Какво е херменевтика на траекторията? Какво е херменевтика на изкупителното движение?

Херменевтиката е изучаването на принципите и методите за тълкуване на текста на Библията. Херменевтиката на траекторията или херменевтиката на изкупителното движение (RMH) е херменевтичен подход, който се стреми да намери тема в текста и да следва нейната „траектория“ в цялото Писание, за да види как постепенно Бог работи да „изкупи“ тази област от живота и да придвижи света към по-добър стандарт. След като траекторията бъде идентифицирана, тя се екстраполира в днешния свят, за да видим как трябва да гледаме на същата тема днес.

Първата задача на херменевтиката на траекторията или херменевтиката на изкупителното движение е да се види темата от гледна точка на първоначалните получатели. След това темата се проследява по продължаваща „траектория“ през историята (или поне през библейското свидетелство). И накрая се предполага, че траекторията на темата ще продължи извън Новия завет, за да засегне проблемите в нашия свят днес.

Въпросът за робството често се използва за илюстриране на херменевтиката на траекторията или херменевтика на изкупителното движение. В първите части на Писанието робството е прието като нормална част от културата дори сред евреите. Законът на Мойсей обаче ограничава това, което може да се прави с робите и осигурява хуманно отношение, в сравнение с това, което позволяват околните култури. Такива правила показват „траекторията“, която Бог възнамерява да предприеме по отношение на робството. В Новия завет господарите са увещавани да се отнасят добре към своите роби (Колосяни 4:1), а Павел посочва един роб като свой брат в Христос (Филимон 1:16). Това продължава „траекторията“ на изкуплението. Според херменевтиката на траекторията можем да следваме пътя, по който Писанието естествено ни насочва, и да заключим, че Бог желае освобождаване на робите. Въпреки че не съществуват текстове в Писанието, които да отменят робството напълно, можем да заключим от „изкупителното движение“ в рамките на Писанието, че Божията воля е край на робството, за да се подобри обществото. Проследявайки траекторията, започнала в Писанието, можем да стигнем до логическо заключение.

Така ние виждаме, че херменевтиката на изкупителното движение или херменевтиката на траекторията е свързана главно със социалната етика. Тя се опитва да даде отговори на онези съвременни въпроси, които Библията не разглежда пряко, като намира „изкупителния дух“ зад действителния текст на Писанието и „изработва“ или развива етиката, съдържаща се в зародиш в Библията. Други въпроси, които се засягат от привържениците на херменевтиката на траекторията, включват хомосексуалността и ролята на жените в служението.

По самото си определение херменевтиката на траекторията или херменевтиката на изкупителното движение надхвърля казаното от Писанието. Тя разчита на „логическо продължение“ на Писанието за прилагането му в съвременния живот. Привържениците на херменевтиката на изкупителното движение не виждат подхода си като противоречащ на по-традиционния, граматическо-исторически метод на екзегеза.

Херменевтиката на траекторията или херменевтиката на изкупителното движение обаче крие някои опасности в подхода си към Писанието. Едната вече беше спомената – следването на „траектория“ по някакъв библейски принцип надхвърля това, което Писанието всъщност казва по даден въпрос. Ако библейската етика по някакъв начин е била „непълна“, както казва херменевтиката на изкупителното движение и трябва да бъде „доразвита“ извън Писанието, тогава кой трябва да начертае „траекторията“ и къде свършва тя? Ако логиката води до „крайна етика“, която се различава донякъде от изричното учение на Библията, тогава тази „крайна етика“ по-добра ли е от етиката на Библията? Ако е така, не сме ли заменили авторитета на Писанието със собствените си разсъждения?

Друга слабост на херменевтиката на траекторията или херменевтиката на изкупителното движение е нейното силно осланяне на познанието за културата, в която е писано Писанието. За да начертае „траекторията“ на етичен въпрос, библейският изследовател трябва да разбере как учението на Библията противоречи на различните култури в историята. Но такова знание невинаги е налично и дори когато е, то не е достъпно за всички и затова не може да се разглежда като необходимо за разбиране на библейското послание. Граматично-историческият метод на тълкуване също се стреми да разбере културната среда, в която е написана Библията, но само като въпрос на добра екзегеза.

По-добре, вместо да се опитваме да гадаем накъде Библията „може би се е била насочила“, да изучаваме това, което Библията всъщност казва.

Превод: Георги Титков

Източник: What is trajectory hermeneutics?