fbpx

Blog

All Blog Posts

Апологетика и свързани термини

Апологетика и свързани термини

Обичайно употребата на термина апология се отнася до специфична дейност в защита на вярата. Апологията може да бъде писмен документ, реч или дори филм; възможна е употребата на всякакъв тип средства за комуникация.

Апологетът е някой, който представя апология или практикува защита на вярата. Апологетите могат (и в действителност) развиват техните апологии в различни интелектуални контексти, тоест те могат да предлагат защита на християнската вяра по отношение на научни, исторически, философски, етически, религиозни, богословски или културни въпроси.

Терминът „апологетика“ може да бъде дефиниран по няколко начина. За яснота ще предложим един полезен начин за разграничаване на тези значения според начина, по който често се употребяват. Апологетика (като съществително) ще дефинираме като специфичен подход при защитата на вярата. Например можете да чуете за апологетиката на Франсис Шефър или за Томистична апологетика (на Тома Аквински). Разбира се, ние често използваме прилагателното апологетичен, когато говорим по въпроси, свързани с апологетиката, напр. апологетичната мисъл на Уилям Парли.

Апологетика освен това се използва и по още три начина. Може би най-често тя се отнася до дисциплината, занимаваща се със защитата на вярата. Второ, думата може да се отнася до общата група подходи или системи, създадени за защита на вярата, както когато говорим за доказателствена апологетика или реформирана апологетика. Трето, думата понякога се отнася до самата практика на защитаване на вярата – в смисъл на действията по представяне на апология или апологии в защита на вярата. Тези три употреби лесно се различават според контекста, така че ще използваме и трите в тази книга.

Последно, метаапологетиката се отнася до изучаването на същността и методите на апологетиката. Този термин е влязъл в употреба едва наскоро и все още се използва рядко. Марк Хана определя метаапологетиката като „поле за изследване на методите, концепциите и основите на апологетичните системи и перспективи“. Докато апологетиката изучава защитата на вярата, метаапологетиката изучава теоретичните проблеми и въпроси, лежащи в основата на защитата на вярата. Затова е очевидно, че метаапологетиката е клон от апологетиката; тя се фокусира върху принципните, фундаментални въпроси, които трябва да получат добър отговор, за да бъде практиката на апологетиката здраво основана на истината. Думата „метаапологетика“ също може да се използва за конкретна метаапологетична теория, като например реформираната метаапологетика на Корнелиус ван Тил или неотомистичната метаапологетика на Норман Гайслер.