед за Христос и спасението, дават висока оценка на Барт, макар че критикуват някои от неговите възгледи. Забележителни в това отношение са Бернард Рам и Доналд Блоеш. Рам, чиито учебници по апологетика са били широко използвани в консервативните евангелски кръгове през 60-те и 70-те години на миналия век, през 80-те години аргументира това, че теологията на Барт, макар и да се нуждае от известна корекция, предоставя парадигма за избягване на крайностите на либерализма и фундаментализма. Блоеш, систематичен богослов, е съгласен с критиките на Барт към традиционната апологетика, но е по-критичен към неговото богословие.

Г. Кларк, Карнел, Хакет, Крейг →

← Киркегор, Ор, Кайпер, Дойеверд, Ван Тил

Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж. 

Превод: Георги Титков

Източник: A Brief History of Apologetics