Защо християните трябва да са загрижени относно „Превод на страстта“ (The Passion Translation – TPT)
Изкушавали сте се някога да промените дума от Библията, за да ѝ придадете смисъла, който вие желаете? Били ли сте склонни да пропуснете определени стихове, които са ви карали да се чувствате неудобно…, или да добавите такива, които ви карат да се чувствате малко по-комфортно? Библейският учен и специалист по Стар завет, член на Комитета по превода на Новата международна версия (New International Version), д-р Андрю Шийд, смята, че точно това се е случило с книгата Псалми от „Превод на страстта“ (The Passion Translation – TPT). В скорошен брой на международно евангелско рецензирано богословско списание Шийд описва TPT като:
…изоставящ всякакъв интерес към текстовата акуратност, играещ бързо и свободно с оригиналните езици и вмъкващ толкова много нов материал в текста, че става поне 50% по-дълъг от оригинала. Резултатът е силно сектантски превод, който вече не се счита за Писание; маскирайки се като Библия, TPT заплашва да оплете цели църкви в робство на фалшив бог.
Това са силни думи, които описват най-продавания превод на Библията1, за който говорят възторжено някои добре известни църковни водачи. Шийд и други високо ценени християнски учени обаче реагират различно.2 Ето три кратки аргумента:
1. TPT не е преведен от заслужаващи доверие учени, които владеят библейските езици.
Библейските преводи обикновено се правят от екипи от учени, които владеят отлично оригиналните езици. Имало е изключения с единствен преводач като Уиклиф, Тиндейл и популярната парафраза на Библията „Посланието“ (The Message Bible). Авторите на тези произведения обаче са квалифицирани и уважавани в областта на библейския превод. За разлика от тях, единственият преводач на TPT, Брайън Симънс, не владее библейските езици и няма необходимата легитимност за създаването на точен превод на Библията.
Друго нещо, което отличава TPT от тези преводи с единствен автор, е твърдението на Симънс, че Исус го посетил лично, завел го в небесната библиотека и му възложил да напише превода. Той твърди, че е получил достъп до „изтегляне на информация“ и до „тайните на еврейския език“ от самия Исус. Симънс дори признава, че е имал минимален предишен опит в библейските езици и се е нуждаел от помощта на Господ, за да превежда.3
Ако всичко това не е достатъчно тревожно, в цитираното по-горе телевизионно интервю той твърди, че Исус обещава да го вземе отново на небето и да му даде съвсем нова глава от Евангелието от Йоан, която все още не е открита – глава 22.
Въпреки че уебсайтът на TPT заявява, че екип от „уважавани учени и редактори“ е оценил материала, имена не се посочват. Надеждните версии на Библията са защитени от вмъкването на индивидуални пристрастия, интерпретации, деноминационна теология и лични предпочитания чрез използване на екипи от учени, които имат една цел: вярност към оригиналните думи и значения на текста.
2. TPT добавя към текста или променя значението.
В своята рецензия на Псалмите от TPT Шийд отбелязва, че крайният резултат е поне 50% по-дълъг от оригинала. Ето един пример:
Псалм 18:1
NIV: „Обичам те, Господи, моя сила.“
ESV: „Обичам те, о, Господи, моя сила.“
KJV: „Ще те обичам, о, Господи, моя сила.“
РИ, ББД 2015: „Обичам Те, Господи, сила моя.“
Сравнете ги с превода на Симънс:
TPT: „Господи, страстно те обичам! Искам да те прегърна, защото сега си ми станал Сила!
На пръв поглед този превод може да не изглежда много проблематичен – да обичаш Бог със страст е добро нещо. Шийд обаче обяснява, че за да бъде даден превод верен, той не трябва да „добавя или отнема от оригиналните думи или да променя значението им.“ По-нататък той предупреждава, че дори ако преводът като цяло е верен, тези допълнения могат в съвкупността си да създадат картината на един различен бог – подобно на „Превод на новия свят“, използван от свидетелите на Йехова.
Заедно с добавянето на думи, TPT също променя значението на текста на няколко места. Шийд отбелязва, че TPT често променя формата на речта от разговор относно Бог или други в пряко обръщение към Бога; променя конкретни образи в по-абстрактни такива и премахва исторически препратки – дори изтрива около половината места, където се споменават врагове и народи.
Библейският учен д-р Андрю Уилсън отбелязва:
„Преводът“ TPT вмъква всякакви понятия, думи и идеи, за които оригиналът не прави какъвто и да е намек (въпреки че понякога бележките под линия посочват: „подразбира се от контекста“).
3. Ръкописните източници са ненадеждни.
Без да се задълбочаваме в подробностите на науката за текстовия критицизъм, стандартът сред учените е да използват най-ранните и/или най-надеждните ръкописи при превода на Библията. (Понякога най-ранният ръкопис не е най-надеждният, но учените, специализирани в тази област, се стремят да открият най-добрите ръкописни доказателства за даден текст.)
Противно на единомислието на огромното мнозинство учени, TPT твърди, че Новият завет може да е написан на арамейски език, а не на гръцки.4 Така Симънс превежда част от своя Нов завет от арамейски, а не от по-ранните и по-надеждни гръцки ръкописи.
В рецензията си за TPT на книгата Римляни, д-р Лайънъл Уиндзор пише:
Арамейският език е бил език, който се е говорел в Източното Средиземноморие. Той бил често употребяван в Сирия, Юдея и т.н. Исус вероятно го е говорил и Павел вероятно също го е знаел. Но никой не мисли, че Павел всъщност е писал книгата Римляни на арамейски. Защо би го направил? Много малко хора в Рим биха го разбрали, ако беше направил това.
Андрю Шийд обобщава: „TPT показва малко разбиране както относно процеса на текстовия критицизъм, така и на самите текстови източници.“
Заключителните думи на Шийд са кратки:
TPT не просто е нов превод; това е нов текст и неговият авторитет произтича единствено от неговия създател. Подобно на Джоузеф Смит и Книгата на Мормон, Брайън Симънс създава ново писание с потенциал да властва като канон над една нова секта. Съдейки само от книгата Псалми, бих казал, че това ще бъде християнска секта и че за разлика от мормонския култ, писанията му ще насочат своите съмишленици към спасителна вяра в Бог Син, разпнатия и възкръснал Господ Исус. Но TPT не е Библия и всяка църква, която я третира като такава и я приема като канон, чрез това действие ще се превърне в неортодоксална секта. Ако преводът беше обозначен като коментар към Писанието, нямаше да е необходимо да пиша тази рецензия; но да го представя като Писание е престъпление срещу Бога.
Божието слово е съвършено и не се нуждае от разкрасявания, промени или добавени емоционални краски. В оригиналните езици Писанията са точно това, което Бог ни е съобщил, а нашите преводи трябва да се стремят да предадат думите Му възможно най-вярно и коректно. TPT не успява да улови чистотата, вложеното значение и тона на библейските текстове и следователно не трябва да се нарича „превод“, нито трябва да се използва като такъв.
Бележки:
1. По време на писането на тази публикация преводът ТРТ на Новия завет е на 23-то място в библейската категория на електронната книжарница Амазон.
2. Вж. рецензията на д-р Андрю Уилсън тук и рецензията на д-р Лайънъл Уиндзор тук. Вж. и поредицата от публикации на автора Холи Пивец по въпроса за TPT тук.
3. В интервю за подкаста на Академията на Уелтън, Симънс заявява: „Имах минимален предишен опит в библейските езици, така че, да, честно казано, това беше нещо, с което Господ наистина ми помогна (14:52).
4. При представянето на изданието от 2013 г. на „Писма от небето от апостол Павел“ (Five Fold Media) Симънс пише: „Някои учени сега клонят все повече към мнението, че арамейските и еврейските текстове на Новия завет са оригиналните ръкописи и че много от гръцките текстове са копия и второ поколение от оригиналите! Това коренно променя концепциите за превод и ще доведе до много нови преводи на Новия завет, базирани на арамейски.“
Превод: Георги Титков
Източник: Here’s Why Christians Should Be Concerned About The Passion Translation of the Bible