Първи кръстоносен поход
ПЪРВИЯТ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД започва едва година по-късно. Армията наброява около 45 000 души, от които само към 15 000 всъщност са рицари. След обсадата на Тарс Балдуин приема титлата граф на Едеса от арменците и отказва да продължи по-нататък. Тези, които остават, побеждават основната турска сила, докато прекосяват турските територии, и обсаждат Антиохия, която накрая успяват да превземат. До този момент те са загубили половината от състава си. Кръстоносците също така разгромяват още една турска армия, изпратена да превземе града. От Антиохия едва около 15 000 продължават към Йерусалим, като успяват да го превземат, побеждавайки египетския фатимидски гарнизон без особени проблеми, но настояват да екзекутират голям брой от пленените си врагове (включително евреи). Отнема им четири години от началото на кръстоносния поход, за да стигнат до Йерусалим и да го превземат. Само 10% от първоначалните сили достигат Йерусалим. Те се установяват по крайбрежната ивица, тъй като селджукските турци (които контролират Сирия) и фатимидите в Египет враждуват помежду си. Другите две мюсюлмански сили не се интересуват от съдбата на Палестина.
За да стигнат до Йерусалим обаче мнозина от кръстоносците трябва да минат през Константинопол (който е почти десет пъти по-голям от който и да е западен град), където, за голяма изненада на императора, те се държали почти като завоевателна армия.
Голяма част от населението на Сирия и Палестина са християни монофизити (особено арменците в Едеса), въпреки че са управлявани от мюсюлмани. Това помага на кръстоносците. Но гръцките християни във Византийската империя не се присъединяват към свещената война, защото са подозрителни към кръстоносците. За византийския император е притеснително да научи, че четирима от осемте водачи на Първия кръстоносен поход са нормани – същите, които по-рано го нападат в Италия в опит да отнемат земя от неговата империя.
След като постигнат целите си в Палестина, кръстоносците създават редица кралства. Официално има само едно: кралството на Йерусалим, но поради съперничещи владетели са създадени други. Това са: Графство Едеса (днешна Урфа), Княжество Антиохия и Графство Триполи. Повечето рицари след пристигането си незабавно се връщат обратно в Европа, след като са „изпълнили своя дълг“. Нужно е обаче да се извърши консолидация. Това се случва при Балдуин I (1100–1118 г.) чрез основаването на два рицарски ордена за защита на Светите земи: рицарите тамплиери и рицарите хоспиталиери. Първоначално орденът на тамплиерите е основан, за да защитава поклонниците, пътуващи от крайбрежието до Йерусалим, а хоспиталиерите – за да се грижат за болните поклонници в Йерусалим. Подсигурени са превзетите пристанища, а морските връзки са осигурени от генуезки кораби, които доставят провизии. До 1154 г. кръстоносците превземат двата останали центъра на съпротива (Тир и Ашкелон) и контролират непрекъсната брегова линия от Латакия до Яфа. Европейците са насърчавани да се заселят в Палестина като свободни мъже (а не като крепостни). За да контролират вътрешността, те трябва да разчитат на верига от замъци (особено в Сирия), които построяват, но страдат от липса на работна ръка. Те са обслужвани предимно от двата наскоро сформирани кръстоносни ордена, които от своя страна набират наемници. Тамплиерите никога не наброяват повече от 300 човека.
Най-положителният резултат от Първия кръстоносен поход е, че византийският император си връща западната половина на Мала Азия, която е загубил от турците, но след това тя попада под западен контрол, когато кръстоносците основават свои собствени държави в Палестина. Всъщност цялата Византийска империя попада под икономическия контрол на Запада, по-специално на Венеция, на която са предоставени изключителни търговски права в замяна на възстановяването на земи, завзети преди това от турците.
По-късно мюсюлманите се прегрупират и започват настъпление, превземайки кралство Едеса през 1144 г. Зенги и голяма армия, в която влизат и мюсюлмани кюрди, се възползват от временното отсъствие на херцога на Едеса и превземат града през 1144 г. Този инцидент шокира цяла Европа и предизвиква Втория кръстоносен поход.
Превод: Георги Титков