Какво представлява Новата апостолска реформация?
Новата апостолска реформация (НАР) е небиблейско религиозно движение, което поставя по-голям акцент върху личното преживяване, отколкото върху Писанието, поставя мистицизма над доктрината и съвременните „апостоли“ над простия текст на Библията. Особено значение в Новата апостолска реформация се отдава на ролята и силата на духовните водачи и чудотворци, получаването на „нови“ откровения от Бога, свръхакцентиране върху духовното воюване и стремеж към културен и политически контрол в обществото. Търсенето на знамения и чудеса в НАР винаги е придружено от очевидно фалшива доктрина.
Двигателят на растежа в Новата апостолска реформация са предимно малките групи и основаването на църкви, често напълно независими от църквата майка. Движението не се контролира централно и много от неговите последователи няма да се самоопределят като част от него или дори да припознаят името му. Все пак хиляди църкви и милиони вярващи се придържат към учението на Новата апостолска реформация. Популярни учители, свързани с Новата апостолска реформация, са Питър Вагнер, Рик Джойнър и Ким Клемент.
Новата апостолска реформация учи, че замислената от Бога форма на управление на църквата е чрез апостоли и пророци, държащи лидерство над евангелизатори, пастири и учители. Това обаче не е било така през по-голямата част от историята на християнството. И така, според Новата апостолска реформация, Бог започва да възстановява пророци и апостоли през последните тридесет-четиридесет години. Едва сега, след като църквата се ръководи правилно от съответните духовни водачи, тя може да изпълни своята задача. Тази задача се разглежда не само като духовна, тъй като включва културен и политически контрол.
В Новата апостолска реформация на апостолите се гледа като на най-висшите от всички духовни водачи, които са специално овластени от Бога. Истинска зрялост и единство според Новата апостолска реформация се намира само в онези, които се подчиняват на ръководството на своите апостоли. Според това учение, тъй като църквата се обединява под апостолите, тези водачи ще развиват все по-големи и по-големи свръхестествени сили. Накрая това ще включва способността за извършване на масови изцеления и намеса в законите на физиката. Тези знамения имат за цел да насърчат мощна вълна от обърнати към християнството хора. Тези апостоли също са предопределени да бъдат получатели на огромно материално богатство (в последните времена), което ще даде възможност на църквата да установи Божието царство на земята.
Пророците в Новата апостолска реформация са почти толкова важни, колкото и апостолите. Тези хора са овластени да получават „нови“ откровения от Бога, които ще помогнат на църквата да установи господство. Според Новата апостолска реформация само пророци, а понякога и апостоли, могат да получат нови откровения. Евангелизаторите, пастирите и учителите не могат. Новите откровения на пророците са от решаващо значение за победата над света, а успехът на църквата зависи от това апостолите да следват внимателно насоките, които пророците дават. Повечето от техните пророчества са изключително неясни и лесно могат да бъдат тълкувани по различни начини, а Новата апостолска реформация е готова да ги променя, тъй като самите те не определят за себе си никакъв стандарт за непогрешимост.
Според НАР човечеството е загубило господството си над земята като част от падението на Адам. Така жертвата на Исус на кръста не само анулира нашия дълг, който сме имали заради греха, но и дава възможност на човечеството, по-специално християните, да си върнат контрола над земята. Новата апостолска реформация вижда седем области, в които вярващите се предполага, че са овластени и се очаква да доминират: правителство, изкуства, финанси, образование, религия, семейство и медии. От тях Новата апостолска реформация разглежда правителството като най-важното поради способността му да влияе върху всички останали аспекти на живота. В резултат на това Новата апостолска реформация открито насърчава християнския контрол върху политиката, културата и бизнеса. В някои случаи това не е нищо необичайно, тъй като от хората се очаква да гласуват и лобират според своите убеждения. Новата апостолска реформация обаче често е обвинявана в настояване за откровена теокрация.
Духовното воюване според Новата апостолска реформация има за цел да разреши световните проблеми. Например икономическите проблеми или проблеми на здравеопазването в определен град се разглеждат като резултат от влиянието на демоничен дух. Усилията за борба с това присъствие включват молитва, проучване на конкретното име на този демон и други духовни дисциплини. Това е необходимо не само за благосъстоянието на региона, но и защото църквата не може да поеме „власт“ над тази област, докато демоничният контрол не бъде премахнат.
От библейска гледна точка има големи проблеми с Новата апостолска реформация. Твърдението, че християните имат достъп до определени духовни дарби е едно, но характерният подход на НАР към ролята на апостолите и пророците е пресилване на това, което се намира в Библията. По-конкретно служението на апостола поставя изисквания, които са невъзможни за изпълнение днес. Например истинските апостоли трябва да бъдат очевидци на възкръсналия Христос (1 Коринтяни 9:1; 15:7-8), специално определени като апостоли от Исус (Галатяни 1:1; Деяния 1:2; Лука 6:13) и вече потвърдени чрез чудотворни знамения (Матей 10:1; 2 Коринтяни 12:2; Деяния 5:12). [Апостоли, с авторитет да полагат доктринални основи като дванадесетте Христови ученици, за разлика от съвременния дар „апостол“ – човек, който стартира нови църкви и се грижи за тях – б. пр.]
Идеята за нови откровения от Бога, особено такива, които идват под формата на неясни, загадъчни послания, позволяващи различни интерпретации, противоречи на идеята за вяра [в конкретно учение – б. пр.], предадена „веднъж завинаги“ на човечеството (Юда 1:3). Фактът, че пророчествата на Новата апостолска реформация често се оказват лъжливи, предполага фалшив дух зад тези предсказания (Второзаконие 18:22).
Същото важи и за чудесата: идеологическият баща на движението, Питър Вагнер, „издаде декрет“ за края на европейската болест луда крава през 2001 г., а болестта все още се среща повече от десетилетие по-късно. Тенденцията на Новата апостолска реформация да третира духовното воюване като вид „християнизирано вуду“ е не само небиблейска, но и опасна.
По същия начин акцентът върху земното царство противоречи на изявлението на Исус, че Божието царство е духовно, а не политическо (Йоан 18:36). Поставя се нездравословен акцент върху политическото и светското одобрение, а не върху влиянието на Христоподобието.
Въпреки че използва думата нова, Новата апостолска реформация всъщност е преработка на много често срещан и много стар подход. От началото на християнството различни групи твърдят, че имат „ново откровение“ от Бога, за да поправят всички грешки на настоящия свят. Тези движения твърдят, че „истинската“ духовност или зрялост, или истина се намират само от онези, които слушат тяхното ръководство. Някои от тези секти, като свидетелите на Йехова и мормоните, устояват и се превръщат в нови религии. Други изчезват с времето.
Голяма част от това, което учи Новата апостолска реформация, има поне някакво основание в Писанието, но отива много по-далеч, отколкото Библията допуска. Все пак това показва, че тези учения са небиблейски и християните трябва категорично да отхвърлят учението на Новата апостолска реформация и онези, които решат да се асоциират с нея.
Източник: What is the New Apostolic Reformation?
Превод: Георги Титков