Какво е библейски литерализъм?
Библейският литерализъм е методът за тълкуване на Писанието, който твърди, че освен на места, където текстът очевидно е алегоричен, поетичен или фигуративен, той трябва да се приема буквално. Библейският литерализъм е позицията на повечето евангелисти и християнски фундаменталисти. Това е и позицията на Got Questions Ministries. (Вж. „Можем ли / трябва ли да тълкуваме Библията буквално?“)
Библейският литерализъм върви ръка за ръка с приемането на Божието слово като непогрешимо и боговдъхновено. Ако вярваме в учението за библейската боговдъхновеност – че книгите на Библията са написани от хора под вдъхновението на Св. Дух (2 Тимотей 3:16-17; 2 Петър 1:20-21), до степен, че те са написали точно това, което Бог е искал да каже – тогава вярата в библейския литерализъм е просто признание, че Бог иска да общува с нас чрез човешки език. Правилата на човешкия език след това се превръщат в правила за тълкуване на Писанието. Думите имат обективно значение, а Бог е говорил чрез думи.
Библейският литерализъм е продължение на литерализма, който всички използваме в ежедневната комуникация. Ако някой влезе в стая и каже: „Сградата гори“, не започваме да търсим образни значения, почваме да се евакуираме. Никой не спира, за да размишлява дали споменаването на „огъня“ е метафорично, или дали „сградата“ е косвена препратка към социално-икономическите теории на 21. век. По същия начин, когато отваряме Библията и четем: „Така израилтяните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна“ (Изход 14:22), не трябва да търсим образни значения за море, суха земя или водна стена; трябва да вярваме в чудото.
Ако отричаме библейския литерализъм и се опитаме да тълкуваме Писанието образно, как трябва да се тълкуват праобразите? И кой решава какво е и какво не е праобраз? Бяха ли Адам и Ева истински хора? Ами Каин и Авел? Ако те са праобрази, къде в Битие можем да говорим, че хората са реални личности? Всяка разделителна линия между праобраз и реална личност в родословията е произволна. Или вземете новозаветния пример: наистина ли Исус каза да обичаме враговете си (Матей 5:44)? Той на планината ли беше, когато го каза? Исус истински ли беше изобщо? Ако изоставим принципа на библейския литерализъм, може спокойно да изхвърлим и цялата Библия.
Ако библейският литерализъм бъде отхвърлен, езикът става безсмислен. Ако „пет гладки камъка“ в 1 Царе 17:40 не се отнася до пет аеродинамични камъка, тогава всъщност какво избра Давид от потока? По-важното е, че ако думите могат да означават всичко, което им придадем като значение, в Библията няма да има истински обещания. „Мястото“, което Исус каза, че подготвя за нас (Йоан 14:3), трябва да бъде буквално, в противен случай това, което казва Той, е безсмислено. „Кръстът“, на който Исус умря, трябва да бъде реален кръст и Неговата смърт трябва да бъде буквална, за да имаме спасение. Адът трябва да бъде буквално място – както и небето – ако има от какво да бъдем спасени. Буквалното възкресение на Исус от реална гробница е също толкова важно (1 Коринтяни 15:17).
За да бъде съвсем ясно, библейският литерализъм не игнорира диспенсациите. Заповедите, дадени на Израил по време на теокрацията, не се отнасят непременно за новозаветната църква. Също така библейският литерализъм не изисква всеки пасаж да бъде конкретен, а не образен. Идиомите, метафорите и илюстрациите са естествена част от езика и трябва да бъдат разпознати като такива. И така, когато Исус говори, че плътта му е „храна“ в Йоан 6:55, ние знаем, че Той говори образно – „храната“ е очевидна метафора. Ние следваме правилата на езика. Внимаваме за метафори и сравнения, като и както. Ако даден текст не е предварително замислен като образен, го приемаме буквално. Божието слово е предназначено да предава информация, а това изисква буквално разбиране на използваните думи.
Превод: Георги Титков
Източник: What is biblical literalism?