ТРЕТИ ЕТАП: ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ МИСИОНЕРИ

Както видяхме, християнството се разпространява много бързо към Сирия, Мала Азия и Гърция. Но на североизток разрастването на Сирийската църква е спряно от границата на Римската империя и езиковата бариера. Царството Осроене със своята столица Едеса е извън Империята до 216 г. и неговите жители говорят сирийски (западна форма на арамейския), въпреки че образованите хора говорят и гръцки. През втори век е основано християнско общество в Едеса, като един от членовете му е близък приятел на цар Абгар IX. Бардайсан довежда царя до приемане на християнската вяра и провинцията впоследствие става първото християнско царство. Той е първият, който сече монета с изобразен кръст.

В началото на II век Адиабена също е достигната (горното течение на река Тигър), чиято столица е Арбела (древен свещен град на асирийците). Главната причина за този успех изглежда е тази, че има много хора, които преди това са обърнати към юдаизма. От Рим и Египет благовестието достига до Северна Африка. Там са основани първите латиноговорещи църкви, в които са направени и първите преводи на Писанията на латински.

До 150 г. са създадени християнски общности в Египет, Испания и вероятно в Индия. По същото време се знае, че съществува християнска общност в долината на Рона (Галия), основана от Крискент (II Тим. 4:10), с епископско седалище в Лион и дъщерна църква във Виен. Поради това изглежда, че галатяните първи са занесли благовестието на келтските си братовчеди или Крискент може да е отишъл направо в Галия (Галатия може да означава Галия). За Ириней, който живее по същото време, се знае, че проповядва на келтски, както и на гръцки, което показва, че е започнало евангелизирането на келтите.

До 180 г. изглежда, че християни могат да се открият във всички провинции на Римската империя и в Месопотамия. Изчислено е, че към 180 г. при население от 50 милиона 10% от него вече са християни. Но трябва да се каже, че разпространението на църквите е много неравномерно. Струпване на вярващи има в Сирия, Мала Азия, Египет, Тунис, Алжир, Рим, Антиохия, Лион, Армения и Етиопия.

Армения е второто царство, което става християнско. Григорий Чудотворец от Кесария и Кападокия занася благовестието там и по-късно, чрез Григорий Просветител (240–332), цар Тиридат III бива спечелен за вярата, което означава, че християнството е прието като държавна религия. Съществува легенда, че апостол Андрей е мисионер в Грузия. Независимо дали това е така, или не, цар Мириан се обръща към християнството чрез служението на Света Нина през 326 г. Грузия става християнска държава през V век.

Християнството достига до Персия, но там се сблъсква със зороастризма и бива посрещнато с подозрение, защото в умовете на персийците то е свързано с римската цивилизация. То остава свързано със сирийската култура, която е малочислена (обратно на гръко-римската култура на запад, с която е свързано християнството). Въпреки това   много търговци в Персия и Месопотамия са спечелени за него и чрез техните пътувания то достига централна Азия. Въпреки че Армения и Грузия стават християнски държави, никога не е имало голямо мисионерско движение от тези страни. Всъщност много арменци стават мъченици, защото като християни те биват асоциирани с римляните. Въпреки това към 225 г. са основани двадесет епископални центъра от Каспийско море до Бахрейн. До 250 г. има 100 епископски седалища в Италия.

Що се отнася до разпространението на юг, християнството идва от египетската църква, която се разпространява от Нил до Северна Етиопия (Аксум). Това е свързано с по-ранна мисионерска работа, която била запознала етиопците с евангелието чрез етиопски търговски контакти с Арабия и най-вече със Сирия. Етиопската църква възприема за литургичен семитския език геез. Благодарение на сирийската църква, етиопската църква, придобива някои еврейски характеристики. Двама християни от Тир претърпяват корабокрушение на брега на Червено море и след това получават разрешение от царя да проповядват християнството на етиопците. Южен Йемен (Сава или Шева) е нападнат от Етиопия през 350 г. и окупиран до 375 г., като през това време практически целият район е християнизиран. Когато през 523 г. приелият юдаизма цар Зу Нувас започва да преследва християните, Етиопия нахлува отново и този път окупацията продължава до 628 г., когато Южен Йемен е завладян от Мохамед. Сирийските монофизити достигат на юг и на изток в Арабия, където Мохамед ще се сблъска с тях по-късно, след възникването на исляма през 622 г.

Във Франция до 300 г. са основани няколко важни епископски седалища: в Арл, Везон-ла-Ромен, Отан, Руан, Париж, Бордо, Трев (Трир) и Реймс. Мартин Турски (починал през 397 г.) служи в провинциалните области.

В Англия християнството първоначално идва вероятно чрез римските войници от Втори легион, който служи в Палестина преди да бъде изпратен в Британия. Някои членове на църквата в Рим са не само римски аристократи (като Руф, богат сенатор; споменат от Павел в Римляни 16:13 – бел. пр.), но също и членове на британското кралско семейство (съпругът на Клавдия; както и Лин, споменати от Павел във 2 Тимотей 4:21– бел. пр., са деца на Каратак, който бил държан в Рим като британски заложник).

Преданието говори за Йосиф от Ариматея, който идва там през I век и основава християнски център в Гластънбъри, но това изглежда е изопачена версия на предание, разказващо за прехвърлянето на плащеницата (а не на Светия граал) от Йерусалим до крепостта на Едеса (Бритио, не Британия). Според един грузински ръкопис Йосиф от Ариматея попил Христовата кръв с плащеница, когато го свалил от кръста. Това вероятно е причината за последвалото объркване.

Първата църква вероятно е основана в Гластънбъри, като е била свързана с римския Втори легион, разположен там след приключване на тяхната военна служба в Палестина по времето на Христос. Най-ранните християнски мъченици там са Албан, Аарон и Юлий – вероятно всички римски войници, свързани с Втория легион. Центрове на християнството стават не толкова градовете, а именията на земевладелци, които са приели християнството. 

Но преди 250 г. там няма солидна църковна структура. През 314 г. на Събора в Арл четем, че присъстват някои английски епископи: от Лондон, Йорк и Колчестър. Тези римо-бритонци, като част от римската защитна политика, вероятно са евангелизирали Шотландия и Ирландия.

От случая с Пелагий трябва да заключим, че към 370 г. те са евангелизирали колонии на ирландци в Уелс и вероятно Корнуол. До 400 г., в навечерието на варварските нашествия, Британия е християнизирана римска провинция.

От 407 до 409 г. християнска Британия бива откъсната от Европа от варварските нашествия. Англичаните, оставени на милостта на нахлуващите пикти и скоти, искат помощ от саксонците. Британският крал Вортигерн е този, който кани саксонците, но впоследствие те превземат по-голямата част от Източна Англия. Саксонската инвазия започва, когато Патрик основава своята мисия в Ирландия през 432 г. В резултат на тези нашествия християните са изолирани от Европа в Северна и Западна Британия. По това време в Уелс християнството процъфтява и много мисионери биват изпращани в Ирландия и Шотландия. Тази изолация е преодоляна едва когато Августин спечелва езичниците в Източна Англия за християнството.

В края на III век християнски мисионери правят първите плахи опити да „покръстят“ различни практики на езическите религии и така да ги преодолеят, като ги приобщят към християнството. Църквите заменят храмовете, мъчениците заместват старите богове в народните поклонения и празниците на християнския религиозен календар заменят почитаните и свети дни на езичеството. В това време в Армения обръщението на царското семейство е последвано от национално приемане на християнството. Такива повърхностни методи на християнизиране стават широко разпространени в по-късните векове в цяла Европа, особено по времето на Карл Велики.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History