Ролята на манастирите

След X век група манастири в Атон, близо до Солун, придобива все по-голямо значение, тъй като именно там монасите бягат от ислямското преследване. В земите на днешна Румъния, в Ценад, е основан гръцки манастир от вожд на име Ахтум, който е покръстен според гръцкия обред около 1002 г. Православните манастири в Румъния, включително Шеи Брашовулуи, са центрове на славянската писменост. За първи път Библията е преведена на румънски от монаси в Марамуреш през XV век. От втората половина на XIV век румънските князе финансират манастирите на Атон (Гърция). Пръв манастирът Кутлумузиу получава дарения от Николай Александър Влашки (1352–1364). Във Влашко манастирът във Водица е основан през 1372 г. от монаха Никодим от Сърбия, който е приел монашеския живот в Хилендарския манастир в Атон. Монасите, бягащи от османците, основават първия манастир в Молдова в Нямц през 1407 г. От XV век четиримата източни патриарси и няколко монашески институции в Османската империя също получават поземлени имоти и други източници на доходи, като мелници, в двете княжества.

Много манастири, като Козия във Влашко и Бистрица в Молдова, стават важни центрове на славянската литература. Най-ранните местни хроники, като „Хрониката на Путна“, също са написани от монаси. В Търговище се отпечатват религиозни книги на старославянски език под покровителството на монаха Макарий от Черна гора след 1508 г. По-специално Влахия се превръща във водещ център на православния свят, което се вижда от освещаването на катедралата Куртя де Арджеш през 1517 г. в присъствието на Вселенския патриарх и протоса на Света гора. Изографисаните манастири на Молдова и днес са важен символ на културното наследство.

Обширните земи, притежавани от манастирите, ги превръщат в значителна политическа и икономическа сила. Много от тези манастири също притежават роби цигани и татари. Монашеските институции се радват на данъчни привилегии, включително освобождаване от данъци, въпреки че монарсите от XVI век понякога се опитват да заграбят манастирски имоти.

Влахия и Молдова запазват своя автономен статут, въпреки че князете са задължени да плащат годишен данък на султаните от XV век нататък. Добруджа е анексирана от Османската империя през 1417 г., а османците окупират части от Южна Молдова през 1484 г. и Проилавия (сега Браила) през 1540 г. Тези територии са под юрисдикцията на митрополитите на Дристра (днешна Силистра) и Проилавия в продължение на няколко века след анексията.

Симеон Нови Богослов (949–1022) е първият систематичен изразител на техниката на вътрешната молитва. Той получава титлата „нов богослов“, тъй като неговите писания са поставени наравно с по-старите теолози (или отци) на Църквата. Също така пише обширно за собствените си духовни преживявания. Той е игумен на манастира „Св. Мамос“ край Константинопол. Поради новите си идеи Симеон първо се оказва в конфликт със собствените си монаси, а след това и с епископ Стефан от Никомидия (недалеч от Константинопол), който е официален придворен богослов. Това всъщност е спор между схоластик (Стефан) и мистик (Симеон). Следните аспекти на неговото учение го довеждат до конфликт с църковните власти:

1. Едно от основните му учения е, че хората могат и трябва да преживяват теория (буквално „съзерцание“ или пряко преживяване на Бог). Епископ Стефан смята това за ненужно.

2. Симеон вярва, че директното преживяване дава на монасите властта да проповядват и да дават опрощение на греховете, без да е необходимо официално ръкополагане. Епископ Стефан смята, че това е опасна ерес.

3. Симеон учи, че заставането под ръководството на духовен баща е от съществено значение за онези, които имат сериозно отношение към духовния живот. Епископ Стефан смята, че това е опасно, тъй като не всеки духовен водач е автентичен.

Симеон се противопоставя на формализма в Църквата и поучава за необходимостта от кръщение в Духа, което трябва да следва водното кръщение. Това включва покаяние и обръщане към Исус Христос и осъзнаването Му като Господ и Спасител. Означава лично преживяване на Бога, под което той има предвид обожението. В своето мистично учение той следва по-ранната традиция на Дионисий Ареопагит и Максим Изповедник. Той смята, че хората могат да достигнат тук, на земята, до видение на Бог в смисъл на виждане на Божествената светлина, нетварна и невидима. Той проповядва, че всеки, не само монасите, който е достатъчно искрен, може да има такъв тип видение. Излишно е да казваме, че това е чист неоплатонизъм.

Григорий 

През XIV век започва движение на радикален мистицизъм, основано на съзерцателна молитва. Григорий Палама (1297–1360) е изразител на това движение, което бива прието от Църквата. В крайна сметка той става архиепископ на Солун. Той също така представлява мистично движение, което принадлежи на квиетистката секта на исихастите (мълчаливите), които се специализират в мълчаливата молитва. Той е свързан и с манастирите в Атон. Другият център на движението е България, където Теодосий Търновски става негов защитник, основавайки манастир в Килифарево. Техниката е развита, за да бъдат победени страстите и по този начин да се постигне „вътрешно спокойствие“ (исихия), донякъде напомнящо будизма, от което състояние може да се пристъпи към „съзерцанието“ (типично неоплатонистична дума) на Бог. Акцентът е върху тихата медитация, препоръчителна конкретна физическа поза: брадичката лежи на гърдите, очите са приковани към пъпа, „мястото на сърцето“. Дишането е внимателно регулирано и се чете проста молитва към Исус: „Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме“. Целта на упражнението е да се постигне видението на божествената светлина и единението с Бога (т.е. обожествяване). По този начин Григорий твърди, че Бог може да бъде видян и познат директно (гностическа идея, която е опровергана от апостол Йоан в 1 Йоан 4: 12). Обаче тогавашната теология твърди, че Бог е изцяло Непознаваем (вж. неоплатонистичното влияние). Григорий заобикаля този проблем, като твърди, че Бог е недостъпен в Своята същност, но не и в Своите енергии. Това всъщност е типично за времето схоластично издребняване. Той твърди, че въпреки че не можем да познаваме или да участваме в Неговата същност (най-съкровеното му същество), ние можем да участваме в Неговите енергии, Неговата активност към нас, Неговата благодат. Това е възглед за благодатта, който е  в пълно противоречие с учението на Новия завет по този въпрос. Въпреки това то се използва, за да подкрепи православната идея за прославяне, което се твърди, че се постига чрез прогресивното поглъщане на енергиите на Христос.

Варлаам, неговият главен противник, го обвинява, че е еретик. Той предприема двустранна атака срещу католическия схоластицизъм (особено арогантността на Тома Аквински, който твърди, че знае всичко за Бога, използвайки философията) и източния мистицизъм (олицетворен от Григорий). Той осмива молитвения метод на Григорий и твърди, че Бог може да бъде познат само косвено (той е фен на Псевдо-Дионисий и апофатичната школа). В отговор Григорий публикува книга, озаглавена Триади в защита на светите исихасти, която съдържа неговите идеи. През 1344 г. Григорий дори е отлъчен от Църквата. Но през 1347 г. на власт идва нов император (Иван VI), който е благоразположен към Григорий и го назначава за епископ на Солун. През 1351 г. Константинополският събор оправдава Григорий по всички предишни обвинения и по този начин неговото учение е прието като официално във всички източни православни църкви. Западната църква обаче отхвърля това решение и така пропастта между Изтока и Запада става още по-голяма.

Изповедта на Доситей (1672 г.) 

Това изявление на вярата бележи реакцията на Православната църква към един от нейните богослови, който симпатизира на „протестантските идеи“. Тя е важна, защото служи за кристализиране на противопоставянето на Източната църква срещу Реформацията на Запад. Следователно това е източният еквивалент на Трентския събор.

Кирил Лукарис (1572–1638) е богослов, който става патриарх на Александрия през 1602 г. и на Константинопол през 1620 г. През 1629 г. той създава творба, озаглавена Източните изповедания на християнската вяра, в която се опитва да съчетае лека ортодоксалност с лека форма на калвинизъм. Той вярва силно в непогрешимостта на Библията, предопределението, оправданието чрез вяра и отхвърля доктрината за транссубстанциация. Също така учи, че Църквата е подчинена на Писанието и може да греши. Той идва от Крит, който по това време е колония на Венеция и така има достъп до венецианския университет в Падуа. Венеция е дискретно гостоприемна към протестантите, въпреки репресиите на Контрареформацията в останалата част на Италия. Кирил се стреми да защити Православието срещу Рим и намира съюзници сред протестантите в Полша, където работи. Той създава печатница в Константинопол и в нея печата Новия завет на новогръцки език, но машината става обект на нападение от тълпа католици. Той също така представя на Англия копие на Александрийския кодекс (Codex Alexandrinus), който е по-добър от Текстус рецептус (Textus Receptus), на който се основават предишните протестантски преводи.

За негово нещастие по същото време, когато той издава книгата си, в Константинопол действат йезуитите. За да го осъди, Православната църква използва своя най-голям апологет Петър Могила, който си сътрудничи с католиците. През 1638 г. е оказан натиск върху турското правителство да го екзекутира и той е удушен по заповед на султана, а тялото му хвърлено в Босфора. След смъртта му има остра реакция срещу възгледите му в Православната църква и те са многократно осъждани. Най-важната от реакциите е Изповедта на Доситей, съставена от патриарха на Йерусалим – Доситей – и одобрена от Йерусалимския синод през 1672 г. В нея се отбелязва следното: Библията е наистина вдъхновена от Бог, но също така вдъхновени са и църковните събори. Библията е вдъхновена почти само по силата на позицията на Църквата, тъй като едното е продукт на другото. 

Предопределението се дефинира в рамките на арминианското разбиране на думата предузнание. Оправданието е чрез вяра и дела: то не означава еднократно и вечно оправдание на грешника (веднъж завинаги). Добрите дела заслужават награда. Но без Божията благодат добрите дела не допринасят за спасението. Потвърдена е доктрината за транссубстанциацията.

Мисионерска експанзия на Източната църква

Юстиниан е отговорен за съживяването на мисионерското видение, защото Църквата се захваща за мисионерска работа в зората на неговите завоевания. Той си връща контрола над Северна Африка от вандалите. Също така започва експанзия в Нубия. Около 75 години по-късно започва османската инвазия. След това единственият път за разширяване, който остава за Православната църква, е Югоизточна Европа и Русия. Но всеки мисионерски тласък трябва да бъде упълномощен от държавата, тъй като Църквата и държавата са едно цяло.

След това започва голямо съперничество между Изтока и Запада за това кой ще евангелизира пръв народите, които стоят географски между тях: славяните и българите. В частност България се превръща в основна точка на разногласия между източното и западното християнство. Сериозно развитие настъпва, когато Фотий става патриарх на Константинопол през 858 г. Именно при него започва интензивна мисионерска дейност сред славяни, българи и руси. Това съвпада с нов златен век при новата македонска (всъщност арменска) династия. Фотий утвърждава Солун като база, в която изпраща своите ключови ръководители на мисията Кирил и Методий. Работата започва в славянското царство Моравия и по-късно се разпространява в Сърбия и България. Това е така, защото Ростислав, княз на Моравия, през 860 г. моли византийския император Михаил III да изпрати мисионери, които да обучат народа му в християнската вяра. Причината за това е, че той иска да се освободи от контрола на Карл Велики. В отговор Константинополския патриарх Фотий изпраща двамата гръцки братя Кирил (827–869) и Методий (825–885). Те имат предимството да са израснали близо до славяните, които са се заселили в Охрид и затова знаят славянския език. Преди да тръгнат на мисия, те подготвят азбука за език, дотогава непритежаващ писменост. По този начин византийската култура се разпространява сред славянските племена. През 860 г. те участват в мисия при хазарите. Две години по-късно са изпратени в Моравия. Тази моравска мисия е успешна в първите три години, но всички дългосрочни резултати са загубени, когато нахлуващите маджари унищожават държавата Моравия. Църквата в тази област впоследствие се развива под влиянието на западната Католическа църква. Работата на братята обаче не се проваля, защото техните ученици (Климент и Наум) пренасят посланието и славянските книги на юг към Охрид, който след това действа като трамплин за мисия в България. Българите се привързват горещо към тази нова религия и култура. Освен това византийското християнство е изнесено от Охрид в Русия през Константинопол.

Кирил постъпва в манастир в Рим през 868 г., но скоро след това умира. Методий е ръкоположен за епископ, за да бъде изпратен обратно при славяните, но германските епископи се противопоставят на завръщането му в Моравия и той е затворен за известно време от княз Святополк. Папата осигурява освобождаването му и по-късно го посвещава  за епископ на Панония. Починал е във Велехрад в Чехия.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History