АПОЛОГЕТИЧНИ ВЪПРОСИ
В увода поставихме шест общи въпроса или възражения срещу християнската вяра, които обикновено се повдигат от нехристияните. Ще коментираме накратко всеки от тях.
1. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ВЯРВАМЕ НА БИБЛИЯТА?
Всички християнски апологети имат като част от своята „длъжностна характеристика“ задачата да убедят хората да приемат Библията като Божие слово – боговдъхновено Писание. Апологетите използват различни подходи за постигане на тази цел. Някои виждат въпроса за Библията като заключение или крайна точка на своята апологетика. Обикновено те се стремят да покажат логично истинността на библейския мироглед, след това да защитят истинността на централните библейски твърдения, направени от Исус Христос, и едва тогава да представят Библията като Божие слово. Други апологети защитават истинността и вдъхновението на Библията индуктивно, като третират Библията като исторически извор и защитават автентичността и точността на този източник във всеки основен аспект. За разлика от тези подходи, някои апологети настояват, че божественият авторитет на Библията трябва бъде представен като единствената приложима основа за всички знания; за тях вдъхновението на Писанието е началото, а не краят на спора. Други апологети се фокусират не върху защитата на учението за боговдъхновеността на Библията, а върху това да доведат нехристияните до лична среща с Исус Христос чрез четене на Писанието.
2. НЕ ВОДЯТ ЛИ ВСИЧКИ РЕЛИГИИ ДО БОГ?
Въз основа на презумпцията, че претенциите на религията за (абсолютна) истина са неоправдани, много хора днес твърдят, че всички религии са адекватни, за да задоволят нуждите, които християнството задоволява. Апологетите, използващи различни методи, са склонни да отговарят на това убеждение по различни начини. Някои се опитват да покажат, че всички нехристиянски религии са нелогични. Други представят доказателства в подкрепа на уникалния статус на християнството сред религиите по света. А трети направо отхвърлят възражението, като отговарят, че християнството изобщо не е религия.
3. КАК ЗНАЕМ, ЧЕ БОГ СЪЩЕСТВУВА?
Всички християнски апологети, разбира се, са загрижени да доведат нехристияните до познаване на Бога. Те обаче се различават значително по това какви видове аргументи считат за приложими средства за убеждаване на нехристияните, че Бог изобщо съществува. Някои апологети използват аргументи, предназначени да докажат категорично, че Бог съществува, докато други използват аргументи, които си поставят за цел само да покажат, че не е неразумно да се вярва, че Бог съществува. Трети са критични към традиционните аргументи за съществуването на Бог, като предпочитат или косвен аргумент, или изобщо никакъв аргумент. Някои апологети дори твърдят, че аргументите за съществуването на Бог всъщност могат да попречат или да възпрепятстват истинската вяра.
4. АКО БОГ СЪЩЕСТВУВА, ЗАЩО ДОПУСКА ЗЛОТО?
Помолете десет нехристияни на случаен принцип да дадат две възражения срещу християнската вяра и твърде вероятно девет от тях да споменат това, което е известно като „проблема със злото“: Как така има зло в свят, създаден от всемогъщ и вселюбящ Бог? Християнските апологети отговарят на това предизвикателство чрез различни стратегии за аргументация. Някои твърдят, че християнският мироглед не изключва съществуването на злото и страданието. Други твърдят, че въпросът е безочлив и не може да му се отговори рационално. Но тъй като това вероятно е възражение номер едно срещу християнската вяра, апологетите трябва да се занимаят сериозно с този въпрос.
5. НЕ СА ЛИ ЧУДЕСАТА В БИБЛИЯТА ДУХОВНИ МИТОВЕ ИЛИ ЛЕГЕНДИ, А НЕ БУКВАЛНИ ФАКТИ?
Съвременната критика към Библията доведе до широкоразпространеното вярване, че книгите на Библията като цяло не са били написани когато или от когото традиционно се смята, че са написани. По-лошото е, че обикновено се смята, че разказите на Библията не са исторически разкази, а по-късни митове или легенди, които всъщност много слабо се основават на фактите. По-специално, много хора днес разглеждат библейските разкази за такива основополагащи чудотворни събития като прекосяването на Червено море в книгата Изход или възкресението на Исус от мъртвите като символични митове, учещи на непреходни духовни истини, а не като чудотворни исторически събития. Християнските апологети подхождат към библейските чудеса по различни начини. Някои се стремят да ги направят правдоподобни, като първо докажат съществуването на Бог. Други апелират директно към историческите доказателства, за да покажат, че тези събития са се случили и всъщност посочват библейските чудеса като доказателство за съществуването на Бог. Други обаче гледат на чудесата като на Божии действия в света в отговор на вярата и критикуват традиционните апологетични аргументи като стремеж да се основава вярата на чудеса. Отново апологетите, които са съгласни, че са се случили библейските чудеса, имат значително различни подходи за защита на вярата в тези чудеса.
6. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ВЯРВАМ ТОВА, КОЕТО ТВЪРДЯТ ХРИСТИЯНИТЕ ЗА ИСУС?
Повечето нехристияни са готови да признаят, че вярата в Исус може да бъде полезна или смислена за християните, но имат проблем с твърдението, че вярата в Исус е необходима за всички хора, защото това, което християните вярват за Исус, е истината. Освен това днес много нехристияни смятат, че библейската наука поставя под въпрос традиционния християнски възглед за Исус като свръхестествен възкръснал Спасител и Господ. Апологетите използват различни аргументи, предназначени да накарат нехристияните да видят и приемат твърденията за истинността на Исус. Някои използват аргумента, че Исус трябва да е това, което Библията казва, че е, защото никое друго обяснение не е смислено. Други представят фактически доказателства за живота, смъртта и особено за възкресението на Исус, настоявайки, че това е достатъчно, за да се опровергаят съвременните антибиблейски теории за Исус и да се докажат християнските твърдения за Неговата истинност. Други апологети пък твърдят, че самият Исус е най-добрият негов аргумент: че нехристияните трябва просто да се сблъскат с личността на Исус в евангелията. Те признават, че библейската наука не ни предоставя традиционния библейски Христос, но твърдят, че тя не би могла и наистина не трябва да се очаква да го направи: Христос на вярата надхвърля „Исус на историята“ и трябва да бъде намерен чрез вяра, а не чрез историческо изследване. Така по толкова основен въпрос – защо нехристияните трябва да повярват в Исус, християнските апологети предлагат някои поразително различни отговори.
Как всеки от четирите апологетични подхода отговаря на шестте апологетични въпроса, повдигнати тук, и как тези отговори могат да бъдат интегрирани, ще бъде разгледано в третата глава на всяка от останалите части на тази книга (глави 6, 10, 14, 18 и 22).
4. Класическа апологетика – основана на разума: Анселм, Аквински, Ходж, Уорфийлд →
Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж.
Превод: Георги Титков
Източник: 3. Issues and Methods In Apologetics