Има ли доказателство за боговдъхновеността на Библията?
Ето някои доказателства, че Библията е боговдъхновена, както е заявено във 2 Тимотей 3:16:
1) Изпълнени пророчества. Бог говори на хората, информирайки ги за неща, които ще направи в бъдеще. Някои от тях вече са се случили. Други още не са. Например Старият завет съдържа повече от 300 пророчества, отнасящи се до първото идване на Исус Христос. Няма съмнение, че това са пророчества от Бога в ръкописи, датирани от преди раждането на Христос. Те не са написани след събитието, а предварително.
2) Единството на Писанието. Библията е написана от приблизително 40 човека за период от приблизително 1600 години. Тези хора са твърде различни. Мойсей е политически лидер; Исус Навин – военен водач; Давид – пастир; Соломон – цар; Амос – пастир и берач на плодове; Даниил – княз; Матей – бирник; Лука – лекар; Павел – равин; Петър – рибар. Библията също така е написана при различни обстоятелства. Писана е на три различни континента – Европа, Азия и Африка. И все пак главните теми на Писанието се запазват във всичките му книги. Библията не си противоречи. Това няма как да се постигне, освен ако Святият Дух не е ръководил писането на Библията.
За сравнение ислямският Коран е съставен от един човек, Заид бин Табит, под ръководството на тъста на Мохамед, Абу-Бекр. След това в 650 г. група арабски учени изготвят една обединена версия и унищожават всички различаващи се копия, за да запазят единството на Корана. Библията е единна от момента на нейното написване. Коранът е насила обединен от човешки редактори.
3) Библията представя правдиво своите герои с всичките им грешки и слабости. Това не прославя хората, както другите религии правят със своите герои. Четейки Библията, човек осъзнава, че хората, които тя описва, имат проблеми и правят грешки, както и ние. Това, което прави героите на Библията велики, е тяхното доверие в Бога. Един от примерите е Давид, който е описан като „човек според Божието сърце“ (1 Царе 13:14). И все пак Давид извърши прелюбодеяние (2 Царе 11:1-5) и убийство (2 Царе 11:14-26). Тази информация лесно би могла да бъде пропусната от Писанието, но Богът на истината я включва.
4) Археологическите находки подкрепят историята, записана в Писанието. Въпреки че много невярващи през вековете са се опитвали да намерят археологически доказателства, които да опровергаят записаното в Библията, те не са успели. Лесно е да се каже, че Писанието е невярно. Да се докаже, че е невярно, е друг въпрос. Всъщност това никога не е било направено. В миналото всеки път, когато Библията противоречала на актуална „научна“ теория, впоследствие се оказвала вярна, а научната теория – грешна. Добър пример е Исая 40:22. Докато, когато древната наука обявява земята за плоска, Библията заявява, че Бог „седи над кръга [сферата] на земята.“
Твърденията на Библията за божествения ѝ произход не трябва да се разбират като кръгова логика. Свидетелството на надеждни свидетели – особено това на Исус, но също и на Мойсей, Иисус Навин, Давид, Даниил и Неемия в Стария завет и Йоан и Павел в Новия завет – потвърждава авторитета и словесното боговдъхновение на Светото писание. Обърнете внимание на следните пасажи: Изход 14:1; 20:1; Левит 4:1; Числа 4:1; Второзаконие 4:2; 32:48; Исая 1:10, 1:24; Йеремия 1:11; Йеремия 11:1-3; Езекил 1:3; 1 Коринтяни 14:37; 1 Солунци 2:13; 2 Петър 1:16-21; 1 Йоан 4:6.
Интерес представляват и съчиненията на Йосиф Флавий, еврейски историк, писал през 1 в. сл. Хр. Йосиф записва някои събития, които съвпадат с Писанието. Имайки предвид дадените доказателства, ние от все сърце приемаме, че Библията е от Бога (2 Тимотей 3:16).
Превод: Георги Титков