Киприан

 

Киприан (205–258). Роден в Картаген в благородно семейство, той се обръща към Христос през 264 г. и три години по-късно е ръкоположен за епископ. Подобно на Тертулиан, той е юрист, но логиката му го отвежда твърде далеч в богословски план. Той разсъждава, че Старият завет е постановил, че трябва да се принасят жертви. Тъй като Старият завет е Божият закон, следва, че християните също трябва да имат жертва, която да принасят, която по някакъв начин е свързана с евхаристията. Тълкуванията на твърденията на Киприан са различни. Някои смятат, че той само загатва, че евхаристията включва жертва на препосвещение, в която Христос отново се освещава заедно с вярващия, което откровено казано изглежда изсмукано от пръстите. От друга страна, Киприан наистина казва, че евхаристията може в определен мистичен смисъл да облагодетелства мъртвите, в което Тертулиан също вярва! Ако това е само жертва на препосвещение, трудно е да се разбере защо то би могло да бъде от полза за мъртвите. Освен това не би бил необходим свещеник, за да принесе такава жертва. Така че католиците вероятно са прави в извода, че Киприан е православен според техните стандарти.

Той стига до заключението, че служителите са свещеници, които принасят жертва. За Киприан християнският епископ (т.е. председателстващият старейшина или пастор) е еквивалент на старозаветния първосвещеник. Всяка църква има само един законен епископ, който би могъл да проследи своето правоприемство (чрез полагане на ръце) до апостолите, на които Петър е бил водач. За да укрепи позициите си срещу донатистите, той настоява за абсолютното върховенство на епископа. За него Църквата е християнската версия на народа на Израил с ясни граници, отвъд които няма спасение.

При кръщението обаче той не вижда паралел със старозаветното обрязване. Но той го смята за магически ритуал, който трябва да се извършва върху бебетата, тъй като те имат наследствена вина, която трябва да бъде измита. На Киприан му се налага да се занимава с екстремисти – донатисти в Картаген и новациани в Рим. Те се разделят по въпроса за повторното кръщение (на схизматик или отпаднал християнин обратно в Католическата църква). Стефан I се опитва да наложи на Киприан умерения си възглед, но Киприан не приема и твърди, че всеки епископ трябва сам да решава въпроса. По този начин той се противопоставя на претенцията на епископа на Рим да бъде върховен, а всички останали епископи да му бъдат подчинени. Всъщност съпротивата срещу началото на папството е силно подчертана в Северна Африка и Мала Азия.

Източната църква с нейната симпатия към мистицизма и метафизиката завършва по-голямата част от богословското си мислене до IV век, по което време изглежда, че то заглъхва. През това време Западът се интересува повече от законовата и практическата страна (особено Тертулиан). Но от V век нататък Западът поема водещата роля под ръководството на един човек (Августин). Изтокът е склонен към прекомерно одухотворяване, а Западът към свръхбуквалност.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History