Какво е „критическият текст“?
Критическият текст е гръцки текст на Новия завет, който се базира на група древногръцки ръкописи и техните варианти в опит да запази възможно най-точния изказ. Други гръцки текстове освен критическия текст, използвани за основа за преводи от гръцки, са текстът на мнозинството и текстус рецептус.
Почти до края на XIX век текстус рецептус е най-важният гръцки текст, от който се превежда Новият завет. Преводите на крал Джеймс (King James Version) и Новата версия на крал Джеймс (New King James Version) са базирани на текстус рецептус. През 1881 г. двама изтъкнати учени, Брук Фос Уесткот и Фентън Дж. А. Хорт, отпечатват Новия завет на гръцки, по-късно известен като критически текст. Отхвърляйки текстус рецептус като некачествен текст, изпълнен с грешки, Уесткот и Хорт съставят нов гръцки текст, базиран предимно върху два ръкописа от четвърти век – Ватиканския кодекс и Синайския кодекс.
В резултат на работата на Уесткот и Хорт, техният критически текст се превръща в стандартния гръцки текст, използван за съвременна интерпретация и преводи от близо две поколения. Критическият текст е този, който е използван предимно при превода на Ревизираната английска Библия (English Revised Version) и по-късната Американска стандартна версия (American Standard Version). Днес актуализираният и преработен критически текст е гръцката ръкописна основа за Новата международна версия (New International Version), Новата американска стандартна Библия (New American Standard Bible), Английската стандартна версия (English Standard Version) и практически всеки друг съвременен английски превод на Библията.
Въпреки че критическият текст не е безупречен, той е приет като цяло за най-точен при възпроизвеждането на оригиналния текст на Новия завет. Съвременните библейски учени коригират и адаптират теориите на превода на Уесткот и Хорт, които могат да бъдат обобщени в девет критически правила за библейско тълкуване, измежду които:
– По-малко вероятно е текстът да е оригинален, ако показва тенденция за изглаждане на неяснотите.
– Текстовете се одобряват или отхвърлят поради качеството, а не поради броя на подкрепящите свидетели.
– Предпочитаният текст най-добре обяснява съществуването на други текстове.
– Предпочитаният текст е най-смислен; тоест той най-добре съответства на граматиката и е най-съвместим със смисъла на останалата част от изречението и с по-широкия контекст.
С откриването на нови ръкописни доказателства критическият текст бива ревизиран много пъти. Понастоящем текстът на Нестле-Аланд (Nestle-Aland) (сега в двадесет и осмото му издание) е критическият текст в обща употреба, заедно с гръцкия Нов завет, публикуван от Обединени библейски дружества (UBS).
В обобщение, критическият текст е усилие да се открие автентичната форма на оригиналните гръцки ръкописни текстове на Новия завет чрез сравняване и съпоставяне на всички съществуващи ръкописи, както и използване на логика и разсъждение за определяне на най-вероятните оригинални текстове. Въпреки че никое човешко усилие никога няма да създаде абсолютно перфектно копие на оригиналните гръцки ръкописи на Новия завет, критическият текст най-вероятно е изключително близък до написаното от новозаветните автори.
Превод: Георги Титков
Източник: What is the Critical Text?