Тома Аквински
Тома Аквински (1225–1274) е най-великият схоластичен теолог на Средновековието. Роден е в Аквино, Италия, в благородническо семейство. Става доминикански монах и по-късно учи в Париж при Алберт Велики и в Кьолн. След това става лектор в Париж, където прекарва остатъка от живота си като преподавател (с изключение на кратък период в Италия). Париж по това време е доктриналната столица на Католическата църква: всички въпроси на доктрината се разглеждат внимателно от Сорбоната и се обявяват за еретични или ортодоксални. Най-обемната му творба Сума на теологията е предназначена да замени Сентенциите на Ломбард.
По това време най-голямото предизвикателство за християнската вяра е аристотелизмът. Църквата е изправена пред избора или да го отхвърли категорично, или да се опита да го абсорбира. Тома избира второто, използвайки логиката на Аристотел, за да го направи, което по това време е най-противоречивото. Той се опитва да хармонизира вярата и разума. Връзката, която използва, е аристотеловата логика. Въпреки това, опитвайки се да хармонизира двете системи, той внимава да раздели кое е приемливо за християнството и кое не дотолкова, че сам да бъде удовлетворен.
За Тома богословието на откровението е основно (особено както е интерпретирано от Августин), но неговото тълкуване е повлияно от Аристотел. Всъщност Тома е верен ученик на Августин: вярва в първородния грях, предварителната благодат, предопределението и следователно той е учител от старата школа. Той е концептуалист във философията, тъй като тази модифицирана версия на номинализма запазва идеята за Бог. Четейки творбите му, можем да видим как се аргументира. Той започва със своите трудни въпроси (напр. Бог всемогъщ ли е? Съгрешаваме ли, без да го искаме?). След това цитира авторитета, на базата на който ще се аргументира – текст от Светото писание, пасаж от църковните отци или цитат от Аристотел. След това той използва аристотеловата диалектика (метод на аргументация), за да сравни авторитетите и така да стигне до своя отговор. Според Аквински на всеки въпрос може да се намери отговор чрез разсъждение (т.е. логика). Така той изпреварва Декарт по този въпрос.
Тома също така се опитва да хармонизира различните изказвания на видни авторитети в Църквата, въпреки че те си противоречат. Аристотеловата логика му позволява да ги комбинира в tertium quid („третото нещо“, букв. „третото какво“). Абелар преди това е видял погрешността на такава система и е изисквал авторитетът да се основава на Библията.
По принцип той отрича съществуването на интуитивни идеи и твърди, че въз основа на сетивното възприятие можем да се аргументираме чрез отрицание и аналогия с вечния свят. Съществуването на Бог може да бъде установено философски чрез 5-те доказателства за Неговото съществуване, всички от които се основават на Божиите ефекти в света. Въпреки това, неговият акцент е върху това колко малко познаваме Бога. Бог е първопричината за всичко, освен за злото.
Неговата теория за познанието се заключава в следното. Има три вида познание:
1. Философия, която е достъпна за всеки чрез сетивата (това е основата на цялата естествена теология).
2. Богословие, което се основава на откровение и логическа дедукция от откровението.
3. Мистично знание.
Той също така твърди, че знанието се придобива по различни начини:
а) в този свят чрез опит (следователно той е емпирик);
б) в следващия свят – чрез мистично преживяване.
По изключение, това е начинът, по който апостолите придобиха знание, за да напишат Новия завет.
Освен теорията си за познанието, Аквински има и други важни приноси:
1. Съществуването на Бог може да се докаже логически. Затова той представя своите пет начина.
2. Цялото познание за Бог е чрез аналогия.
3. Той дава първото пълно описание на транссубстанциацията: промяната се извършва във вътрешната реалност (същността) на субстанцията (възприемана от ума), а не в нейния външен вид, който е достъпен за сетивата.
4. Той разводнява доктрината за първородния грях. Той твърди, че това, което Адам е изгубил при грехопадението, е способността му да контролира различните части на своето същество; способността му да разсъждава не е засегната.
5. Той разработва доктрини относно смъртните и леките грехове и прехвърляемите заслуги.
Приживе Тома Аквински не получава всеобщо приемане. Някои от неговите изказвания са осъдени от Парижкия университет през 1277 г. Той е критикуван от францисканците Дънс Скот и Уилям от Окам за това, че не признава, че разумът и откровението често си противоречат. Всъщност тяхното учение замества това на Тома през XIV век. По-късно обаче, на Трентския събор (1545–63 г.), католическите реформатори използват неговите трудове, за да изготвят своите декрети. Всъщност едва в периода след реформата томизмът става приетата философия на Католическата църква. През 1879 г. томизмът е обявен за „вечно валиден“ от тогавашния папа, въпреки че това решение е отменено от Втория ватикански събор.
Философът Бертран Ръсел твърди, че Аквински не е бил истински философ, тъй като той взема Библията като своя отправна точка и след това се опитва да намери аргументи от аристотелизма, за да я подкрепи.
БОНАВЕНТУРА (1221–1274) е генерал-губернатор на францисканците и професор по теология в Париж. Той не е съгласен с Тома Аквински и учи, че рационалното познание за Бога е невъзможно, защото човекът е различен от Бога както качествоно, така и количествено. Затова естественото познание за Бога, освен откровението, е мъгляво и по аналогия. Бог се преживява от човека само когато се отдръпне от света и търси отражения или сенки в материалните неща. Това представлява неоплатонически възглед.
РОДЖЪР БЕЙКЪН (1214–1292) и РОБЪРТ ГРОСЕТЕСТ (1168–1253), и двамата францисканци, се съпротивляват на метода на Тома Аквински и полагат основите на съвременната наука в своите експериментални изследвания на поведението на светлината и т.н. Те наблягат на наблюденията, експеримента и използването на измерване като средство за разбиране на света (а не чрез логически аргументи). Така Бейкън въвежда нов клон във философията, независим от религията, емпиризма. Бейкън твърди, че за да се стигне до правилното значение на всеки текст, човек трябва да има познания за оригиналните езици. Той също така критикува актуалната тогава латинска версия на Библията за неточности.
Гросетест, който е бил епископ на Линкълн, също започва да се разглежда като предшественик на Уиклиф поради библейските му проповеди (на английски) и противопоставянето му на злоупотребите на папството.
Превод: Георги Титков