Преглед на църковната история – Д-р Стивън Ечес
Въведение
Християнството започва като еврейска секта, която бързо се разпространява из цялата Римска империя и в по-малка степен на изток. След като скъсва със своите еврейски корени през първи век, то започва да се развива в рамките на Гръко-римската култура. Тази цивилизация в нейната християнизирана форма продължава да съществува до времето на арабските нашествия. Когато Сирия, Египет, Северна Африка и Испания падат под владичеството на исляма, Древният свят е откъснат и неговата култура – унищожена. Рим и Цариград продължават развитието си почти както преди, но Антиохия, Александрия и Картаген потъват в забрава, от която никога не успяват да изплуват.
След осми век християнството се придвижва на север, като малко или много изоставя своята южна граница, фиксирана от арабите. По-късно турците мюсюлмани ще завземат Мала Азия, а християните ще си върнат Иберийския полуостров, но тези малки промени просто потвърждават, че за в бъдеще съдбата на Църквата е свързана с възраждането на Европа като културна единица. Центърът на тежестта се премества от Средиземноморието към северните равнини, където градове от типа на Париж и Киев в крайна сметка заместват като интелектуални средища на вярата Антиохия и Александрия.
На Запад културното и религиозно превъзходство преминават на страната на французите. Интелектуалното пробуждане, предизвикано от Карл Велики, дава възможност за създаване на великите катедрални школи като тази в Париж. Франция, повече от всяка друга страна, олицетворява средновековния период и тъкмо в нея достиженията на средновековната цивилизация достигат своя връх. Френската хегемония не е предизвиквана сериозно до ХVI век, когато се изправя срещу двойна атака – от страна на Италианския ренесанс и Германската реформация.
Франция посреща предизвикателството, излъчвайки своя най-велик теолог Жан Калвин, който съчетава горещата чувственост на Лутер с хладната логика на Макиавели, за да произведе семето на една нова цивилизация, която представлява третата епоха на християнството на Запад. Отхвърлен от собствения си народ, Калвин и неговата теология достигат до холандците и англоговорещите народи, чието общество и световно влияние все още почиват на идеите, които първоначално са прогласени в Калвиновия теократичен град държава Женева.
В Русия се вкоренява една много различна форма на християнство. Богословието на Руската църква е мистично и намира своя най-силен израз в духовните опитности на старците, които имат хипнотично влияние над живота на хората. В руската традиция доминират апокалиптични видения и налудничави утопични сънища, които звучат странно за по-рационалната вяра на Запад. Петър Велики е привлечен от една секуларизирана форма на западния рационализъм и я въвежда в Русия, където тя в крайна сметка триумфира в Октомврийската революция от 1917 г. Комунизмът, този голям опонент на Църквата, впоследствие пада и в страните, които му бяха подвластни, християнството отново печели право на живот. Днес негови основни врагове са материализмът на Запад и ислямът на Изток.
В последните години голям брой евреи са спечелени за християнството. Една от последиците от падането на комунизма в Русия е масовото изтегляне на руски евреи в Израел. Едновременно с това се наблюдава масово изселване на християни от Близкия изток. Днес вниманието, насочено към Израел, все повече нараства, тъй като той е аванпост на западните ценности, заобиколен от едно море от все по-войнстващ ислям. На Запад възникването на идеите на Ню Ейдж възкресиха старата ерес – гностицизма. Изглежда, че Църквата почти е описала пълен кръг.
Изучаването на Църковната история ни дава възможност да погледнем себе си в правилна историческа и философска перспектива, да избегнем грешките на Църквата от миналото, да анализираме обективно новите движения в християнството и да разпознаваме ересите, когато те се появяват с нова маскировка. В църковната история Бог е разкрит като пастир на Своя народ: Той никога не бива надхитрен. Там, където ревността е отпаднала, Той изпраща реформи или нови вълни на съживление. Както и в старозаветното откровение, Той никога не допуска светлината да изчезне. Днес тя свети по-силно от всякога в очакване на Неговото идване.
Превод: Георги Титков