Ян Хус
Ян Хус (1374–1415) е ръкоположен за свещеник през 1402 г. и прекарва голяма част от кариерата си като преподавател в Карловия университет в Прага и като проповедник във Витлеемския параклис близо до университета. Прага е превърната в прекрасен град от императора на Свещената римска империя Карл IV, който я прави своя столица. През 1391 г. Витлеемският параклис е основан специално за проповядване на чешки език. Там Хус е въвлечен в борби за власт между чешки и немски професори, които подкрепят различни папи в момент, когато папството е разделено. Тридесет години след смъртта на Уиклиф книгите му са донесени в Прага от чешкия учен Йероним Пражки, който ги е преписал по време на престоя си в Оксфорд. Английският крал Ричард II е женен за бохемска принцеса, което обяснява защо в Оксфорд има чешки студенти. Скоро избухват студентски бунтове за и срещу Уиклиф. Немските професори използват симпатиите на Хус към Уиклиф, за да го обвинят в ерес. Накрая немските членове на факултета напускат (за да основат университет в Лайпциг), защото крал Вацлав възразява срещу тяхното противопоставяне на неговата църковна политика. Когато архиепископът на Прага се опитва да накара папата да забрани проповядването във всички параклиси, Хус отказва да се подчини и е отлъчен. По-късно той се противопоставя на продажбата на индулгенции. Поради това Прага е поставена под папска забрана, така че Хус се съгласява да замине за Южна Бохемия, където намира убежище в замък (подобно на Лутер) и прекарва много време в писане.
В своите писания и публично проповядване Хус набляга на личното благочестие и чистота на живота. Той обаче е много задължен на работата на Уиклиф. Също така подчертава ролята на Писанието като авторитет в Църквата и отдава значение на проповядването. Основният му труд е озаглавен „За църквата“, в който той я определя като Тялото Христово, с Христос за глава. Въпреки че защитава традиционната власт на духовенството, Хус твърди, че само Бог може да прости греха. Той вярва, че нито папите, нито кардиналите имат право да установяват доктрина, която се противопоставя на Писанието, и че никой християнин не трябва да се подчинява на заповед, която е явно нередна. Той осъжда корумпираността на духовенството и критикува своя народ за поклонението пред изображения, вярата във фалшиви чудеса и предприемането на суеверни поклоннически пътувания. Той критикува Църквата, че не дава чашата с виното на хората по време на причастие, и осъжда продажбата на индулгенции. Бохемия наследява от предишното византийско мисионерство идеята за причастие и с двата елемента (хляб и вино). Хус освен това е реалист, което означава, че за него не е било проблем да възприема елементите като символи. Повечето чешки студенти, завърнали се от Париж, също са реалисти.
Хус е в центъра на дълга борба в Прага и делото му е отнесено до Рим. През 1415 г. той е призован на Събора в Констанц, за да защити възгледите си, като му е дадено обещание за безопасно придвижване. Вместо това коварно е осъден и изгорен на клада. Йероним Пражки също е изгорен, което предизвиква още по-голямо недоволство в Бохемия.
След това чехите изготвят четирите точки, които обобщават техните искания:
1. Божието слово трябва да се проповядва свободно в цялото кралство.
2. Причастието трябва да включва и двата елемента.
3. Духовенството трябва да бъде лишено от богатството си.
4. Грубият и публичен грях, особено симонията, трябва да бъде подобаващо наказван.
Неговите последователи, водени от Ян Жижка, се завръщат в Прага и поставят искания за религиозна толерантност, както и освобождаване на техните приятели, които са затворени. Когато това им е отказано, те изхвърлят 13 от членовете на градския съвет през прозорците на заседателната зала. Това довежда до война, продължила 15 години (1410–1436).
След смъртта на крал Вацлав император Сигизмунд се опитва да им наложи католицизма с оръжие и с благословията на папа Мартин. Хуситите са преследвани и нападани на открито на места, на които те дават библейски имена като Хорив или Табор. Чехите настояват императорът да се съгласи с четирите им искания, но той отказва. Това довежда до въоръжено въстание. Сигизмунд е съкрушително победен край Прага от едноокия хуситски генерал Ян Жижка. Той е брилянтен генерал, който никога не губи битка и използва нови методи, напомнящи новия модел на армията на Кромуел. Жижка е лидер на таборитите, което е масово движение, основано през 1419 г., когато 40 000 души се събират на хълм, наречен с библейското име Табор. Цялата чешка нация се обединява за каузата на причастието с хляб и вино и литургия на чешки език. През 1414 г. приятелят на Ян Хус, Якоб фон Мийс (от Стрибро), открива, че практиката да не се дава причастие с вино на миряните е въведена едва преди 200 години. Хус го подкрепя в писмо от Констанц и скоро всички църкви в Прага дават причастие с хляб и вино. Без съгласието на папата и императора, те призовават за бъдещ Църковен събор. За по-голяма убедителност, генералът свещеник Прокоп (наследник на Жижка след смъртта му през 1424 г.) извежда армията на Жижка от Бохемия и опустошава надлъж и шир територии в Германия, в Прусия и чак до Балтика. Той прави това не само за да нанесе поражения, а защото преследва католическата армия, която бяга. Папа Мартин V, под заплахата и от мюсюлманска инвазия, отстъпва и през 1431 г. свиква събора в Базел. Целта на събора е да помири католиците с хуситите, а също и с гръцките православни, за да бъдат свободни да се противопоставят на заплахата от османските турци. Съборът заседава 17 години! През 1433 г. той постига формално помирение с умерените сред хуситите, след като смъртта на Жижка е довела до разпадането на единството между тях, но таборитите или екстремистите отказват. Папата им предоставя правото на причастие с хляб и вино, но по-късно се отказва от думата си. През 1433 г. умерените се обединяват с католическите сили и побеждават таборитите в битката при Липани, където новият им лидер Прокоп е убит и таборитското движение е унищожено. Умерените обаче оцеляват като полуавтономна Бохемска национална църква (обединение на чешките братя) до Реформацията, когато се сливат с протестантското движение в Бохемия и приемат лутеранската теология.
Някои от последователите на Хус обаче не са съгласни нито с войнствените хусити, нито с умерените и се отцепват, водени от благочестив селянин на име Петр Челчицки. Те основават общество, наречено „Братята на Христовия закон“ в Кунвалду Бохемия, където имат общо имущество и работят в общност. Отхвърлят всички официални длъжности, както и даването на клетва и военната служба; отхвърлят също и Римокатолическата претенция за апостолско наследство. Скоро общността нараства до 100 човека. Първоначално те са наречени Бохемски братя, но през 1547 г. император Фердинанд се опитва да ги смаже и те бягат. Някои се спасяват в Полша, но техният нов център е установен в Моравия и така те стават известни като Моравските братя. Те могат да останат в Бохемия само като се обединят с умерените хусити. Но през 1620 г. католиците смазват цялата протестантска опозиция в битката при Била Хора по време на 30-годишната война. Това на практика унищожава протестантството в Бохемия и Моравия за следващите 150 години. През 1722 г. една такава група преминава в Германия, където им е дадена от граф Цинцендорф земя, на която да се установят. От това израства Обновената църква на братята.
Хуситите създават първия протестантски сборник с химни през 1501 г. (много преди Лутер).
Превод: Георги Титков