Защо е важно да се изучава Библията в контекст? Какво не е наред с изваждането на стихове от контекста?

Важно е библейските пасажи и истории да се изучават в техния контекст. Изваждането на стихове извън контекста води до всякакви грешки и неразбиране. Разбирането на контекста започва с четири принципа: буквално значение (какво пише), историческа обстановка (събитията от историята, към кого е адресирана и как е била разбирана по това време), граматика (на изречението и абзаца, в който се намира дадена дума или фраза) и синтез (сравняване с други части на Писанието за по-пълно осмисляне). Контекстът е от решаващо значение за библейската екзегеза, тъй като е една от най-важните му основи. След като отчетем буквалния, историческия и граматическия характер на пасажа, следва да се съсредоточим върху очертанията и структурата на книгата, след това на главата, след това на абзаца. Всички тези неща се отнасят до „контекста“. За илюстрация това е като да погледнем Google Maps и да увеличим изображението до мащаба на една къща.

Изваждането на фрази и стихове извън контекст винаги води до недоразумения. Например, изваждайки израза „Бог е любов“ (1 Йоан 4:7-16) от неговия контекст, може да си помислим, че нашият Бог обича всичко и всекиго по всяко време с бликаща романтична любов. Но в своя буквален и граматичен контекст „любовта“ тук се отнася до агапе любовта, същността на която е жертва в полза на другия, а не сантиментална романтична любов. Историческият контекст също е от решаващо значение, защото Йоан се обръща към вярващите в църквата от първи век и ги поучава не върху Божията любов сама по себе си, а как да разграничават истинските вярващи от лъжливите. Истинската любов – жертвената, благотворната – е белегът на истинския вярващ (ст. 7); тези, които не обичат, не принадлежат на Бога (ст. 8), Бог ни възлюби преди ние да Го обикнем (ст. 9-10), ето заради всичко това трябва да се обичаме един друг и по този начин да докажем, че сме Негови (ст. 11-12).

Нещо повече, това да вземем предвид фразата „Бог е любов“ в контекста на цялото Писание (синтез), ще ни попречи да стигнем до лъжливото и твърде често срещано заключение, че Бог е само любов или че Неговата любов е по-голяма от всички други Негови атрибути, което просто не е така. От много други пасажи знаем, че Бог също е свят и праведен, верен и заслужаващ доверие, благ и милостив, мил и състрадателен, всемогъщ, вездесъщ и всезнаещ и много, много други неща. От други пасажи също знаем, че Бог не само обича, но и мрази.

Библията е Божието слово, буквално „вдъхнато от Бога“ (2 Тимотей 3:16), и ни е заповядано да го четем, изучаваме и разбираме чрез използването на добри методи за изучаване на Библията и винаги с вдъхновението на Светия Дух, Който да ни води (1 Коринтяни 2:14). Качеството на нашето изучаване значително се повишава чрез усърдно съблюдаване на контекста, защото е доста лесно да се стигне до грешни изводи, като се извадят фрази и стихове извън контекст. Не е трудно да се посочат места, които на пръв поглед противоречат на други части от Писанието, но ако внимателно разгледаме техния контекст и използваме цялото Писание като ориентир, можем да разберем значението на пасажа. „Контекстът е цар“ означава, че контекстът често движи значението на една фраза. Да игнорираме контекста означава да се поставим в крайно неблагоприятно положение.

Превод: Георги Титков

Източник: Why is it important to study the Bible in context?