АТАНАСИЙ

АТАНАСИЙ (295–373), макар и известен като поборник на ортодоксалността, също е повлиян от гръцката философия. Той е с толкова тъмен тен на кожата, че враговете му го наричат „черното джудже“. Всъщност е копт (т.е. потомък на древните египтяни), близък приятел на пустинните монаси и герой за местните хора.

Атанасий вярва, че прославянето на човека означава неговото обожение. Това издава влиянието на платонизма, който има тенденция да не разделя божественото и човешкото. Според платонизма човекът има божествена искра, за която тялото е като затвор. Освен това Атанасий никога не е бил сигурен дали Исус е имал човешки дух, или не. Един от учениците на Атанасий, Аполинарий, твърди, че в Исус божественият Логос замества човешкия дух. За него това е необходимо, защото вярва, че човешкият дух (ум) е седалището на греха. Следователно Аполинарий е монофизит, който оказва влияние на Кирил и богословието на Александрийската църква.

Адам преди грехопадението е изобразен в писанията на Атанасий като гръцки философ: той прекарва времето си в съзерцание на Словото (образа на Отец). Умът му няма нищо общо с тялото му. Той надхвърля всички телесни желания и усещания и съзерцава „интелектуалната реалност“. Но Адам се обръща от интелектуалната реалност и започва да се занимава със своето тяло и неговите усещания, като по този начин изпада в плътски желания. Разбира се, това, което Атанасий има предвид, е че преди грехопадението умът на човека доминира над тялото му, а след грехопадението телесните му апетити са поробили ума му, но той представя всичко по начин, който показва влиянието на гръцката философия, и в частност на Ориген.

Атанасий е първият, който обръща сериозно внимание на статута на Святия Дух. Неизвестна египетска група, наречена „тропици“, поучава за божествеността на Сина, но не и на Духа – те го смятат за сътворен. Техният епископ Серапион пише на Атанасий за съвет как да се бори с тях и Атанасий отговаря с поредица писма до Серапион. В тях Атанасий заявява, че Духът е божествен и изхожда от Отца (но не и от Сина).

Западният аналог на Атанасий е Иларий Пиктавийски, който се бори с арианството на Запад, въпреки че е заточен. Той е първият, който недвусмислено се придържа към пълната божественост на Святия Дух.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History