Как разбираме кои текстове от Библията се отнасят за нас днес?

Голяма част от неразбирането относно християнския живот е налице, защото или решаваме, че заповеди и съвети, които трябва да следваме, са „специфични за епохата“, отнасящи се само за хората, на които първоначално са били дадени, или приемаме заповеди и поучения, които са били дадени специфично на определени хора, и ги издигаме в статут на вечни истини. Как да доловим разликата? Първото нещо, което трябва да се отбележи, е че канонът на Писанието е затворен към края на I век сл. Хр. Това означава, че макар цялата Библия да представлява истина, която ние можем да прилагаме в живота си, повечето, ако не и всички, текстове на Библията първоначално не са адресирани лично до нас. Авторите са писали до своите съвременници. Това трябва да ни накара да бъдем много внимателни при тълкуването на Библията за съвременните християни. Изглежда, че голяма част от съвременното евангелско проповядване е толкова ангажирано с практическото приложение на Писанието, че ние се отнасяме към Библията като към езеро, от което да „ловим“ приложими за днешните християни текстове. Всичко това се прави за сметка на правилната екзегеза и интерпретация.

Трите най-важни правила на херменевтиката (изкуството и науката за библейската интерпретация) са 1) контекст, 2) контекст и 3) контекст. Преди да можем да кажем на християните от 21. век как да прилагат Библията за себе си, първо трябва да стигнем до възможно най-доброто разбиране какво е означавала Библията за първоначалната ѝ аудитория. Ако измислим приложение на текста, което би било чуждо на най-ранната аудитория, има много голяма вероятност да не сме интерпретирали правилно пасажа. След като сме се уверили, че разбираме какво означава текстът за неговите най-ранни слушатели, трябва да определим колко е широка „пропастта“, която ни дели. С други думи, какви са разликите в езика, времето, културата, географията, обстановката и ситуацията? Всичко това трябва да се вземе предвид преди да можем да приложим текста. След като се измери „широчината на пропастта“, можем да се опитаме да изградим моста над нея, като намерим общото между най-ранната аудитория и нас. Най-накрая можем да намерим приложение на определения текст за нас самите, в нашето време и ситуация.

Друго важно нещо, което трябва да се отбележи, е че всеки пасаж има само едно правилно тълкувание. Може да има набор от приложения, но само едно тълкувание. Това означава, че някои приложения на библейските пасажи са по-добри от други. Ако едно приложение е по-близо до правилното тълкуване от друго, то това е по-доброто приложение на този текст. Например много проповеди са проповядвани за 1 Царе 17 (историята за Давид и Голиат), които се фокусират върху „побеждаването на великаните в живота ни“. Те бегло засягат детайлите на разказа и отиват направо към приложението и това приложение обикновено включва алегоризиране на Голиат, като праобраз на мъчни, трудни и плашещи ситуации в нечий живот, които трябва да бъдат преодолени чрез вяра. Прави се и опит за алегоризиране на петте гладки камъка, които Давид взема, за да победи своя великан. Тези проповеди обикновено завършват, като ни увещават да бъдем верни като Давид.

Макар от тези интерпретации да се получават интересни проповеди, малко вероятно е най-ранната аудитория да е разбрала по този начин посланието от тази история. Преди да можем да приложим истината в 1 Царе 17, трябва да знаем как най-ранната аудитория го е разбрала, а това означава да определим цялостната идея на 1 Царе като книга. Без да навлизаме в подробна екзегеза на 1 Царе 17, нека само да кажем, че не става въпрос за победа над великаните в живота чрез вяра. Това може да е далечно приложение, но като тълкуване на пасажа е чуждо на текста. Бог е героят на историята, а Давид беше Неговото избрано средство да донесе спасение на Своя народ. Историята съпоставя царят на народа (Саул) с Божия цар (Давид), а също така предвещава какво щеше да направи Христос (Давидовият син) за нас, осигурявайки нашето спасение.

Друг често срещан пример за тълкуване с пренебрегване на контекста е Йоан 14:13-14. Четенето на този стих извън контекста изглежда показва, че ако помолим Бог за каквото и да е (неподходящо) нещо, ще го получим, стига да използваме формулата „в името на Исус“. Прилагайки правилата на добрата херменевтика към този пасаж, виждаме Исус да говори с учениците Си в горната стая в нощта, когато щеше да бъде предаден. Непосредствените слушатели са учениците. Това по същество е обещание към Неговите ученици, че Бог ще снабди всичко необходимо, за да изпълнят задачата си. Това е пасаж на утеха, защото Исус скоро щеше да ги напусне. Има ли приложение за християни от 21. век? Разбира се! Ако се молим в името на Исус, ние се молим според Божията воля и Бог ще ни даде това, което ни трябва, за да изпълним Неговата воля във и чрез нас. Освен това отговорът, който получаваме, винаги ще прослави Бога. Далеч от „карт бланш“ да получим това, което ние искаме, този пасаж ни учи, че винаги трябва да се подчиняваме на Божията воля в молитва и че Бог винаги ще осигури това, което ни е нужно, за да изпълним Неговата воля.

Правилната библейска интерпретация е изградена на следните принципи:

1. Контекст. За да се разбере напълно контекстът, се започва от малкото и се разширява навън: стих, пасаж, глава, книга, автор и завет.

2. Да се опитаме да разберем как първоначалните слушатели и читатели биха разбрали текста.

3. Да вземем предвид „широчината на пропастта“ между нас и най-ранната публика.

4. Със сигурност може да се смята, че всяка морална заповед от Стария завет, която е повторена в Новия завет, е пример за „вечна истина“.

5. Да не забравяме, че всеки пасаж има едно единствено правилно тълкувание, но може да има много приложения (някои по-добри от други).

6. Винаги да бъдем смирени и да не забравяме ролята на Св. Дух в тълкуването. Той ни е обещал да ни упътва към всяка истина (Йоан 16:13).

Библейската интерпретация е колкото изкуство, толкова и наука. Има правила и принципи, но някои от по-трудните или противоречиви пасажи изискват повече усилия от други. Винаги трябва да сме отворени към преоценка на тълкуванието, ако Духът ни убеждава и доказателствата го изискват.

Превод: Георги Титков

Източник: How can we know what parts of the Bible apply to us today?