Предтечите на Реформацията

Това са:

1) Братята на общия живот; 

2) Валденсите;

3) Джон Уиклиф и неговите лолард;

4) Ян Хус.

Валденсите

Движението започва, когато богатият търговец от Лион, Питър Уолдо, преживява обръщане през 1175 г. Той се отказва от богатството си и се посвещава на бедност и проповядване. Превежда Новия завет от латински на местния език. Скоро той събира последователи около себе си. Първоначално папата (Александър III) одобрява движението му, но го предупреждава, че трябва да получи разрешението на местните църковни власти, преди да предприеме проповедническо турне в техния район. Но през 1184 г. неговите последователи са отлъчени от Църквата, защото посочват недостатъците на богатата църква и тяхното проповядване ги смущава. Оттогава те са преследвани като еретици. Бягат от Лион и започват да се разрастват, особено в провинции, известни със своите неортодоксални вярвания – Ломбардия и Прованс. Някои са приети обратно в Църквата през 1207 г., но повече компромиси не са правени. До края на XIII век те са проникнали почти в цяла Европа, с изключение на Великобритания. Техните отличителни доктрини и вярвания са следните:

1. Смятат, че те са истинската църква.
2. Отхвърлят посредническата роля на духовенството.
3. Отхвърлят повечето католически празници.
4. Отхвърлят клетвата, давана в съда, освен при специални обстоятелства.
5. Отхвърлят чистилището, както и молитвите пред изображения на светци.
6. Имат нещо като кръщение и се придържат само към три тайнства.
7. Наблягат много на проповедническите пътувания и проповядването на местния език.
8. Поставят акцент върху видения, пророчества и изпълването на вярващия с Духа.
9. Изтъкват значението на социалната загриженост.

Въпреки че се разпространяват из цяла Европа, те са най-силни в Източна и Централна Европа. Преследването им достига връх през 1400 г. В Централна Европа има известен обмен на идеи между тях, хуситите и последователите на Уиклиф, но така и не успяват да се обединят, поради някои доктринални различия.

По-късно валденсите се включват в Реформираната църква.

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History